Фестивалът в Кан потегли за 76-и път, елегантно и галантно, съвсем по френски. Откриването беше стегнато, стилно, много френско и дълбоко символично с водеща Киара Мастрояни, дъщеря на Катрин Деньов и италианската легенда Марчело Мастрояни. Тя изпя известния шлагер „Влюбих се в теб“ и зададе тона – любовта към киното ще доминира над всичко.

Киара Мастрояни припомни, че това е „фестивал, който винаги ни е вдъхновявал с красотата, силата и радостта си“. Киара представи и майка си Катрин, жива икона, споделяйки с добра ирония, че мрази думата „икона“, но трябва да ѝ вярваме, че тази икона „тя я познава добре...“. Това за миг придаде интимност, която сякаш се разпростря над цялата фамилията на киното. Председателят на журито Рубен Йостлунд пък добави: „Уникалното на киното е в това, че гледаме филмите заедно, физически, в една и съща зала.“ Във времето на вторачване в индивидуалните екрани това е фундаментално важна позиция, която той е решен безкомпромисно да отстоява. „Ако няма търкания в това, което се показва, то не ме интересува“ - казва още в „Либерасион“ и обобщава: „Кан е място, където гласът ти се чува, какъвто и да е той, затова разбирам идеята на синдикатите“ – става дума за заплахата, отправена към Кан, да се спре токът на прожекциите на 21 май, защото местната власт е забранила протестите.

Въобще фестивалът се провежда в твърде сложна социална и политическа обстановка, в една Франция, разлюляна от протести срещу пенсионната реформа, знаем го от хрониките всеки ден. Атмосферата е заредена с напрежение и организаторите трябва да търсят постоянен баланс между конфликти, различия, интереси от всякакво естество. Затова се иска характер, опит и добра воля, а екипът, оглавен от новата президентка Ирис Кноблок, го има. За дуото, което правят с Тиери Фремо, тя казва, че сумата от техния опит е 1+1=3. Основният баланс винаги е бил между киното като изкуство и съпътстващите светски събития. Или духът на творчеството и големите марки, гламура, звездите. Кан е и едното, и другото, каквото е и киното – изкуство и индустрия едновременно. Да не забравяме, че паралелно и не така видимо като изкачването на стълбите върви най-големият пазар на филми в света, където се въртят милиони. Тук много професионалисти идват да предложат сценарии, проекти, да правят сделки и тук се кове част от бъдещето на киното.

Но да се върнем на откриването. Както беше писано, Почетната „Златна палма“ беше присъдена на на Майкъл Дъглас. Тя се дава на хора, оставили силен и траен отпечатък върху киното. Прекрасната Ума Търмън му я връчи с поклон, определяйки го като „уникален титан, вечна звезда и светъл творец.“ Световният киноелит го поздрави, станал на крака. Като две феи около него се носеха жена му Катрин Зита-Джоунс и дъщеря му. Достолепният Майкъл, достоен син на легендарния си баща Кърк, произнесе кратко емоционално слово: „След годините на епидемия и войните, които разкъсват света, този фестивал повече от всякога ни напомня онова, което е позитивно. Киното подчертава конвергентните ни точки, може да минава отвъд ограниченията ни и да обединява човешките същества. Кан и Франция, прегръщам ви от цялото си сърце“.

Всеки път изборът на филм за откриването е сложен и много отговорен жест, който има скрити значения. Той трябва да е атрактивен и бляскав, да носи позитивен заряд, да има смисъл отвъд сюжета и да подсказва някакви посоки. Като локомотив, който мощно тегли влака. Още повече, че излиза на екран в салоните из цяла Франция на другия ден. А самата церемонията се прeдава директно по Франс 2, YouTube и на официалния сайт на фестивала. Франция, като страна, където се е провела първата платена кинопрожекция с кинематографа на братя Люмиер, има мощно развита политика в това отношение. И фестивалът продължава да държи фронта срещу стрийминг платформите – ако искат техен филм да участва в състезанието, трябва да разрешат прожекции във френските киносалони.

Тазгодишният избор беше „Жан дю Бари“, елитен френски продукт и както весело определи ситуацията един критик, „Да живее революцията в Кан 2023“. Това е биографична костюмна драма за последната фаворитка на крал Луи XV Жан дю Бари. Незаконна дъщеря на готвачка и монах, заради необикновената си красота, сексапил и интелигентност тя шеметно се изкачва по социалната стълбица и става любимка на краля. Разбира се, навлича си омразата на дъщерите му и придворните, но устоява до смъртта му, след което е изгонена. Един от най-важните моменти тук е кастингът и той е същинско предизвикателство - кралят на Франция е изигран от... Джони Деп, а скандалната мадам Дю Бари от режисьорката-съсценарист Майуен. Веднага трябва да кажем, че рискованата операция е успешна – Деп е сдържан, енигматичен, царствен, а поредната му любов – лъчезарна, искрена и естествена. Като режисьор (помним „Полис“, представен в Кан) и актриса Майуен залага именно на естествеността, която се налага в остър контраст с абсурдните порядки и традиции в двора и така печели кралското внимание и това на зрителите от 21-ви век. Тя представя жена от народа, която се издига до върховете благодарение на ума и чара си, а после е пометена от революцията. От друга страна, светът знае за съдебната сага на Деп, за битките с бившата му жена Амбър Хърд, когато преживява бурен период и дори бива уволнен от големи продукции. Но ето, Франция става пристанище в бурята, а това е първата му главна роля от три години. И известният актьор дочака завръщане на звезда, каквото заслужава. Да не забравяме, че е бил женен за чаровната френска певица и актриса Ванеса Паради, имат дъщеря (също актриса) и в общи линии той се явява малко нещо френски зет. А и във филма малкото си реплики изговаря на доста добър френски... Деп е в Кан и за да търси подкрепа за следващ свой филм за Модилиани вече като режисьор. За зрителския успех на „Жан дю Бари“ помагат импозантните интериори и екстериори на истинския Версай, а костюмното разточителство се дължи на марката Шанел... Нищо не е бутафорно, напротив, отвсякъде струи великолепие. Какво иска да ни каже филмът – че във време на изкуствени маниери автентичността печели и събужда дори истинска любов. Но и че в превратни времена всичко е крехко и съдбовните социални движения помитат човешките страсти.

Фестивалът потегли шеметно и от всички програми напират интересни заглавия. Ще отделим само едно за момента. Големият майстор Вим Вендерс тази година е почетен с два филма в Официалната селекция. В състезанието участва със „Съвършени дни“, а в секция Специални прожекции с документалния „Анселм“, посветен на творчеството на съвременния немски творец Анселм Кифер. Вендерс споделя за своя герой: „Винаги съм се впечатлявал от огромния размах на неговата работа, която се докосва до история, астрономия, философия, биология, физика и митовете. Няма предели за палитрата или въображението му. И доколкото знам, той е способен като никой друг да интегрира „времето“ в работата си и да направи видими следите му. С помощта на 3D технологията, днес много по-напреднала от времето, когато прави „Пина“, Вендерс вкарва зрителя реално в ателито на твореца, в криптата, която е създал и го заставя да се гмурне в света на Кифер, както и в различни етапи от живота му с възстановки, където се появява и неговият син, играещ баща си в по-късна възраст. „Снимките продължиха повече от две години, в които съм се наслаждавал на всяка секунда. Другият ми филм „Съвършени дни“ се появи много спонтанно, в прозореца, отворил се при дългата и сложна постпродукция на „Анселм“. Когато видите двата, ще разберете, че не могат да бъдат по-различни. Но и двата имат общ извор: любовта ми към изкуството и местата. Горещо желая да разбирам изкуството по-добре...“

В Кан представи свой късометражен игрален филм и легендарният смутител на духовете и неподражаем майстор Педро Алмодовар. Той имаше една единствена прожекция и само най-големите късметлии можаха да се класират за срещата с филма и с него в персона. Така е, няма пълно щастие за киноманите.