Хиляди джулайци изригнаха на брега на централния бургаски плаж в очакване на първото юлско слънце. И тази година плажът се оказа твърде тесен за прииждащите хипита. Макар фестивалът да бе започнал в 20 часа, почти до края на нощта кеят се пълнеше с хора. По-голямата част от тях не знаеха кой е Райчо (слънцето - на стар джулайски жаргон), но това не им попречи да се почувстват свободни при посрещането на слънчевия диск на хоризонта. 12 групи, една от друга по-интересни, отприщиха удоволствието на над 5000 души на плажа. Танцът сплотяваше и караше хората да се почувстват като едно цяло. Шумът от морските вълни се заглушаваше от еуфорията на хипитата, които с кухарка в ръка припяваха рефрени от парчета на култовата „Юрая хийп". Наистина незабравима нощ. А атмосферата - неописуема. Хиляди „звезди” полетяха от морския пясък към небето. Светещите фенери създадоха усещането за близост между хората, за любов, която неминуемо трябваше да бъде споделена. Тук-там имаше и младежи, които въртяха огньове и така допълваха още повече красотата на нощта. Това е най-готиният Джулай в Бургас, споделяха хилядите ентусиасти. Всички бяха единодушни, че именно музиката ги е приобщила, за да се превърне плажът в място на свободомислещите. Много от джулайците смятат за отживелица свързването на празника на слънцето с хипи движението. Някои го свързват с Нептуновите вечери от социализма, когато изгревът на слънцето, посрещнат на брега на морето, се оказва единствената възможност на хората да се почувстват независими. За други това е ритуал за пречистване на духа. И наистина, слънцето изгрява всеки ден, но само тази сутрин то бе посрещнато като магически дар от природата. Мечтата за всички бе направо преосъществена. Джулая-празник на свободата, музиката и водата! Нощта на птиците, отлитащи към необятното. Всеки трябва да изпита емоцията на юлското утро на брега на морето поне веднъж. Преживяното не може да се опише. Тази година за Бургас емоцията се криеше в думите „Крилете ми не пипайте, аз отлитам”.