Напоследък светът изпитва нужда да му бъдат разказвани истории за великите имена в руската култура и политика. Кубинският писател Леонардо Падура пише романа „Човекът, който обичаше кучета” за пътя на изгнанието на Троцки от Русия до Мексико, където намира смъртта си. Към подобна ретроспекция в киноиндустрията се впуска и Питър Грийнауей.

Той се спира на съветския режисьор Сергей Айзенщайн, който през 1930 г. е поканен от "Парамаунт Пикчърс" в Холивуд да снима филм, но проектът пропада. Причината е в стила на работа на руснака при снимането и монтирането на филми, който се оказва несъвместим с американските стандарти. Разочарован, Айзенщайн остава в Мексико, за да снима „Да живее Мексико”. Точно за този малко известен период от живота на режисьора разказва Грийнауей.

Филмът започва с пристигането на Айзенщайн в град Гуанахуату, Мексико. Посрещат го местните икони на културата Фрида Кало и Диего Родригес, звучи музиката на Сергей Прокофиев от балета „Ромео и Жулиета”, а екранът се разделя на три. В центалната част Айзенщайн излиза от колата, но е нападнат от рояк мухи - руски мухи. Той се брани неуспешно, вика, ръкомаха. Пипалата на сталинистка Русия достигат и тук. Този кадър е цветен. Другите два странични кадъра са с огромни черно-бели мухи, хербаризирани, неприятни, показани в близък кадър, гнусни.

Посрещат го, прикрепят му преводача Паломино Каньедо, който постепенно го въвежда в екзотиката на Мексико, страната, в която Любовта и Смъртта съжителстват ръка за ръка. Моралните ценности и етиката са коренно различни. Към обикновените неща трябва да се отнасяш с уважение, всеки детайл има своята стойност. Например: обувките ти трябва да бъдат лъснати в знак на самоуважение към себе си; трябва да се наслаждаваш на следобедната сиеста, която разделя деня на две отделни части; трябва да уважаваш тялото си, независимо от физическите си недостатъци; да се радваш на топлата вода, която е нещо обичайно и то в изобилие; да живееш в синхрон с любовта и смъртта - неща толкова банални, но изискващи респект и отдаденост. Сблъсък на идеи и морал. Тук за първи път Айзенщайн се среща с хомосексуалността, която според месиканците е нещо обичайно. Както казва Паломино - "Мексико е взела много от Европа, а е дала само едно нещо - сифилиса".

Основната максима е удоволствието от живота. Калейдоскопно и шеметно препускат дните на съветския режисьор. Моментното разделение на екрана на три части, вмъкнато в основния филмов дискурс, ретроспективно напомнят за филмите, с които става световноизвестен Азенщайн - "Стачка", "Броненосецът "Потьомкин", "Октомври", попаднали в жанра политическа пропаганда. Десетте преломни дни на победата на Октомврийската революция се оказват и първите десет дни, променили живота на режисьора в Мексико, неговото посвещение в хомосексуалността и насладата от нея. Тук се научава как да приеме и Смъртта - не като нещо страшно, а като естествен завършек. Мексико е страна, в която има Ден на Смъртта (El Día de Muertos). Кадърът с черепа върху телефона „оставащ да чака позвъняване”, е култов момент.

Грийнауей е майстор на невероятни режисьорски решения, на неспокойната камера, която много често разделя екрана на цветни и черно-бели парчета или ни оставя да се насладим на пищността в цветовете на мексиканската панорама. В безгрижните дни на руснака се вмъкват успехите от реализираните вече филми, кадри от самите тях. Дори на места се споменава, че за снимането на филма "Стачка" са били изпотрошени повече стъкла, отколкото по време на самата стачка. Фрагментарно се вмъква и причината за пропадналата лента от 420 км. снимки, които прави в Мексико. Те са предадени от Синклер в Холивуд, където монтажистите непоправимо променят негативите.

Сергей Айзенщайн е огромен ум и талант. Разочарованието от неразбирането на неговите методи на работа е причината да напише колосалния си труд "Монтажът" след завръщането си в Русия. Режисьорът не отговаря на стереотипите, не се побира в стандартите. В моменти на усамотение говори със секретарката си по телефона в Русия. Там отношението към него се променя. Започват да се съмняват в лоялността му. Лишават майка му от пенсия, надвисва опасност от изземане на жилището му. Всъщност латино авантюрата завършва след намесата на семейството на Паломино - съпругата на мексиканския любовник на Сергей иска обратно мъжа си.

Актьорът, изиграл Айзенщайн, е Елмер Бак - много сполучливо копие на руския режисьор. Играта му е завладяваща и носи иронията, капризността на творците, лекотата, с която приемат обратите и новостите.

След прожекцията чух реакция в залата: „Този Грийнауей е луд” и последва отговор: „Такъв е той - шантав, но гениален!”

Следващата прожекция на филма е на 14 март, кино Люмиер, 20:45.

Предупреждавам, не отивайте неподготвени! Защото два гения, събрани в един филм е взривоопасно!

Още по темата

13/03/2016

Култура

Родният "Сняг" открива Международния конкурс на София Филм Фест

12/03/2016

Култура

Какво каза режисьорът на "Рамбо" на срещата си с българските киномани (снимки и видео)

12/03/2016

Култура

"Вълната", която ще ви погълне на София Филм Фест

12/03/2016

Култура

„Приказка на приказките“, която майките не биха разказали