Продължава от 1 стр.

Културата и Министерството на културата – успя ли министерството да реши проблемите на културата и кои проблеми изскочиха на повърхността в тази причинно-следствена връзка?

Вече за два от проблемите споменах – методиката и невъзможността за бърза реакция при помощта за независимия сектор. Ще има и още проблеми – например проблемите с компетентността да се вземат експертни решения по отношение на залите и аудиторията. Все неща, свързани със императивни стандарти, които все още липсват от страна на Министерството на културата и са оставени на грижата на всеки отделен директор на културен институт.

Наблюдавахте ли драмата с т.нар. „социални стипендии“ и социалните мерки, които бяха пуснати през Национален фонд „Култура“?

Както при всеки подобен случай, бързата реакция се спъва от административни проблеми и бюрократични спънки.
Много по-бързо и неформално се случиха тези мерки в Австрия, Германия, Великобритания. В Италия, от друга страна, имаше доста голяма доза администриране и бумащина, но така или иначе, бързата реакция в подобни случаи е страшно важна.

5 000 000 лева за културни проекти. Програмите „музика“, „театър“ и „танц“ вече са отворени. Смятате ли, че максимален брой артисти от различните изкуства ще успеят да се възползват от грантовете на МК, или отново „големите“ НПО-та и организации ще спечелят финансиране, докато „малките“ ще трябва да се пробват в другите програми на МК?

Няма определени горни лимити за тези проекти.

Това определено носи риск. Знаем, че съществуват т.нар. „мастодонти“ или обичайни заподозрени, които са сякаш абонирани за грантовите схеми. Те могат отново да бъдат на първо място. Друг риск е дадената неочаквана възможност за халтура. Защото в никакъв случай културният живот не може да започне отначало. Има толкова много неща, които всъщност не бяха довършени – фестивали, премиери, запланувани проекти, които трябва да се реализират, защото са проверени във времето. Техните оператори също са проверени. Сега със сигурност ще има и новорегистрирани НПО-та, които са регистрирани само за да вземат някакво финансиране, което крие опасности. Със сигурност цедката при финансирането трябва да бъде много прецизна.

Как си обяснявате липсата на адекватна оценка на различните технически проблеми, касаещи отварянето на културните институти в условията на макар и затихналата COVID – 19 епидемия? Притеснява ли Ви липсата на българска експертиза по отношение на това как е безопасно да свири един оркестър, кои климатици са безопасни и кои - не? И въобще – не закъсняваме ли с липсата на подобни проучвания, които са налице в много страни в ЕС и по света?

Има доста изследвания в чужбина и не е нужно да откриваме топлата вода, за да приложим световния опит. Оказва се например, че по света има цели медицински отдели и цели институти, които се занимават със здравето на музикантите – в Германия, Швеция, Норвегия, Швейцария. Вече имаме медицински изследвания, които показват какви трябва да бъдат разстоянията на този етап. Тези разстояния все повече и повече намаляват, в момента са стигнали до един метър, при това мерено „от нос до нос“, а не „от кресло до кресло“, което е огромна разлика. Мерките просто трябва да бъдат взети от световния опит и приложени у нас.

Знаем, че част от този световен опит се получава и в нашето Министерство на културата. А то трябва да ги използва и да дава указания, защото иначе ще настане самодейност на всички места. Има различни нови мерки – например да бъдат по-кратки концертите, да бъдат без паузи, или пък, ако произведението е по-дълго, да има паузи между частите, за да има естествена вентилация на салоните без климатизация. Да няма бюфети в паузите, за да няма струпване на хора. Да се продават билети онлайн и т.н...

Може би именно тези мерки отложиха директно Байройт (Вагнеров фестивал в Германия) за следващата година...

Байройт няма само музикално измерение. Това е социален ивент, свързан и с чаша вино, спектаклите могат да продължат повече от 5 часа...

Продължава на стр. 3.