Липсандрия, липсандрия!, викал Стоян Михайловски в любимия си локал

Авторът на един от най-вдъхновяващите химни на България – „Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени…“), Стоян Михайловски, всъщност бил голям песимист по отношение на българската политика. Сигурно затова наричал родината си „Липсандрия“, с което искал да каже, че страната няма достойни и далновидни политици. Пак в Юнион клуб, любимият му локал, го чували да удря с юмрук по масата и да се възмущава: „Направиха от България истински Булгаристан!”

Това разказва в книгата си за стара София - „Забравените самотници“, журналистката Искра Ценкова.

Книгата е третата от поредицата на ИК „Авлига“ – „Непознати софийски истории“ след „Спомени зад оградата“ и „Между кръста и петолъчката“. Последният дом на известния сатирик, където дочаква края на живота си, е на ул. „Парчевич“ 38.

„Отивам една вечер у тях в последната им къща на „Парчевич” № 38. Диря от стая в стая - няма никой. Чувам гласове от тавана. Качвам се: госпожа Райна и слугинята държат за двата края един чаршаф. Стоян събира сам своите прани дрехи от въжето, после ги свива на бохча и ги носи в кабинета си” - разказва Кирил Христов. Никой не може да пипа дрехите на сатирика. Те се перат отделно, а преди да бъдат прострени, въжето винаги се изпира със сапун. Щом просторът в таванската стая се напълни, Михайловски заключва и прибира ключа. „Мъченик на хигиената и чистотата!”, възкликва Христов. Всъщност Михайловски сам признава в писмо до проф. Шишманов, че страда от неврастения. Приятелите му разказват, че се лекува зад граница при окултни доктори.“

Общо 27 неразказани истории и много снимки от стара София ще намерите в книгата „Забравените самотници“ от Искра Ценкова. От нея ще научите още:

• кой прибира в дома си сърцето на убития Алеко Константинов;
• какво крие в мрачната си софийска квартира поетът Теодор Траянов,
• защо швейцарският архитект Хайнрих Майер се заканва да съди българските академици.

Домът и животът на всеки от героите на тази книга са малко късче от пъстрата историческа мозайка на столицата, която авторката неуморно подрежда, а старите софийски къщи оживяват със съкровените истории на техните обитатели. Искра Ценкова е журналист с дългогодишна практика във вестниците „Труд“, „Сега“, „Новинар“, сп. „Тема“ и др. Книгата излиза с подкрепата на Столична община.