Пред близо 3000 души в запълнената според валидните COVID мерки зала 1 на НДК на самия 13-и октомври „Б.Т.Р.” представиха 13-я си албум. Особено „по време на чума” това си беше истински пир за родния БГ рок фен. Видеофонът зад групата редеше парченца от „Пъзел” – а те (музиканти и гости) запълниха Пъзела и със стари класики. Изпълнители и публика си раздадоха поредни порции любов. Прекарахме си добре. (Чувствам се длъжен да отбележа събитието – заради самите „бетерейци” и албума – но без този път да се правя на репортер на повода и лайва.)
В интервю преди концерта Наско Пенев казва, че „пускането на албуми на физически носители не е демоде” – въпреки Мрежата и дори това, че някои фенове нямат на какво да ги просвирят. Много съм съгласен: не, понеже съм от остарелите меломани-хайфисти, чиито декове и плейъри още раждат чудесния звук. А и защото за музикалното разпространение на творчество на уважавана (и уважаваща се) група – едно „сиди” си е задължително. (Да не задълбавам във винилите, възкръснали от някое време, които у нас май вече няма кой да произведе). Тъй че, приветствам и съм саундово ентусиазиран от начинанието на групата. Отделно, последният им – тринадесети – „Пъзел” си заслужава.
Мозъкът е неведома машина с тайни подсъзнателни алгоритми. Самият акт на изваждането на диска от кутийката и полагането му в шейната на плейъра, беззвучно появилото се присъствие от колоните в стаята – даже не просвирили още първото интро от първия трак… това е една задължителна “mind-sound” подготовка за меломана и по-взискателния рокфен, преди да се потопи в потока на любопитството и сетне удоволствието от новия разказ на момчетата за света около нас. Защото те това е са направили – събрали са късчета разсъждения, наблюдения и желания от живота.
Същевременно, в „пъзела” е подредена много история, истински хора и случки, сантимент и философската мъдрост на зрелия музикант – каквито, безспорно, са четиримата останали основни членове на бандата. Пешо Пърпъла (който вече е „германец” в Боденмайс и долетя с неговата любима Стю за концерта; но той бе с фанелка на „Арсенал”, а тя – на „Пинк Флойд”, което не „попречи” бандата да обяви посвещението на титулната си песен) е „инспиратива” на едноименното парче. А „Вяра” се появява като текст в главата на Волен Николаев още през 2008-а.
Но „Б.Т.Р.” има какво да си спомнят и осмислят: групата е вече над четвърт век в БГ рок палитрата и е заслужила запазено място и в гилдията на своето Второ родно рок поколение, и въобще в националната културна хроника.
Давам си сметка, че в рок-антологията за „Цветята” (с приятеля Янев; не си пропуснал лайва, нали?) наблягаме основно на периода 1987/1992-93 г., а и на личните си реминисценции в епохалната 5-годишна рок експлозия от края на 80-те. Затова „участието” им (от с.150 в „твърдия раздел” на книгата) не е тъй съизмеримо, примерно с банди, които през 88-а вече имаха записани по едно парче, или участия на Първия и Втория Софийски рок фестивали. Но не сме пропуснали текстовете на 5 култови техни парчета (според нас, авторите) – история от раждането на Второто рок поколение, „Ритъм”, фестивалите, „Блек Топа”, плочите „BG Rock”.
Преди да ида на концерта, като прилежен архивар от рок-канцеларията, прегледах архивите. Първото (и единствено) парче, с което сме разполагали, докато тръгва Черната рок класация, т.е. до края на Осмото Десетилетие на миналия век, е „В пламъка на ада”. В чарта (който се завърта по „Хр.Ботев” едва от юни 1990-а) въртим „Магура”. И това са поне 2 години преди забележителния им концерт във „В.Андреев”, който пък се превръща в първия им (Live!) албум (касета), издадена от „Рива Саунд”. Там са „Магура”, „Лихваря”, „Първа кръв”, „Това е животът”… и това е самата история, а животът продължава. И пътят на „Б.Т.Р.” през културното ни поле до сърцата на феновете.
Че е значим – отново усетих в залата. Поне по две причини.
Атанас, Славчо, Иван и Илиян (и колегите-съучастници) винаги са били на крачка встрани от сценичната помпозност, от творческата мегаломания, от преднамерената ефектност. Избраха стилно-музикална гама за съществуването си, която ги остави витално дълголетни в сменящите се (уж) до еднаквост времена – та до днес, когато (нека да е само според мен) отново сме на изходната позиция от края на 80-те: рокът vs „естрадата”. И не, не че не могат да бъдат трашърско-метални; чудесният дует на Наско със Зве́зди Керемидчиев в чудесното парче на лайва (и с още гости на сцена) го доказва. И поне няколкото стила на парчетата от новия им албум. Но „Б.Т.Р.” са това, което са. Рискът е бил по-голям в началото на пътя им, рискът винаги си остава в малко постната сиво-бяла т.нар. българска шоусцена – но те не са страхливи (а талантливи), пък и постоянството им се отплаща в отзвука сред почитателите им. Вторият ми довод са именно те.
На концерта в Зала 1 на НДК имаше пристигнали хора от Горна Оряховица до Смолян, от София и от Германия. Майка със сина си им бе направила домашен сладкарски пъзел с глазура – в кутия за подреждане, с лицата им, който може и да се подреди, но и да се изяде. Пълната (наполовина заради Ковида) зала показа колко зажадняла е била аудиторията за такова събитие. Имаше парче, където в интрото някой от групата обяви, че ще оставят публиката да го изпее. И да, тя го изпя цялото! Бетеерци, след пандемията можете да организирате и запишете лайв-албум „The Best Of” без Наско; вие ще подавате фон тук-там, а 5 или 10 хиляди гърла ще изпеят парчетата. Имате право да се гордеете с музиката си, създала тази публика.
И аз имах нужда от тоя лайв! По-стар меломан, COVID, по-малко излизания – даже и с ваксината, едно тотално национално оскотяване и назлобяване в година с тройни избори… Не стигат само работещ дек и хрониката от касетите. Беше стилно, имаше възбуждащи появи: Маричков и Валди, Лечев, Санеца, даже Камен Донев пя. Имаше си дръм-соло, бас-соло (впрочем, много сполучливо и в драматургичен план с втория басист-зад-басиста и репликите „видими-невидими” ръце), пиано-балада. Самата поява на доайена-щурец след преболедувания вирус, е жест и колегиално признание за приемственост на поколенията. Два часа изстрадано удовлетворение – не само заради болното време, но и с натрупаните отсъствия на роксцената и в пробващите да отразяват и рока медии. Въпреки отбелязаните в „Българските рок архиви” в Мрежата вече над 100 създадени албуми и сингли. За финал, просто и кратко: „Б.Т.Р.”, благодаря и продължавайте!
(ПС. Бях ви съобщил преди няколко месеца, че можете да четете старите статии от българската печатна преса, излизали в края на 80-те – за БГ рока на новото за времето си поколение. Събрахме доста, тук: https://www.music.bg/lexicon/public/ За да ги има. Има го и хроникалния образ на групата, когато името им се пишеше без точки: https://www.music.bg/lexicon/public/article-by-keyword/БТР
Някои още пишат история.)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)