„Изкуството е контрапункт на злото“. Георги Георгиев разказва за новата си изложба

Негови скулптури стоят в близост до манастира Шаолин в Китай, а повече от десет други творби красят китайските паркове. Българин, който прославя родината си със своя талант в Земята на коприната. Голямата му мечта е да направи монумент, посветен на единството между хора и религии, разбираме от БНР. Георги Георгиев - Джако е отдаден на своето призвание. Срещнах се с него в софийската галерия “Нюанс”, където може да се насладите на неговото творчество в новата му изложба “Ангели и демони” от 26 март до 13 април.

“Ние сме служители на красотата”.

За Георги изкуството е контрапункт на злото, а посланието му е да бъдем на страната на доброто, колкото е възможно повече. Скулпторите му са абстрактно изкуство.

“Абстрактното дава възможност всеки да изяви себе си по много различен начин, индивидуален”, разказва още Джако. 

Георги Георгиев - Джако обяснява, че в повечето от предишните си изложби скулпторите са направени по класическия метод - глина, после калъпи и се леят в бронз, докато в новата му изложба 90% от творбите са направени по друг метод. 

"Ходя в разни заводи и вземам отпадъци, нямам на 100% тези парчета, не съм ги „работил“ аз, а просто използвам отливки, правени преди мен (буквално брак). Аз си сглобявам фигури, в случая ангели, демони и имам няколко богородички. И след това, аз сега ги доизграждам от тези отпадъци, черупки, пак се правят калъпи и вече накрая пак крайният резултат е бронзът". 

Ето и разговора на Маргарита Генчева с твореца Георги Георгиев-Джако:

Пред БНР вие казвате, че сте открили силата на абстрактното. С какво помага абстрактното въобще в един свят, когато имаме доста конкретни форми на добро и зло, например ако говорим за зло, войни, икономически кризи, т.е. къде откривате тази сила на абстрактното? 

Като говорим за войни, бих се опитал да спомена и за моята предстояща идея, която е от доста време, но сега моментът назря. Като споменахте войните, искам да направя една инсталация, която да сложа на много сакрално място. Най-първата ми идея беше да я сложа на Покрива на света, но там много трудно ще се осъществи и сега ще опитаме да го направим първо в България, евентуално на Мусала да го сложим.

Кръстил съм си я засега „Шествието на мира“, с много известни личности, да ми помогнат да я качим, като всеки носи по едно парче детайл от тази инсталация. Сглобяваме я горе, тя разбира се няма да остане там, да не засегнем природата. Целият поход ще е готин, според мен да се заснеме на филм, да участват много хора, монтираме и после си я разглобяваме, и пак я връщаме обратно.

Това ще е инсталация, в която мисля да засегна по-основните религии, които са. Да не споменавам в момента за формата, защото още работя, но горе-долу в тази посока ще бъде. 

Тоест монумент за единството между хората и религиите?

Да, да. 

Как си представяте това единство? 

Ами, сложничко. Не е много лесно.

Толкова години назад хората не са успели да се справят, че камо ли аз, но поне бих опитал с това, което аз разполагам, с изкуството ми. Ако успея да докосна някакви хора, е добре. Да видим какво ще стане. 

Казвате, че скулпторите ви всъщност са на границата между божественото и демоничното. Бихте ли обяснили в повече детайли какво имате предвид? 

Искам да кажа, че във всеки един от нас съществува и доброто, и злото.

И това всъщност си мислех, докато ги правех тези неща – че няма само черно и бяло във всеки един от нас. Вече от нас зависи коя страна ще предпочетем. 

А вие на какво искате човек да даде превес: на доброто или на злото? 

На доброто, разбира се. Както съм казал и в думите ми на плаката отпред, цитирах големия скулптор Хенри Мур (всъщност и според него, би трябвало и според повечето колеги, така мислим), че изкуството е контрапункт на злото. Всеки, който се занимава с изкуство, би трябвало да е на тази страна. 

И вие с вашето изкуство се противопоставяте на злото? 

Доколкото мога. Ние се занимаваме с това, ние сме служители на красотата, надявам се.

На какви въпроси се надявате да отговорите с вашата изложба на българската аудитория? 

На тези, които зададат. Просто много зависи от хората, които задават въпросите. Ние не можем да решим всички въпроси. Ако успеем да решим въпросите за красивото, доброто и злото, което не е малко, мисля, че е добро начало. 

Вие имате скулптура за спасяването на българските евреи? 

Имам само проект. Аз участвах в един национален конкурс преди доста години.

Спечелиха други колеги. Ще се опитам да го реализирам някога това да стане - да може да виждат повече хора, защото не е само мое мнение, а и на колегите, че се получи силна работа. И ще ми е интересно да видя как ще стане. 

Искате да дадете превес на доброто. 

Ами да, ние сме от малкото хора, които сме си спасили евреите в нашата страна, другите са си ги пратили на места, откъдето не са се върнали. И просто мисля, че това нещо трябва да бъде изобразено. И подчертано, и показано, и хората да го знаят извън България.

Скулптурата, за която говорим, е абстрактна форма. Всъщност, фигурите са направени от ленти. Има усещането, вижда се, че са силуети на хора, но това не са класическите фигури, които сме учили в академията и сме направили. Така че това е пак абстрактна работа или да кажем модерна (ама зависи какво, всеки различно разбира под този термин модерно. Това, което преди 50 години е било модерно, сега вече дори може да мине и за класическо). Но не са реалистични натурни форми – да застане модела срещу тебе, и ти да се опиташ да го направиш по същия начин, както се е правило в Древен Рим, Древна Гърция, хората тогава са достигнали съвършенство. И след това няма какво да направим повече.

Това абстрактно изкуство, което му казват, е много подходящо в днешно време, защото по този начин можеш да изявиш себе си. Хиляди скулптури има в целия свят. Няма две еднакви. Просто всеки по този начин вече си казва собственото виждане за дори такива стандартни теми, както имам тук Дон Кихот. Аз съм си направил моя вариант “Дон Кихот от Люлин”. Който дойде на изложбата, ще го види. 

Мислите ли, че това абстрактно изкуство е толкова разпространено, защото хората се опитват да избягат от цялото забързано време, в което живеем? 

Ако отидеш и живееш някъде в планината, да няма никого около тебе, може да избягаш, но когато си в центъра на София или в някой голям град, ако си мислиш, че си избягал, малко се залъгваш. Абстрактното дава възможност всеки да изяви себе си по много различен начин, индивидуален. Занимаваш ли се с класическо изкуство: ако в Академията сме 50 студенти, и правим един модел, стават 50 почти еднакви неща. А тук, аз правя семейство, тия същите хора, които преди са правили същите неща, когато сме били студенти в Академията, и те решат в днешно време да направят семейство, всички ще го направят по различен начин. Това е хубавото – индивидуалният подход. 

С какво послание бихте се обърнали към нашите читатели? 

Да гледат да са, колкото се може повече, на страната на доброто. Това е, което всеки може много лесно да направи, стига да го иска. Да си добър човек не е трудно. 

Следете новините ни в GoogleNews