Неотоплената зала "Фестивална" и ужасният звук не попречиха на роклегендата Слаш да изнесе страхотен концерт, който определено се превърна в най-горещото шоу, състояло се у нас напоследък.

Слаш (оригиналният китарист на "Guns N' Roses", ако изобщо някой не знае) през последните години става все по-добър, и като че ли намери себе си. Знам наизуст двата му албума, както и на предишната му група "Velvet Revolver", много исках да го гледам на живо и най-после това се сбъдна!

Но първо, започваме от подгряващата банда - "Alley Sin". Снимал съм тези момчета и друг път и определено мога да кажа, че знаят как да се държат на сцена. Въпреки, че не им "отпуснаха" добри звук и осветление, те забиха на ниво и наистина "загряха" феновете. Технически проблем ги накара да приключат по-рано от обещаното, което - няма сега да лъжа - си беше добре дошло - да идва Слаш най-после!

По никакъв начин не мога да възстановя имената на песните и техния ред. Слаш и бандата му изскачат от тъмнината с взрив от качествени жици и тази удивително точно балансирана и хармонична музика, с която го знаем от последните години - не прекалено твърда, но в никакъв случай не "спокойна" или "кротка".

Слаш някак съумява да покаже страхотно китарно шоу и в същото време да прави качествена блус-хард-хеви музика на абсолютно най-доброто ниво, което съм гледал. На живо вокалът Майлс Кенеди се оказа по-добър, отколкото очаквах, и с лекота се справя както с известните парчета на Слаш от последните години, така и с класиките на G'n'R, които вдигат феновете във въздуха. Надявам се да не прозвучи заядливо, но въпросните класики бяха изпълнени далеееч по-добре, отколкото на концерта на Аксел и компания лятоска (на който успяхме дори да подремнем).

И ако Майлс Кенеди е изключителен вокал, останалите музиканти от бандата на Слаш в момента ("The Conspirators") изобщо не му отстъпват. Специално заслужава да се спомене името на басиста Тод Кърнс - много атрактивен на външен вид - който освен че подлага перфектен бас, пее страхотно.

Една от кулминациите на вечерта поне за мен беше абсолютно любимата ми "Dr. Alibi" от първия солоалбум на Слаш, изпълнена от басиста Тод съвсем на нивото на другия басист, който пее оригинала в албума - не кой да е, а  Леми Килмистър! (Между другото, ако някой не е слушал първия солоалбум на Слаш от 2010 г., силно му препоръчвам да не чака повече).

Искам да кажа, бил съм на много рок концерти. Това, което отличава наистина великите групи, не е колко невероятно добри музиканти са. Много музиканти са добри. Наистина големите не се правят на големи. Те излизат на сцената не да се показват, а да свирят за теб и само за теб, и ти го усещаш наистина. Слаш е много голям!

Дали пък не беше най-якото шоу от много, много време насам???

Риторичен въпрос. Беше.

Ники Спиров