Истината проличава в трудните времена: разговор с писателите Ешкол Нево и Етгар Керет

Диана Маркова Последна промяна на 14 декември 2020 в 18:44 3676 0

Снимка facebook.com/sofialiteraryfest.

Световноизвестните израелски автори Ешкол Нево и Етгар Керет гостуваха на осмия Софийски международен литературен фестивал 2020. Стотици българи имаха възможността да проследят дискусиите с тях на живо във Facebook страницата на фестивала.

„Израелците наистина сме много прями. Хората от Израел са топли и спонтанни; доверяват се един на друг. Това е причината да искам да живея тук“, каза писателят Ешкол Нево в разговора си с Антония Апостолова.

Относно пандемията от коронавирус Нево коментира, че тя не се отразява благоприятно на местните, защото те имат много по-активен начин на живот от други, по-хладни в социално отношение култури:

"Но ние правим – носейки маски – демонстрации всеки ден. Ние общуваме, крещейки изпод маските."

На въпроса дали това продължително стоене вкъщи развива въображението и творческото съзнание на твореца Ешкол Нево сподели, че през първата вълна на вируса, тоест при първото голямо блокиране на социалния живот, той съумява да се посвети на своята работа и дори написва нов роман на иврит. Но по-късно, с установяването на продължителния застой и новата вълна от ограничителни мерки, за него става по-трудно:

„Вече ми липсва социалното общуване, липсва ми културата. Получихме ваксината, но все още не сме се ваксинирали. Все едно си живеем живота на диета – по-малко пътуване, по-малко общуване… И все пак е трудно.“

Въпреки всичко пандемията провокира Нево да твори, а извънредното положение става основа на няколко разказа.

Известно е, че бихме могли да познаем твореца по неговото отношение към другите и тяхната чувствителност. Ешкол Нево споделя, че от голям интерес за него винаги е била другата гледна точка – как една история би изглеждала, видяна от друг ъгъл. Как би се отразила в очите на другия:

„Почти винаги като писател усещам изкушение да предам няколко гледни точки и всеки читател да избере на коя да вярва“, казва авторът.

„Трябва да призная, че съм син на двама психолози. Трудовете на Фройд бяха като Хари Потър за мен. Създавайки „Три етажа“ (издадена у нас от ИК „Колибри“ през тази година в превод на Паулина Мичева), аз просто пишех изповеди, а идеята на Фройд за структурата на личността ме изкуши по-късно. Всеки миг от живота ние сме в конфликт с нагоните си, с Егото и очакванията на обществото. Бях вдъхновен от Фройд, но не съм съвсем съгласен с него: четейки го, открих, че той напълно пренебрегва взаимоотношенията помежду ни и това е основната теза на персонажа на Дебора от романа.“

А що се отнася до терапевтичния ефект от словото и разговорите, разглеждани като средство за борба или като оръжие, Нево споделя, че според него разказването на истории има граници: „Лично аз открих редица физически практики, които ми помагат повече от това да говоря с психотерапевта си.“ Но въпреки всичко той смята, че в политическата сфера основно оръжие на хората са техните думи.

„В по-ранните си книги бях склонен да се влюбвам в героите си, да им съчувствам напълно. Но в „Три етажа“ направих нещо ново.“ Ето защо тази книга е специална за него.

„Наложи ми се да забравя някои неща, които съм изучавал, защото научната психология обобщава. Тя прави статистика. А аз виждам света по съвсем различен начин – за мен всеки човек е различен, а и аз обичам да задавам въпроси на хората. Така научавам различни неща за света. Например, веднъж проучих как се чувства един лекар, когато има някаква лична криза и не му се ходи на работа, но трябва да отиде. Или как една съдийка, която се връща от работа, вижда как децата ѝ се карат – проучих нейните чувства спрямо това. Казвам на студентите, с които се срещам - бъдете любопитни, слушайте, задавайте въпроси, четете, но и пътувайте.“

И тъй като Ешкол Нево наистина обича да задава въпроси, двамата разговарящи за миг смениха ролите си и писателят зададе въпрос на модератора – дали психотерапевт е ролята в живота, която тя не е изиграла. Антония Апостолова отговори положително, като сподели, че използва тази своя роля в литературата, която създава.

„Не си давах сметка, че пиша за родителството. А аз съм родител – след малко отивам да взема дъщеря ми от занималня, да ѝ купим обувки и да покара колело. Човек прави доста грешки като родител. Ефектът, който търсех, е „хайде да си го признаем“ - разказа още авторът.

Домът е там, където са дъщерите ми. Те имат нужда от мен. Когато пътувам надалеч заради писателски изяви, на петия ден започвам да изпитвам болка, добавя той.

И споделя нещо изумително, което е установил с времето. Според неговия опит един автор може да пише локално – както прави той – и да постига световни успехи. В тази връзка италианският режисьор Нино Морети успява да разбере израелския писател Ешкол Нево и ще екранизира „Три етажа“.

А ако има някакъв универсален саундтрак, който да озвучи съвремието ни, това би била израелската музика, която съчетава в себе си ритмите на Изтока и мелодиите на Запада. Това е мнението на Ешкол Нево, който споделя, че в сърцето си е един „фрустриран“ музикант – неосъществен изпълнител, който обожава музиката си и при всяка възможност е в нейното обкръжение.

"Ти си взел историята, която гаджето ми беше написало за мен"

Етгар Керет на свой ред споделя, че преди време е пишел повече, когато времената били трудни"

„Щастливите времена не ме вдъхновяваха. Но днешното безсилие е наистина проблем“, казва авторът, превеждан и издаван неколкократно у нас от ИК „Жанет 45“.

В разговора си с Манол Пейков той заяви, че работи „върху нещо като фантастика, нещо за различни вселени“.

Израелският писател на кратки разкази сподели, че дори когато пише научна фантастика, това пак не е научна фантастика. И въпреки че се интересува от наука, творбите му получават вид на нещо като басни.

„Авария на края на галактиката“ – това е седмата книга на Етгар Керет в България и тя излиза другата седмица. „В много отношения този сборник е писан за COVID времената, макар и преди те да се появят. В нея човек не знае какво да очаква и често се намира на място, от което не може да излезе. Книгата разказва за трудните ситуации, с които човек понякога се сблъсква.“

Това е най-възрастната, най-задълбочена и най-литературна книга на Керет – така критиката я определя. Самият автор обаче смята, че тя е игрива като останалите. И вече пожъна своя успех във Франция и Полша, където излезе от печат в условията на локдаун.

Що се касае до новия късометражен филм – „Навън“, направен с израелския хореограф Пинто, Керет казва, че въплъщава умението да кажеш много с четири реда или страница, когато на някои им трябват шестстотин страници. Режисьорската работа е извършена в ZOOM.

„Показахме го на най-оживеното място в света. Показваме го на социално значими места – които сега са празни“, казва писателят и изтъква факта, че филмът е напълно синхронизиран със съвременната ситуация.

„Хубавото е, че сега прогледнахме отново за поезията, за природата… - истински важните неща. Обединяващо послание от пандемията е, че не е достатъчно да се храня, да пия витамините си и да спортувам; ако моят съсед живее зле и хване вирус, това ще засегне и мен. Обаче станахме свидетели и на ксенофобски тълкувания“, коментира Етгар Керет.

Според него пандемията е и момент, който разкрива разни неща – за близките ни, за хората, с които съжителстваме. „Както казва баща ми, истината си проличава в трудните времена.“

Въпрос на зрител, следящ разговора между Етгар Керет и Манол Пейков, касаеше минисериала „Агент на недвижими имоти“. Той е сниман във Франция. Историята написват Керет и съпругата му, режисират го заедно. Докато търсят актьори, попадат на Матийо Амалрик. „Той прочете историята и изигра мен – не гласовете на героите, а мен. Съпругата ми каза: „Намерихме човека!“.

„Обещавам да помоля продуцентите да поискат малко пари, за да се види в България как стоят нещата у нас и в главата ми – не само от страниците на книгите“, казва Керет с усмивка.

Друг зрител пък попита писателя дали някога се е случвало читател да се припознае в неговите разкази – да припознае себе си, свои гласове или фантазия. И ето какво сподели той:

Веднъж четох в едно малко село в Израел и няколко човека поискаха автограф върху книгите ми. Имаше едно красиво младо момиче в ъгъла, което изчака всички да си тръгнат. Накрая дойде при мен и започна да крещи: „Задник, потресена съм!“ Попитах я защо, какво я провокира да реагира така. А тя отвърна: „Ти си взел историята, която гаджето ми беше написало за мен и твърдиш, че ти си я написал!“ Тогава осъзнах, че историята е много реалистична.

„Животът е кратък разказ; ще ми се да беше повест“ – това Етгар Керет би казал, ако трябва да е последното, което казва.

„И все пак, пандемията няма да унищожи прегръдките между братя. Може би светът ще стане по-искрено място – няма да целувам никого, когото не искам“, казва роденият през 1967 г. в Тел Авив Етгар Керет. Днес той е най-четеният израелски писател от своето поколение.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови