Националната галерия представя изложбата "25 години и 5 теми по-късно Ретроспектива на ИСИ – София". Откриването е на 29 септември, вторник, от 17.00 до 20.00 часа, Вернисаж (при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп).

Институт за съвременно изкуство (ИСИ) – София е сред най-дълго съществуващите и активни неправителствени организации, занимаващи се с визуално изкуство в България. Неговата история е тясно свързана с развитието на арт-сцената ни в последните десетилетия, а нейното самообразоване, отваряне и позициониране в света - с някои от най-забележимите ѝ явявания в местен и международен контекст. Неформално институтът е създаден през 1993 след първото от много години насам групово „национално“ участие, с куратор Лъчезар Бояджиев, в 3-то Истанбулско биенале „Производство на културни различия“, 1992. Сдружението на изкуствоведи и художници е регистрирано през 1995.

През годините нееднократно се отбелязва, че спецификата на ИСИ – София в сравнение с множество подобни, самовъзникнали след падането на „желязната завеса“ организации, е в опазването на баланса между индивидуалните творчески интереси и поддържащата групова атмосфера на доверие.

Юбилейният изложбен проект „25 години и 5 теми по-късно“ претърпя много промени поради пандемията от COVID-19, но потвърди определението, дадено преди 20 години от прочутия руски куратор Виктор Мизиано: „Общността на доверието е пряка реакция спрямо лудата динамика на социалната трансформация. В основата на нейната продуктивност са обстоятелства, които не се определят от външни събития, а от самите участници“.

Двадесет и пет години е достатъчно дълга история за едно малко сдружение, оцеляващо почти изцяло със самофинансиране, преминало през различни динамики, оптимизъм и разочарования, нееднократно преформулирало целите и стратегиите си, за да прецени смисъла на своето съществуване, но да остане вярно на базисните си принципи, които следва и в тази изложба. Сред тях са демократизацията на формата и езика на визуалните изкуства; изграждането на взаимоотношенията между изкуството и общественото пространство, подхранващо самоактуализацията на художествените езици; задължителното опресняване на теоретичната и практична база на професионалното образование; абсолютната вяра в смисъла и силата на индивидуалния творчески изказ, както и разбирането, че съвременното изкуство е културното наследство на бъдещето.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столичната община.