Културата като продукт от хипермаркет

Продължава от 1 стр.

Защо скандалът с тези 500 000 лева ще затихне бързо

Помните ли 2015? Министър на културата беше Вежди Рашидов. Един български хорист от хор "Йоан Кукузел" пусна статус във Фейсбук, с който разказа, че на хористите от състава са дадени жалки стотинки, с които дори не могат да се нахранят по време на правителствена визита в Париж, на който същият хор трябваше да пее, за да демонстрира колко сме яки в изкуството и културата.

Бесен, министър Рашидов излезе по телевизията и в присъщия си приповдигнато-екстатичен стил предложи да му даде 50 лева на тоя хорист, за да спре да се оплаква.

Знаете ли какво се случи после?

Ами случи се протест. Обаче на протеста хората от музикалната гилдия се брояха на пръстите на двете ми ръце (макар че съм съвременник на аварията в Чернобил, те са само 10, уви).

Дойдоха няколко души, дойдоха представители на няколко опозиционни партии и няколко НПО-та, които просто си ходят на протести. Май и Йоло Денев беше, ама не съм сигурен.

И с това се приключи.

И тук идва тъжната част на моето повествование. Тя обаче не е свързана с изключително бездарното управление на културата от страна на държавата.

Гилдиите, съюзите, съсловните организации и всеобщия страх за трохите от държавната трапеза

Когато Рашидов предложи да даде 50 лева на певец, за да млъкне, никоя от съсловните организации не реагира по никакъв начин.

Съюзите на композиторите, на художниците, на артистите.

Арт синдикатите.

Дружествата за авторски права.

Академичните общности.

Никой от тях не написа една официална позиция за това, че Рашидов обиди не просто един хорист. Той обиди всички хора на изкуството.

Защо гилдиите мълчат? Защо до ден днешен те не коментират нищо, сякаш не се отнася за тях?

В отговора на този въпрос е скрит и отговорът на големия друг въпрос - защо българската култура живее в постоянен парадокс и бива мачкана от чиновници, които разбират от материята толкова, колкото аз от художествена гимнастика.

Пример - регламентът, по който се провеждат конкурси за общинските културни институти, е такъв, че е немислимо млад и амбициозен кандидат да спечели в конкуренция с не толкова млад и не толкова амбициозен такъв, но с един или два мандата зад гърба си.

Причината - регламентът, който отчита много повече точки за опит и умение да се борави с наредби, правилници и подобни, а много по-малко - за амбиция, арт платформа и неща, свързани с промяната.

Така на практика законът е спазен, но статуквото - запазено. Достатъчно е да сте добър чиновник с дълъг стаж, регламентът е на ваша страна.

Това гилдиите го знаят отлично. Това позволява често да се избират не особено добри кандидати за директори на културни институти. Това дори демотивира кандидатите - последните две години за културните общински институти в София имаше по един кандидат, а за два нямаше изобщо такива.

Само че всички си мълчат. А мълчат, защото... защото гилдиите нямат топки.

Да вземем финансирането на киното. Там скандалите са повече от качествените филми, които се произвеждат. От друга страна се вижда ясно, че филми, направени със скромни средства, но читави, постигат успех (например "В кръг" на Стефан Командарев).

Попмузиката ли? О, там нещата са съвсем трагични. Два лейбъла държат монопола върху всичко, което влиза в топ 10. Нищо друго не се пуска в прайм тайм. Защо? Носят се легенди. Но ние с легенди няма да се занимаваме, а смело ще предположим, че само тези два лейбъла произвеждат качествена музика.

Запейте си я.

Сигурен съм, че няма да можете да се сетите коя е тая качествена музика, но не ми е работата да предполагам. Работата ми е да кажа, че и за това гилдията говори само след третата ракия в къщи. 

Впрочем, само преди десетина месеца големите играчи извоюваха нови правила в дружеството за авторски права "Музикаутор". Според тях, ако не си изкарал 400 лева от авторски права, нямаш право на глас. Ако не си изкарал 4000, нямаш право да си в ръководството. А, както вече споделих с вас, в хипотезата на въртенето само на "свои" е ясно и кои ще са хората, които постепенно ще се превърнат в единствените, имащи право на глас и на управление на това дружество.

Как мислите, дали там има герои? Не, герои отдавна няма. Там има верни на правилната линия членове, а ръководството никога за нищо на света няма да си помисли да напише декларация, с която, например, да подкрепи колеги музиканти за това, че те се борят за достойно заплащане...

Академичната общност в изкуството и културата у нас се е изолирала и живее в своята кула от слонова кост. Индивидуализмът, онова велико "ти ли ше ми кажеш бе", е огромният препъникамък, който пречи на гилдиите да излязат и да заклеймят заедно, дружно, всички безобразия, които се случват в културата ни.

За това всички скачат като ужилени, когато ги посочиш с пръст.

Но се крият гузно, когато трябва да реагират.

Например сега, когато, след като за пореден път видяхме, че Министерството на културата раздава пари по някакви неясни критерии на някакви неясни хора с някакви неясни китайски чаши.

Продължава на 3 стр.

Още по темата

05/02/2020 Култура

Право на отговор: Експертът Мария Василева за българското участие на Венецианското биенале

02/02/2020 Култура

Ново българско изкуство, стара българска далавера

Следете новините ни в GoogleNews