Само половин година след появата му във Франция, а след това в Германия, Италия и Гърция, издателство „Факел експрес“ пусна в превод на Александра Велева дългоочаквания най-нов роман на Мишел Уелбек – „унищожение“. Заглавието е с малки букви - според волята на автора.

Годината е 2027-а, президентът на Франция е в края на втория си мандат, подготвят се избори, в които той не може да участва. Главният герой Пол Резон е висш чиновник в министерството на икономиката и приближен на изключително успешния негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване тръгва по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения. Така героят става неволен свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на складове за съхраняване на замразена сперма до потапянето на гигантски контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.

Повествованието е с множество сюжетни линии и независимо от тяхната динамика тече плавно и на пръв поглед спокойно на фона на заплетени семейни драми, политически интриги и терористични дейности. Най-неочаквани в него, но и характерни за такива „експерти по световния упадък“, както наричат Уелбек, са сцени и описания на съвременната действителност, която не спира да възпроизвежда ред маргинални философски течения и човеконенавистни теории от близкото минало. От върховете на властта, където действащите лица са напълно разпознаваеми, през дъното на човешката безпомощност и страдание по болници и старчески приюти, цинизма на политическите елити и покварата на обслужващата ги журналистика, авторът ни води до разтърсващата лична история на неговия герой.

„Приказка, дяволски присъща на Уелбек“, както пише френската критика.

Публикуваме откъс от „унищожение“, предоставен специално за OFFNews.bg от издателство „Факел експрес“:

Във второто видео Брюно Жюж (1), министърът на икономиката и финансите – който от началото на петгодишния президентски мандат беше също и министър на бюджета – стоеше изправен, с вързани отзад на гърба ръце сред една средно голяма градина, която се намираше вероятно зад къща. Пейзажът наоколо, хълмист, напомняше на Нормандска Швейцария и сигурно се раззеленяваше през пролетта, но през този сезон дърветата бяха голи, вероятно се намирахме в края на есента или началото на зимата. Министърът беше с тъмен панталон от костюм и с бяла риза с къси ръкави, която се носи без връзка и която беше прекалено лека за сезона: кожата му беше настръхнала.

В следващия кадър беше облечен с дълга черна роба, която завършваше с капирот (2), също черен; с него приличаше на каещите се по време на Страстната седмица в Севиля; подобна шапка са носили като знак на публичен позор осъдените на смърт от Инквизицията. Двама души, облечени по същия начин, с единствената разлика, че капиротите им бяха с отвори на очите, го бяха хванали за ръцете, за да го дърпат напред.

Щом стигнаха до дъното на градината, те махнаха грубо шапката на министъра, който примигна няколко пъти, докато свикне със светлината. Намираше се в подножието на малък тревист хълм, върху който се издигаше гилотината. Съзирайки инструмента, лицето на Брюно Жюж не издаваше страх, само известно учудване.

Докато единият от двамата мъже принуждава министъра да коленичи и намества главата му в кръглия отвор, след което задвижва механизма за затварянето му, другият монтира ножа към трамбовката – устройство от тежка чугунена маса, чиято цел е да ускори падането на ножа. С помощта на въже, навито на макара, те качват заедно устройството с ножа до капитела. Постепенно огромна тъга обзема Брюно Жюж, но тъга по-скоро от общ характер.

В продължение на няколко мига, в които се вижда как министърът затваря за малко очи, после ги отваря, един от мъжете освобождава спирателния спусък. Ножът пада за секунди, главата е отсечена отведнъж, силна струя кръв бликва и потича в легена от цинк, а главата се търкулва надолу по тревистия склон и спира точно пред камерата, на няколко сантиметра от обектива. Очите на министъра, широко отворени, изразяват сега огромно учудване.

Изскачащият прозорец и съответното видео бяха залели сайтовете на администрацията, като например www.impots.gouv.fr или www.servicepublic.fr. Брюно Жюж бе говорил за това първо със своя колега от Министерството на вътрешните работи и именно той беше изпратил сигнала до ГДВС*. След това бяха информирали и министър-председателя, случаят бе стигнал дори до президента. Никакво официално изявление не бе направено за пресата. До този момент всички опити да се премахне видеото бяха напразни – прозорецът се появяваше, публикуван от друг IP адрес, само след няколко часа, понякога след няколко минути.

_{ГДВС (Direction générale de la sécurité intérieure) – Генералната дирекция за вътрешната сигурност (ГДВС) е разузнавателна служба към френското Министерство на вътрешните работи, натоварена с борбата с шпионажа, тероризма, киберпрестъпността и наблюдението на потенциално застрашаващи сигурността групи, организации и социални явления. – Б. пр.}

„Това видео – продължи Фред – сме го гледали часове наред, увеличихме го до максимум, особено кадъра на обезглавеното тяло, когато кръвта бликва от каротидната артерия. Обикновено, когато уголемиш достатъчно, започваш да забелязваш геометрично еднаквите изкуствени микрофигури – в повечето случаи можеш дори да се досетиш какво уравнение е използвано. А тук абсолютно нищо: колкото и да увеличаваш, всичко е хаотично, неравно, точно като в истински отрязък. Това ме озадачи до степен да се обадя на Бюстамант, шефа на Digital Commando.

– Въпреки че са ви конкуренти?

– Да, конкуренти са ни, но се разбираме, случвало ни се е да работим заедно върху филми. Областите, в които сме най-добри, не съвпадат напълно: по-добри сме от тях в имагинерната архитектура, създаването на виртуални тълпи и т.н. Но за всичко, свързано със специалните ефекти на ужаса, хора чудовища, осакатявания, обезглавявания – там те са по-добри. Бюстамант беше точно толкова озадачен, колкото и аз: въобще не проумяваше как се прави подобно нещо. Ако трябваше да свидетелстваме под клетва пред съд и естествено, ако не ставаше дума за министър, щяхме твърдо да заявим, че налице е действително обезглавяване...

Последва недвусмислено мълчание. Бастиен отправи поглед към големия френски прозорец и го плъзна по паралелепипедите от стъкло и стомана. Постройката беше несъмнено впечатляваща, дори страховита при ясно време; може би това бе нужно за окръжен съд – да всява страх сред населението.

– Третото видео – ти си го гледал – продължи Фред – представлява дълъг кадър с движеща се камера в железопътни тунели. Доста страшничък, в преобладаващо жълто. Музиката е класически индустриален метъл. Явно става дума за изкуствени изображения – няма железопътни линии, широки три метра, нито пък има мотриси, високи петдесет метра. Добре е направено, даже много добре, много добър синтез на образа, но е по-малко стряскащо от другите видеа, бихме могли да го направим в Distorted; около две седмици работа.

Бастиен премести погледа си върху него. „Обезпокояващото в третото послание не е съдържанието му, а разпространението му. Този път не са атакували сайт на администрацията, а направо Гугъл и Фейсбук; хора, които могат по принцип да се защитят. И най-смайващото в атаката е нейната бруталност и внезапност. Според мен техният ботнет контролира, меко казано, най-малко сто милиона зомби компютри.“ Фред подскочи; това му се струваше невъзможно, нямаше нищо общо с досега известните им мащаби. „Знам – продължи Бастиен, – но нещата са се променили и са станали в известен смисъл по-лесни за пиратите. Хората продължават по навик да купуват компютри, но влизат в интернет от смартфоните си и оставят компютрите си включени. В момента в света има стотици милиони, може би милиарди приспани машини, които очакват да бъдат контролирани от бот.

– Съжалявам, че не мога да ти помогна, Бастиен.

– Помогна ми. Имам среща в 19 часа с Пол Резон (3), човека от Министерството на икономиката. Той е в кабинета на министъра и е лицето за връзка по този въпрос; сега знам какво да му кажа. Първо, става дума за атака от неизвестни извършители. Второ, могат да постигат специални дигитални ефекти, считани за невъзможни от най-добрите специалисти в областта. Трето, изчислителната мощност, която са в състояние да мобилизират, е невероятна, тя надминава всичко познато досега. Четвърто, подбудите им са неизвестни.

Отново настъпи мълчание.

– Що за човек е този Резон? – попита най-сетне Фред.

– Свестен. Сериозен, не особено забавен, дори бих казал неприветлив, но е разумен. Хората в ГДВС го познават, така де, помнят баща му, Едуар Резон. Той е направил цялата си кариера там, започнал е в старото Главно разузнаване преди почти четиресет години. Уважавали са го; занимавал се е с много сериозни дела, дела на най-високо равнище, засягащи директно сигурността на държавата. Тъй че и синът му е донякъде от службите. Независимо че е завършил Националната школа за администрация, че има ценз на финансов инспектор, така де, обичайната образователна програма, той е все пак запознат с особеното естество на работата ни, не е предубеден и враждебно настроен към нас.

Превод от френски Александра Велева

_______________________________________________________

(1) Juge (фр.) – съдия. – Б.пр.

(2) Остра конусовидна шапка, нахлузена на главата до шията, характерна за участниците в шествията по време на Страстната седмица в Испания и станала по-късно част от костюмите на Ку Клукс Клан. – Б. пр.

(3) Raison (фр.) – 1. Разум, разсъдък; 2. Причина, основание. – Б. пр

художник: Кирил Златков