Пътеводител разкрива тайните на гръцките острови

''Гръцко синьо'' е вълнуващо обяснение в любов към южните морета с 250 цветни фотографии

OFFNews Последна промяна на 01 юли 2021 в 09:15 3849 0

Копнежът по южните морета е вдъхновявал не един или двама писатели. Дестинациите са много, а информацията за тях все още е откъслечна и ограничена.

Дълбоко в безкрайното „Гръцко синьо” потапя първата книга на дългогодишния журналист Анита Димитрова – един "не съвсем пътеводител" както за напълно начинаещи, така и за напреднали.

Toй обхваща трийсет и две близки и далечни дестинации – от Тасос и Халкидики до непознатите южни острови; двеста и петдесет цветни фотографии; полезни съвети за плаването по море, местната кухня, историческите забележителности.

В „Гръцко синьо” няма да откриете реклама на гръцката туристическа индустрия или на хотелски комплекси. Без да пренебрегва популярните дестинации, авторката отива и до места, където машината още не се е завъртяла на пълни обороти.

И благодарение на ентусиазма на Анита Димитрова красотата на много от тях става видима и за българските читатели.

Написан с много любов, този „не съвсем пътеводител“ надскача географските и исторически реалии. Той съдържа не само плажове, залези и практична информация за туриста.

В него има и вендети, политически убийства, вулкани и земетресения, любовна история,  чуват се стъпките на Омир, Байрон, Казандзакис и Ленард Коен.
„Гръцко синьо” е пътуване, населено с легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море. Истинско пиршество на сетивата и ума.

"Тази книга няма да ви убеждава да отидете на почивка в Гърция, тя ще ви отведе там. Не е пътеводител, не е наръчник, не е пътепис, не е албум за снимки, а всичко това заедно. Но най-вече е подарък. Подарява ви го човек, който е кръстосвал Гърция по всички традиционни и недотам известни туристически маршрути. Анита Димитрова е събирала гледки, вкусове, справки, впечатления и сега ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си навик, авторката няма изречение без точна информация и по силата на опита си като кинокритик тя не се притеснява да споделя както най-доброто от синя Гърция, така и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви спестява време за проучване и неволни грешки. А и „Гръцко синьо“ не е реклама. Ваканция е тази книга" - Веселина Седларска.

Откъс от книгата "Гръцко синьо"

Кое е сърцето на Гърция – античната Атина? Оракулът в Делфи? Митичният Пелопонес? Изгубеният византийски метрополис Константинопол?
Ако сте виждали едно-единствено изображение от Гърция, това едва ли е Партенонът на Акропола. По-вероятно е да става дума за пейзаж с тебеширенобели къщи, пръснати безредно по склона, на фона на мастиленосиньо море и почти толкова синьо небе. Може да има и църква със син купол.

Това е архетипната представа за Гърция по целия свят. Много често неподготвеният турист (срещала съм този въпрос стотици пъти) тръгва към Халкидики, Тасос, Родос или Йонийските острови, питайки: ще намеря ли там тази гледка?

Отговорът, разбира се, е не. Това не е типичната природа и архитектура в по-голямата част от страната. Всички тези кадри са за¬снети на едно място:

Цикладските острови, разпръснат архипелаг в Егейско море, югоизточно от Атина. Най-вероятно е снимката да е от Санторини, но може да бъде и от Миконос, Парос, Наксос, Иос...

Цикладите са общо 220 острова, обитаеми са само една десета от тях. Името им идва от гръцката дума за „кръг“, тъй като са опасали свещения остров Делос, където преди близо 3000 години са извършвали богослужения в чест на Аполон. Естествено, кръг е силно казано. В предкласическата епоха тук властвала цикладската цивилизация, оставила в наследство изумителни с простотата на своите линии мраморни фигурки. Повечето от тези артефакти на 5000 години са изваяни от мрамора, добиван чак до XX в. на Наксос, един от центровете на цикладската цивилизация. Той е най-големият по площ остров в архипелага, втори по брой на населението и с най-плодородната земя. Това донякъде (но не съвсем) го е защитило от нашествието на туризма.

Нито един гост, който влиза в пристанището на Наксос по море, не може да пропусне най-импозантното творение, създадено от неговия мрамор. Това е античната врата Портара, извисяваща се над малкото островче Палатия (днес свързано със сушата с алея). С размери 6 на 3.5 м и чудовищни колони, тежащи по 20 тона всяка, портата е трябвало да бъде вход към храм на Аполон, съответстващ на нейното величие. Този храм никога не е бил завършен. Но Портара е устояла на превратностите на времето и стои там и днес, улавяща окото на залеза всяка вечер, и тази гледка привлича ежедневно безброй туристи през летния сезон.

Столицата в подножието също се нарича Наксос и през лятото е кипящ от живот пристанищен град, по чиято твърде пренаселена променада се точи дългаредица ресторанти, барове, магазинчета и агенции за продажба на фериботни билети.

Венецианците, владели Наксос в продължение на векове, са изградили в най-високата му точка типичната за тях крепост – Кастро. Нейните лабиринти са най-интересната част от града, с църкви от различни епохи и заведения с панорамни гледки. В двореца от 1627 г., по-късно превърнат във френско католическо училище (там е учил и писателят Никос Казандзакис), днес Археологическият музей излага местни образци на цикладското изкуство. На север е живописният квартал „Грота“, изграден върху скалист бряг, брулен безмилостно от вятъра, а в най-южната част на града започва това, за което туристите са дошли: плажът.

От пръв поглед е ясно с какво ги привлича Наксос. От широки и плитки, с фин златист пясък, през сърфистки лагуни с вятър, до закътани скалисти ивици, достъпни по стръмни пътеки, прозрачни заливи с „меки“ камъни, заоблени от вълните... Плажовете на Наксос стигат за всички.

Плажът в рамките на града се нарича Агиос Георгиос и около него са изникнали многобройни хотели и къщи за гости. На юг пясъчната ивица продължава с Агиос Про-копиос – най-синия, Агия Анна – най-плиткия, и дюните на Плака – най-просторния, продължаващ повече от 4 км. Около тази почти непрекъсната ивица бял пясък е съсредоточена туристическата индустрия на Наксос – настаняване, заведения, развлечения, къмпинги... Цени има за всеки джоб, а големи хотели липсват – всяка сграда стои на цикладските естетически позиции и е безупречно белосана и декорирана.

Навярно малцина знаят, че така типичната палитра от бяло и синьо се е получила случайно. Човек би предположил, че белите къщи със сини прозорци и врати са създадени по подобие на гръцкия флаг, но това не е така. През 1938 г. в Гърция избухва холерна епидемия, по време на която диктаторът Метаксас на¬режда всички сгради да бъдат варосани с противоепидемична цел.

Негасената вар е известна от столетия като широкодостъпен дезинфектант в строителството и бита.

Решението се оказало практично, тъй като светлият цвят отразява светлината и държи по-хладно вътре в стаите. Така че гърците продължили да белосват къщурките си, а за синьото... обикновено дървените части били вапцвани с цвят, останал от ежегодното боядисване на семейната лодка. И не е задължително да са сини, както ще се убеди всеки, който отиде на Цикладите лично.

Другото са маркетингово-патриотични нововъведения, задействани, след като през 70-те и 80-те години на XX в. туризмът в Гърция започва да се развива стремително.

Излизайки от туристическата част на Наксос, къщите са все така бели, но островът става предимно земеделски. Местните се гордеят с картофите си, с които гарнират всяко ястие, и казват, че като техните в Гърция втори няма. Мен ако питат – картофи като картофи.

Произвеждат се интересни местни сирена – арсенико, ксинотиро и гравиера, а в двора ни на Плака растяха пъпеши, домати и чушки, с които домакините редовно ни даряваха.

По пътищата необезпокоявани се разхождат петли и кокошки.

Във вътрешността на Наксос има десетки селца, които заслужават посещение и няколко снимки – от белия Апирантос, където дори улиците са настлани с мрамор, до Халки, Вивлос, Мони, Филоти, Коронос, Кинидарос...

Тук-там сред тях могат да се наблюдават останки от венециански кули, църкви в разнообразни стилове, както и двата куроса – огромни статуи на млади мъже, също от мрамор. По-малката, 7-метрова, се намира в Меланес, а тази над северното крайбрежно селце Аполонас е по-дълга от 10 м, но и двете отдавна лежат съборени на земята.

Освен с неокласическа архитектура старата столица Халки привлича посетители с над 100-годишната дестилерия за китрон – тръпчив сладък ликьор от плодовете и листата на местен цитрус.
Любителите на по-диви плажове могат да ги потърсят на североизток – в Аполонас и Муцуна, а също и на юг в Пиргаки, Алико и Агиасо. Може би най-красивият по залез плаж е (кой знае защо нареченият така) Хавай край Алико. До пясъка се стига по нелека пътека през червеникавите скали. Продължението на Плака, дългият Кастраки, е популярен сред сър¬фистите заради изобилието от вятър.

Малкото селце Муцуна някога е било пристанище за товарене на шмиргела от близките кариери. (На Наксос е добиван не само мрамор; той е бил основното находище на този супер твърд абразивен материал.) Днес то впечатлява главно с тишината и с ресторантите си. Край изоставените кранове на порта има две традиционни таверни, а по-встрани малкият хотел „Острия“ предлага една от най-изисканите кухни на острова.

Наксос е голям, разнообразен, леснодостъпен остров, приветлив към семейства с деца и отличен избор както за активна, така и за мързелива плажна почивка. Главни-ят му недостатък – като на всеки егейски остров – е, че може да бъде ветровит. По-вероятно е мелтемът да ви развали почивката през юли или август, но понякога духа и през другите месеци. Всъщност е изцяло въпрос на късмет. Цените не са от най-ниските в Гърция, както е навсякъде на Цикладите, но срещу тях се получават добро обслужване и щедри порции. Плаването отнема между три и пет и половина часа, а може да се кацне и със самолет. Не навсякъде инфраструктурата е добре развита и до по-закътаните места се стига по черни или главозамайващо тесни пътища, но основните маршрути са редов¬но обслужени от автобуси. Например от столицата по Плака и Агия Анна върви рейс на всеки час, чак до 1–2 след полунощ.

Наксос може да бъде начална точка за плавания до малките Циклади, Аморгос, Миконос и Делос или до отсрещния Парос, който има още повече туристи и по-бо-хемски дух.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови