„СТРАННИТЕ НЕЩА”, хлапетата – патриоти и злите руснаци

През 2016/17-а бяха излъчени първите два сезона. Също като в „Троновете”, този път дуетът Братя Дъфър ни накара да чакаме повече от година. Третите осем епизода отминаха съвсем наскоро (старт на 4 юли). Слоганът „Зимата идва” в сегашния случай може да се префасонира на „Злите руснаци са тук”.

Лично за мен, дългото очакване не бе компенсирано с удовлетворителен ентусиазъм от продължението на историята с тийн-пси-детективите в малкото градче Хоукинс, Индиана. Действието е забързано, но това не е достатъчно. Започна се (първи сезон, първи епизод от 2016 г.), когато на 6 ноември 1983 г. загадъчно изчезва 12-годишният Уил Байърс. Майка му Джойс (Уинона Райдър) прави всичко за да го открие. Тя търси помощ от местния шериф Хопър (Дейвид Харбър), той започва разследване. Но изчезва и една тинейджърка. Тайфата на Уил също го издирва, така откриват в гората момиче с необикновени способности (Мили Боби Браун), която няма име, а само номер – 11, Eleven или накратко Ел, татуиран на ръката и́. Самата тя има мощни телекинетични и екстрасензорни способности (в края на втори сезон, изл. 2017-а, Ел ще затвори с цената на изтощение и много кръв от носа, време-пространствения портал към The Upside Down – нехайно пробит от секретна правителствена организация, занимаваща се с изследване на могъщи и опасни сили в нещо като местната Зона 51 край Хоукинс). Сега – трети сезон, лятото на 2019-а – началото ни подготвя с новия сюжетен повод: през 1984 г. се извършва някакъв руски/съветски експеримент (учени в престилки работят с апаратура и, заеквайки, рапортуват на строг генерал, надзиравани от военни с бойни униформи и в защитни облекла) – резултатът не е окуражаващ, но е разпоредена точно още 1 година да доработят проекта. Следват не изчезвания, а вселявания. Нареченото от децата-мълдъровци и скълита същество „Уморезачът” е останало в нашия свят, избира си няколко човешки тела и с тяхна помощ неподозиращите жители на градеца в геометрична прогресия отиват в света на зомбитата.
Разбира се, отново има бури с гръмотевици и светкавици, които Тесла би харесал. Токът мига, гасне, няма го с часове, без старите („железни” във всякакъв смисъл) елуреди да изгарят и някой да се оплаква. На хлапетата не им липсват умни играчки, те не подозират за смарт-бъдещето си, но си ги сглобяват и запояват сами. С тях и без тях, най-вече карайки колелета, продължават да се мотаят в слънце и в порой по разни места, за които родителите им даже и не подозират. И най-вероятно в Хоукинс, Индиана, в средата на Осемдесетте, Студената война съвсем не е започнала да се перестройва.

Този път няма да ви светна как свършват нещата в актуалния сезон. Няма смисъл, предвидимо е. Единствената добавка към Стивън Кинг, Досиетата Х, Полтъргайста, Пришелецът, Нещото, Обсебването…, в поредното американско „синьо лято” – е леко политическа. Това са „злите руснаци”. Ако се впечатлите от тайнствения експеримент в първи епизод, хич няма да ви е смешно. Ако обаче стигнете до съответното определение на местния Васко Да Гама от град Хоукинс, ще решите, че клишето е опитът на братя Дъфър за шеговитото намигване – без което не бива да се впускате в „странните неща”.

И тъй: една част от тайфата е в буквална битка с някои от телата, в които се е вселил Уморезачът – предвождани от Ел (Мили Боби Браун, пораснала с година-две и с номинация за ЕМИ за поддържаща роля). Други няколко, начело с гения Дъстин (Гейтън Матарацо, който пък не е мръднал в образа си на вундеркинд-досадник) записват руска шифрограма, декодират я и патриотично се впускат в преследване на най-големия враг на Америка. Когато увещават новия персонаж в групичката си да им помогне (на фона на всички хубавички белокожи девойки във водещите образи, съвсем политкоректно – момиче афроамериканка, което им казва в прав текст, че то обича капитализма, американския капитализъм, защото плащат на онези, от които искат нещо)…, та те я зарибяват с магическата повеля Бъди патриот! (Е, плюс безплатен сладолед завинаги.)
А Дъстин обяснява кои са враговете: „Зли руснаци. Със сигурност са зли руснаци.” (Еп.2). Другите не са сигурни. Питат: „А как би трябвало да изглежда един зъл руснак?” – „Висок, рус, сериозна физиономия. Може да носи сак.” (Еп.3).
По-различното в сезона са само философските колизии, касаещи порастването на героите. Всъщност, някои са израсли, други – като че ли не. Вече се целуват. Това са Майк и Ел – ами показват ни, че те са младеж и девойка, не са ония пубери от първи сезон. И даже Дъстин си има приятелка от Юга – заради която е конструирал „кадилакът на радиостанциите”, може да предава от Северния до Южния полюс (което не пречи, както отбелязах, да си е същият беззъб идиот-изобретател, който помним). Някои чиракуват в местния вестник (т.е. засега разнасят сандвичите на редакторите). Хопър е повече полицай, отколкото родител на подрастващ. Но подрастването става огледално в неговия старомоден коректив. Край местния летен басейн дамите са предимно с цели бански костюми. Все пак, има сцени, в които някой страда, защото влезлите в пубертета развалят тайфата. И осъзнава, че не може вечно да се фантазира и да се играят игри. Не, не говоря за братята Дъфър; болезнено чатналия се е Уил. И за да не остане зрителят с впечатление, че живее в гледаното фентъзи, майката на Нанси я поучава: „Реалният свят не е добро място. И непрекъснато ти нанася удари. Някои се отказват да мечтаят, да опитват да го променят… Но ти недей…” (Еп.4).

Преди да съм ви споделил какви нови впечатления придобих в „тъмното” това лято (актуалният сезон на „Дарк”), припомням само, че имам и друг поглед върху странните неща. Вече писах за миналогодишния ми „особен поглед” и, повярвайте, както и пред новите серии на „американските богове”, подходих прагматично с очакване просто на зрителско удоволствие и с огромна доза сарказъм и веселбарско настроение. Онази част от тогавашното ми (почти) ревю тук, дето опитвах да обясня раздразнението си в „особената” гледна точка – ами, не се отказвам от нея. Няма да я преписвам. Можете да я прочетете все още. Или правиш „Досиета”, в които мистериите са местни екстраординарни субекти, или вероятно – все пак – извънземни. Или ти се налага да създаваш руски отговор на излъчения вече „Чернобил”. Няма да задълбавам.

За финал с предизвестие за следващия сезон: В ролите се завърнаха Фин Улфхард, Мили Боби Браун, Гейтън Матарацо, Кейлъб МакЛафлин, Чарли Хийтън, Ноа Шнап, Дейвид Харбър, Уинона Райдър, Дейкър Монтгомъри, Сейди Синк, Наталия Дайър, Джо Кийри и Кара Буоно. Сред новите попълнения са Мая Хоук, Кари Елуис, Джейк Бюси и Франческа Риъл.
По-любопитното: Scifi.bg ни открехва подробности от интервю с Мат Дъфър, единият от братята създатели на историята. То е от началото на втори сезон, но се оказва, че има достатъчно подсказки за онова, което можем да очакваме до края. Мат Дъфър е казал, че иска историята да продължи да еволюира, но без да травмира твърде много децата – главни герои. „Не знам дали можем да оправдаем сюжета, ако им се случва нещо лошо веднъж годишно“. Това е и причината сценаристите да искат край след четвърти сезон – да не разводняват историята и да не става прекалено нереалистично. По същата причина е много вероятно и Единадесет да не оцелее до края. Въпреки че феновете я харесват, сценаристите май планират да я отпишат скоро от историята. Тази спекулация не се базира на нищо конкретно, а на няколко недомлъвки в интервюта, но въпреки това много от зрителите вече са готови да се сбогуват с нея. Колкото и да разочарова това някои хора, такъв е замисълът на братя Дъфър, а те държат да се водят по творческия си усет (спекулации на scifi.bg).
Вероятно от същото, или подобно послание на някой от Дъфърови, webcafe пък стигат до заключение направо за версия Четири: Хоукинс вече не е достатъчен. Светът е много по-голям и от думите на братята Дъфър разбираме, че плановете им за неизбежния четвърти сезон са да ни покажат "широкия свят" и че портали към The Upside Down могат да се отварят и другаде.

Ами, до догодина, здраве да е и да не ни е изтекъл и нета! Хубаво е, че има „странни неща” в българското оскотяло ТВ-пространство, където по-скоро някакви опасни улици да откраднат живота ти. Това с данните ти в НАП изобщо не го брой за сюжет.

  ПС. Илюстрациите са от Мрежата и в метаданните за снимките е посочен  източникът. Декларирам, че не съм ги получил от лицето Кр.Б.

Още по темата

19/07/2019

Култура

„АМЕРИКАНСКИ БОГОВЕ” – традиции срещу матрицата

04/03/2019

Култура

КОЛКО ТЪМНО МОЖЕ ДА СТАНЕ В „DARK”

02/03/2018

Култура

Останалите... Но кои са по-изгубени?

13/01/2018

Култура

"Американски богове" и през 2018-а?

Следете новините ни в GoogleNews