'Възхвала на Ханс Аспергер' - разказ за аутизма, любовта, семейството, отговорността, свободата

Златко Енев представя книгата си тази вечер в София

OFFNews Последна промяна на 09 октомври 2020 в 10:07 861 0

Премиерата на книгата „Възхвала на Ханс Аспергер" в присъствието на автора Златко Енев е тази вечер от 19:00 ч. в Casa Libri на ул. "Цар Асен" 64!

„Това е безспорно един от най-откровените, болезнени (но и в същото време ведри), смели, задълбочени, зрели, честни и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво преувеличение и патос. Най-общо това е историята на семейството на Златко Енев, писател и издател, живеещ от дълги години в Берлин, баща на две деца, с дъщеря аутист. Няма го така характерния героичен нюанс, нито отчаяние и самосъжаление заради тежката история. Има любов, топлота, мисъл, познания, откритост, благородство, аналитичност. Има и надежда, смирение, приемане. Има признати грешки, съвсем осъзнати и изказани, изговорени, но не за да предизвикат съчувствие или драматизъм, а за да дадат кураж и информация на хора, които преминават през това…

И не, това не е просто разказ за аутизма, а и за любовта, самоприемането, приемането на другите, семейството, узряването, взаимността, отговорността, свободата. Разказ за живота.”

Златко Енев е роден в Преслав през 1961 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1990 г. насам живее и работи в Берлин, откъдето издава електронното списание „Либерален преглед“. Писателското му творчество обхваща шест книги, издадени в България, някои от тях преведени на различни езици: фантастичната трилогия за деца и възрастни „Гората на призраците“ (2001), „Паркът на призраците“ (награда на СБП за най-добра детска книга за 2003), „Пустинята на призраците“ (2005); романа, „Една седмица в рая“ (Колибри, 2003); есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2009) и романа „Реквием за никого“ (2011). Части от детските му книги са включени в читанката за четвърти клас на българските начални училища.

В последната си книга, Енев описва реалните проявления на аутизма, като се опира на собствения си опит, но и на погълнатата по неизбежност специализирана литература. Прави го с такава емоция и честност, че няма как да не потреперите, осъзнавайки какво е изживяла Леа. Аутизмът не е болест, а психично състояние със свои собствени динамики, принципно неотстраними. Въпрос на зрялост е човек да приеме, че се бори не „против болестта“, а за детето си. Обратното значи да остане „жертва“ на собствените и обществените предразсъдъци...