Идният месец, на 21-и, събота, се задава грандиозен рок лайв в „Арена Армеец” – едно истинско ъндърграунд празненство с участието на едни банди, които времето превърна в легенди на своето 2-ро БГ рок поколение и с всяка година, парче, албум, събитие ги утвърждава изобщо в палитрата на доайените на българския рок. Ами, от онази забележителна (макар само) 5-годишна епоха на тяхното най-емоционално съществуване – 1987-а – 1992-а – вече са изтекли повече от 30 години. Пънк ще гърми, уейв ще се лее с „Хиподил”, „Контрол”, „Ревю” и „Нова генерация”. Кой не ги е слушал, кой не пее песните им… (Повече информация и текстове за припомняне – освен в Нета – в книгата „Цветя от края на 80-те”, която зае заглавието от онова бележито парче и спомените на участниците в тогавашните епични процеси.)
Няколко актуални срещи с емблематични членове на групите ще подгреят феновете за събитието. Можем да го наречем и „Национален пънк-уейв празник, Глава Трета”, защото през 2006-а и 2009-а предишните празници в Зимния дворец пометоха публиката.
На един от входовете на Южния парк с Милена сядаме първо на пейка край масите, а като заваля – и вътре в уютното капанче, вече изнесло инвентар на открито. Абе, студеничко си е още, а и прочутото греяно вино на заведението е свършило. Задоволяваме се: тя с розе, аз с тъмен бок. Трите и́ малки звяра уж се курдисват под краката ни, но единият определено си има своите кучешки джендър проблеми на съзряването. И с инфантилен хедонизъм ги облизва постоянно.
Говорим си за много неща, извън предстоящия концерт. Като гост на Васогюровото „Ревю”, и Милена ще се включи по някое време с 2 парчета. Тя не се оплаква от съпътстващите бита неудачи, а всъщност, доста ситуации от родната действителност изобщо никак не стимулират издържащ се с творчество и изкуство човек. Например, около организираните от нея рок фестивали за прохождащи групи („Силата на рока”) и тоталната липса на каквато и да било институционална подкрепа за тях – щом отказваш да се включиш в „утвърдените” финансово делими схеми на кандидатстване. Или за последния и́ албум, който тя си плати сама от измислената първа нота до последния опаковъчен целофан на диска, но разпространителите предлагат жълти стотинки, защото такава е също „утвърдената” схема на монополистите в бранша – най-вече от един жанр, на който и двамата даряваме пренебрежението си.
Или за произведените от медии и пиари повярвали си наши „звезди”. Говорим си след срещата ми с Владо Унгареца и темата е неизбежна. Замислям се върху един нейн реторичен въпрос: дори на онези от поп-сцената, дето имат повече от 3 записани песни, френетичните им тийн-фенове и облъчените от платените ротации почитатели – дали могат да тананикат повече от един-два от „хитовете” им?... Разликата е в очакването на лайва в „Арена Армеец” през април, че няколко хиляди на различна възраст ще пеят всички парчета на всички участващи групи. Някои от които (хм, повечето) са създадени преди четвърт век и от толкова време трупат своята непреходност. Въпреки, че реципрочната на годините на създаването им публика, отдавна не е в България.
Нататък оставям просто хронологията от записа с шарената Милена Славова и мислено се надявам детският по-малко грапав живот на нейната малка „Кралица” да е поносим и приказно пъстър, за да остане майка и́ още някое време тук и да ни въодушевява с парчетата и непримиримостта си.
- Какво правя в момента? С Пепи Попов записваме детски песни, ама не детски лигави, а такива – рокаджийски парчета и сме направили например „Баба Яга – хулиганка”, истински метълджийско. Деца пеят. Искаме да е различно от масата, такъв албум искаме да съберем.
Другият проект е свързан с това, че ми се ще да направя детска школа за пеене, търся си помещение. С групата също правим нови песни, имаме 3, но не са записани още. Но с албумите…, няма никакъв смисъл да правим следващ. Да ти разкажа случка с последния ми албум – продуциран, изцяло платен от мен самата. Отивам при един разпространител, нося продукта. И той ми казва: да, много ти е хубав албумът, ние продаваме българска музика – ще сме ти много полезни. Питам как ще се договорим за цената и той казва: ами, 3 лева! Разбираш ли, създаване, записване, права, продукция… и 3 лева ти дават. Толкова! На нас, обяснява ми оня, Пайнера ни ги дава на 3 лв. Ако не искаш с нас, а ние имаме разпространението, държим монопола и значи няма да те има по бензиностанции, магазини и така… Твоите колеги работят с нас за престиж, ми вика. Аз му отвърнах, че нямам нужда от престиж и ще си продавам сама. И чао. Но нали се сещаш, той иска да го вземе за 3 лв., но не го продава за толкова. Продава за доста повече, за 15 да речем. Виждаш ли как вървят нещата у нас. „Вирджиния”, „Орфей”, де да знам кой още, тези, които зареждат магазини и бензиностанции са се договорили и ти извиват ръцете. Ако искаш…
Бенда ми в момента, ами същият си е: Явор Деспотов е китарист, Станчо е на баса – те двамата свирят в една видинска банда „Rare Breed”. И Додо, който е и барабанист на „Field”. Това е групата.
За концерта…, кои две парчета? Още не знам, честно. Но ще са заедно с „Ревю”. Има много голям интерес към лайва, ще стане, вярвам и ще е хубаво. Мисля, че и публика ще има достатъчно. И това ще е нашата си публика. Въпреки, че много от тях заминаха. Аз имам няколко „фейс”-профили, оказва се, че половината ми приятели от Фейсбук са в чужбина. И не се чудя изобщо. Явно тук никой не е намерил това, дето търси и в един момент им избиват чивиите и се вдигат и си заминават. Много неща се промениха тук. Някога във Варна сме правили страхотни концерти: Варна беше голям рокаджийски град, в Спортната зала сме правили огромни концерти. По над 2 хиляди души имаше. В Благоевград сме правили също големи сцени, беше яко. Сега е чалгарник. Враца, метълджийски град, Монтана…, сега няма хора там. Бургас си остана някакъв рокаджийски град. Скоро ходих в Шумен, хареса ми – малък клуб беше, ама три пъти повече хора побра някак. Толкова е публиката, България опустява. Но има полза от такива концерти като сегашния, дето Светльо го прави. Има някаква носталгия.
А иначе преди, да, някакви комсомолски организации: 12 групи с по 3 парчета, публиката си чака своето, пънкарите се бият с метълите. Няма го вече това, но има носталгия, не всеки ден се случва нещо голямо.
Някакви случки от едно време? За мен никога не е било проблем кой е пръв и кой последен, тая звездомания не ме е тресла. Обаче друго се сещам, хем е и смешно, ама ми е било и проблем. Чакаме си реда някъде зад сцената и следващите ще сме ние. На бекстейджа е тъмно, разбира се. И гледаш, твоите хора ги няма. Хуквам да търся Васил из тълпата. Единият стои до вратата, примерно Киро, Васо го няма. Намирам го и се връщаме и вече Киро го няма там. Сетне да видим къде пък е Бойчо́. И веднъж, вече трябва да излизаме. Който е тук – тук. Започваме. Явор тогава свиреше на кавал и го няма, ние сме забили вече. И се появи по средата на парчето, защото не разбрал, че сме ние и хубаво, че ни видял и чул да сме започнали. Веселба.
Но сега е направо зле: чалга, тъпотии и парвенющина – ако говорим изобщо за медии, какво се лансира, какво се случва. Вземи само разните формати по телевизиите. Изкуствено създадени медийни хора, които нямат никаква тежест. И освен това – едни и същи. За мен това е разликата: те може да си мислят, че са звезди, но са само медийни звезди, направени медийни хора, не са звезди в самия шоубизнес. Дето и него го няма.
Организатор на събитието е SKD SOUND, които стоят зад паметните концерта за ценители - в Зимния дворец през 2006 г. с Хиподил, Ъпсурт и Ревю и през 2009 г. с Хиподил, Ревю и Контрол. Съорганизатори са екипът на STROEJA, който поема реализирането на продукцията и екипът на REJOY. „Арена Армеец”, 21 април.
Билетите за ХИПОДИЛ, КОНТРОЛ, РЕВЮ и НОВА ГЕНЕРАЦИЯ са в продажба on-line в системата на Еventim.bg. Цената им е 35 лв. за терен. В продажба са и няколко сектора със седящи места на цена 40 лв. В деня на концерта и на място билетите ще са съответно по 45 и 50 лв. Могат да се закупят още от: касата на EVENTIM (ул. "6-ти септември” 58, ет 1), щанд на EVENTIM в The Mall, Билетен център в НДК, Билетна каса на “Арена Армеец”, Office1Superstore, OMV, Orange Center, Usit Colours, Български пощи, Строежа, Вастелс България, магазини Технополис, книжарница „Бард“ и други.
Черно-белите снимки са на Нели Воева (тогава Недева) – има ги в книгата „Цветя от края на 80-те”.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)