Днес се навършват 80 години от рождението на голямата оперна певица Христина Ангелакова. Тя е родена в град Исперих. През 1968 г. завършва оперно пеене в Българската държавна консерватория, в София, при Сима Иванова. Специализира в музикалната академия „Санта Чечилия“, в Рим (1968-1969), при Марчела Гавоне и Чезаре д’Анджело, и в оперния театър „Ла скала“ в Милано (1969-1971) при Рената Карозио, Ренато Пасторино и Джина Чиня.
Кариерата ѝ започва с тригодишен договор с „Ла скала“, където прави своя творчески дебют в ролята на Улрика от „Бал с маски“ на Джузепе Верди. Следващите ѝ роли включват Йокаста от „Едип цар“ на Стравински, Адалджиза от „Норма“ на Белини, Леонора от „Фаворитката“, Елизабет от „Мария Стюард“, Джейн Сеймур от „Анна Болейн“ и Сара от „Роберто Деверьо“ на Доницети.
Участва и в представления на „Пикола скала“ (Милано), концертира из Италия с прочутия оркестър „Виртуози ди Рома“, с които се изявява в бароковия репертоар. Творческото ѝ формиране става в ръцете на най-големите диригенти и режисьори от 70-те години на 20-и век от ранга на Джананреа Гавацени, Клаудио Абадо, Бруно Мадерна, Ренато Фазано, Томас Шипърс, Рудольф Баршай, Владимир Делман.
РЕПЕРТОАР
Солистка е на Националния оперен театър от 1976 г. На неговата сцена тя осъществява поредица от художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера. Това са Амнерис от „Аида“ и Азучена от „Трубадур“ на Верди, Кармен от едноименната опера на Бизе, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Изабела от „Италианката в Алжир“ на Росини, Маделон от „Андре Шение“ на Умберто Джордано, Графинята и Полина от „Дама Пика“ на Чайковски, Марина от „Борис Годунов“ и Марфа от „Хованщина“ от Мусоргски, Ахросимова от „Война и мир“ и Дуеня от „Годеж в манастира“ на Прокофиев, Лукреция от „Поругаването на Лукреция” от Бритън.
Певицата има голям принос за популяризирането на български опери като „Хан Крум“ от Александър Йосифов, „Хан Аспарух“ от Александър Райчев и „Саламбо“ на Веселин Стоянов. Многобройни са участията ѝ в радио- и телевизионни записи за италианската телевизия РАИ („Армида“ от Глук, „Луиза Милер“ от Верди), за Българската национална телевизия и за Българското национално радио. Има издадени компактдискове и плочи в „Балкантон“.
ПЪРВАТА ЖЕНА-ДИРЕКТОР НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА
От 1985 г. преподава оперно пеене в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, а от 2000 г. е доцент. От 2001 до 2004 г. Христина Ангелакова е първата жена-директор на Софийската опера и балет. През периода 2003-2018 г., като председател на фондация „Национална опера и балет“, осъществява едни от значими събития в културния календар на столицата. От 2005 г., в продължение на три години, е преподавател по оперно пеене в Нов български университет. Прави майсторски класове във Велико Търново и Правец (2009), в Балчик (2010) и в Бургас (2011). През 2009 г. е нейният режисьорски дебют с постановката на операта „Така правят всички“ от Волфганг Амадеус Моцарт, в Държавния музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново. От 2012 г. е артистичен директор на музикалния фестивал „Моцартови празници“ в Правец. Христина Ангелакова е член на жури в различни музикални конкурси у нас и в чужбина. Активно участва в учредяването и провеждането на международния конкурс за млади оперни певци „Елена Николай“ (първо издание 2013 г., Панагюрище).
Умира на 20 май 2018 г. в София.
ПРИЗНАНИЕ
Христина Ангелакова получава първа награда на Международния оперен конкурс в Тревизо, Италия (1972), награда на журито на Международния оперен конкурс в Остенде, Белгия (1975), наградата на Съюза на музикалните дейци в България „Златна лира“ за 1980 г. (февруари 1981), наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1999), „Комендаторе д’Италия“ (2006).
На 24 май 1986 г. е удостоена със званието „Народен артист“. Тя е почетен гражданин на Исперих (май 2002). На 25 май 2015 г. Христина Ангелакова е наградена с високото държавно отличие орден „Св. Св. Кирил и Методий“ (огърлие) от президента Росен Плевнелиев. Тя е и почетен член на настоятелството на международната изследователска фондация „Хасуми“ (България).
Използвани източници: БТА, ВИНФ, 20.5.2018 г.; в. „Континент“, 5.1.1996 г.; в. „Стандарт“, 31.10.2003 г.; 29.11.2014 г.; в. „Банкеръ“, 13-23.3.2001 г.; в. „Труд“, 6.1.2004 г.; Голяма енциклопедия България, т. 1. София, 2011, с. 57; в. „Монитор“, 23.8.2015 г.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
4I4ATA
Планира ли Сърбия да нападне съседни държави?
Деспин Митрев
И третият път не донесе късмет: Парламентът е все така без ръководство (гласувания)
Деспин Митрев
И третият път не донесе късмет: Парламентът е все така без ръководство (гласувания)
baba Yaga
Московска клиника предлага безплатно инвитро с ''материал'' от Павел Дуров