Представяме Ви списък с десетте кинопроизведения от Балканите, които ще се съревновават за наградата на „Домейн Бойар” на София Филм Фест 2014:

„Децата на свещеника” („The Priest's Children”, Хърватска-Сърбия, 2013) на Винко Брешан е приятна и лека комедия, неподправено киноудоволствие – прекрасно изигран, красиво заснет и наслаждаващ се на игривата си ирония.

Рамкиран от сцени на изповед, филмът разказва как отец Фабиан (Кресимир Микич) се озовава в болнично легло. Той си припомня службата като духовен съветник на живописния остров Дневник, където погребенията са много повече от ражданията.

Когато чува изповедта на продавача Петър, чиято набожна съпруга смята, че той извършва грях, продавайки презервативи, на свещеника му хрумва идея как да повиши раждаемостта.

Фабиан решава да надупчи презервативите, които Петър продава. И за да направят плана си още по-ефективен, Фабиан и Петър се съюзяват с неуравновесен фармацевт, готов да подменя хапчетата против забременяване с витамини. Разбира се, раждаемостта се покачва светкавично и скоро църквата на Фабиан е претъпкана с бременни булки.

„Йозгат блус” („Yozgat Blues”, Турция-Германия, 2013) е дело на турския режисьор Махмут Фазъл Чошкун, който през 2010 г. спечели надпреварата за най-добър балкански филм на СФФ с „Объркана броеница”.

Кинолентата разказва за нетипичния музикален дует на 58-годишния Явуз и 30-годишната Неше.

Явуз пее популярни песни от 70-те години, но кариерата му е в криза. Смъртта на жена му го е направила пълен самотник.

Той води безплатни музикални курсове в общината. Сред неговите ученици е 30-годишната Неше, която рекламира колбаси в местните супмаркети. Тя има хубав глас и проявява истински интерес към музиката, но заради бедния си произход е принудена да изкарва прехраната си с черна работа.

Един ден Явуз научава за клуб в Йозгат - малък и затънтен град в Турция, който търси група за изпълнения на живо. Вакантното място е за дует. Явуз предлага на Неше да отидат заедно и тя приема.

„Стаята с пианото” („The Piano Room”, Македония, 2013) е филм на режисьора Игор Иванов - Изи.

Кинотворбата е разказ за съдбите на гостите, отседнали в стаята с пианото в хотел, обявен за продан.

Тази стая ги спасява от лицемерието на външния свят и е единственото място, където могат да намерят някакво удовлетворение.

Въпреки че са от напълно различни социални и културни групи, гостите споделят една и съща празнота в живота си.

„Прелъсти ме” („Seduce Me”, Словения, 2013) на Марко Шантич e портрет на съвременните и объркани млади хора, които нямат подкрепа нито от семейството си, нито от обществото.

На 10 години Лука е изоставен от майка си и се озовава в дом за сираци. Девет години по-късно той напуска дома и решава да намери гроба на баща си.

Търсейки отговорите за миналото си, той разбира, че баща му не е мъртъв и има ново семейство. Лука се чувства предаден и единствената му утеха е Айда, с която се е запознал на работа.

Но тя не иска връзката им да стане по-сериозна. Наранена в миналото, Айда не се доверява на хората и също като Лука крие семейна тайна, която той скоро ще научи.

„Роксана” („Roxanne”, Румъния, 2013) е режисьорският дебют на Валентин Хотеа, получил номинация за „Златен леопард” на кинофестивала в Локарно’13.

Действието във филма се развива през 2009 г. в Букурещ.

Двадесет години след Румънската революция Тави Йонеску, симпатичен, но незрял мъж на около 40 години, открива притеснителна информация в тайното си досие: бившата му приятелка Роксана, на която преди години е посветил по радиото известна песен, е родила момче и е възможно той да е бащата.

Тави започва свое тайно разследване. Оплита се в сложното минало, което разкрива грозна истина и обърква не само неговия живот, но и живота на близките му.

„Фалшификаторът” („Falsifier”, Сърбия - Босна и Херцеговина - Хърватия, 2013) - най-новият филм на известния сръбски режисьор Горан Маркович, предлага картина на времето в бивша Югославия, а на дневен ред е режимът на Тито.

Историята отвежда зрителите в края на 60-те години на 20 век - времето на краха на идеалите, довел до един по-справедлив и почтен начин на живот от бунта на студентите по цял свят през 1968-ма и началото на края на една също толкова грандиозна илюзия, наречена Югославия.

Главният герой във филма Анжелко (Тихомир Станич) е директор на гимназия в малък босненски град, който вярва в Югославия и в нейния лидер Йосип Броз Тито.

Анжелко е добър човек, но има един сериозен недостатък – фалишифицира училищни дипломи и то не за лична изгода, а защото е филантроп.

Съвсем неочаквано той е „изпортен” от своя съсед, който иска да отмъсти на ветеринарния лекар за фалшивата диплома и докладва нашия човек в полицията.

Анжелко е принуден да потърси прехрана в големия град, където заживява нелегално и се събира с престъпници. Един ден обаче той среща свой съученик, който се оказва служител на УДБА и... праща Анжелко в затвора.

„Разголване” („Trolling”, Сърбия, 2013) на Коста Джорджевич е черна комедия за трима младежи, влюбени в неподходящия човек.

Джура най-накрая решава да поиска ръката на стриптизьорката, в която е влюбен.

Ана не може да приеме факта, че нейният по-възрастен любовник я е напуснал. Тя прави всичко, за да го спечели отново.

Реля е ученик в гимназията, добро момче, влюбено в най-добрата си приятелка. Един ден той попада на видео, в което тя прави секс и започва да търси човека от филма.

И тримата герои се борят за внимание, любов и разбиране, без мисъл за последствията.

След поредица от трагикомични, понякога абсурдни ситуации, пътищата им се пресичат в нощен клуб.

„Страната на Сароян” („SaroyanLand”, Франция – Турция – Армения, 2013) на турската режисьорка Лусин Динк представя пътуването на световноизвестния американски писател от арменски произход Уилям Сароян в земите на предците му в днешна Анадола, Източна Турция.

Родителите на Уилям Сароян напускат насилствено дома си в Битлис и се изселват в САЩ през 1905 година.

Сароян успява с помощта на известния турски писател Яшар Кемал да посети Битлис през 1964 година.

Документалната драма разкрива гнева, страстта, копнежа, емпатията и обичта на Уилям Сароян към човечеството през разкази на спътниците му и през собствените му спомени и истории, предадени с глас зад кадър.

„Лутън” („Luton”, Гърция-Германия, 2013) на Михалис Константатос проследява живота на трима души, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си.

Джими е 17-годишен богат гимназист, Мери е 30-годишна стажант-адвокатка, а Макис е 50-годишен мъж със семейство и собственик на мини-маркет.

Макар и със съвсем различно ежедневие и интереси в рамките на шаблонния живот, който ги притиска, когато всичко изглежда толкова застинало и предсказуемо, тримата ще намерят начин да избягат.

„Последните черноморски пирати” на режисьора Светослав Стоянов е българският претендент за наградата в Балканския конкурс.

Последните черноморски пирати преживяват с неясни средства на недостъпен плаж и плуват в алкохолни пари и тестостерон.

Вече 20 години Капитан Иван-Джака и неговият екипаж търсят съкровището, скрито в залива на Карадере. Но те не са сами. Някой друг е надушил съкровището.

Когато новините за неизбежния сблъсък достигат пиратския оазис, той започва да се разпада. Съмнения разяждат доверието, конфликти тлеят, напрежението ескалира. Така се ражда една съвременна трагикомедия за съкровищата, които търсим, и тези, които намираме.

Наградата в Балканския конкурс ще бъде избрана от жури в състав: грузинският режисьор Каха Кикабидзе, фестивалният директор и програматор от Индия Сриниваса Сантанам и българският актьор Стефан А. Щерев.

Още по темата

22/02/2014

Култура

София Филм Фест пуска билети в консервени кутии

21/02/2014

Култура

Филмите в Международния конкурс на София Филм Фест

21/02/2014

Култура

Кои са членовете на международното жури на София Филм Фест 2014?

18/02/2014

Култура

Мира Форнай ще представи „Моето куче Килър” на Сoфия Филм Фест 2014