От самото начало в младежката формация на Барселона, тринайсетгодишният Лионел Меси демонстрира вродения си талант, който внушава страхопочитание към футбола. Талант, който с времето се разгръща в чиста поезия в играта.

Каталунският писател Жорди Пунти е вероятно най-страстният фен на Меси. Той изследва красотата, грацията и гениалността на играта на футболната легенда. Пунти ни връща назад до почти митичната история на аржентинския младеж, когато светът все още е едно „безкрайно футболно игрище“. През стремглавия възход на терена, ожесточените битки и тежестта на славата, до пълното превземане на футболния свят. Пунти представя Лео Меси в различна светлина – вдъхновяваща и вълнуваща.

„Меси. Уроци по стил“ е смел, проницателен и вдъхновяващ портрет на може би най-добрия футболист на всички времена.

Откъс:

Дебютът

Нека да го признаем – дебютът на Лео Меси в първия отбор на „Барса“ е при безапелационна загуба 2:0 в приятелски мач срещу ФК „Порто“ в чест на откриването на новия стадион на португалския клуб – „Ещадио до Драгао“. Датата е 16 ноември 2003 г., неделя, а на твърде много португалски фенове им се иска днес Меси да бе вкарал първия гол на този терен, но това не се случва.

Дебютът му следва нормалния ритъм, който определя живота на всеки млад футболист. Един ден те вземат в първия отбор за приятелски мач, ти пътуваш с големите, гледаш ги със смесица от стеснителност и възхищение, а после треньорът ти отпуска двайсет минути в края на мача. Преди срещата си смятал, че тази възможност е дар от Бога, а след нея се чувстваш съсипан, като си припомняш всичко, което си можел да направиш, но не си. Със сигурност е такъв и случаят с Меси: през нощта преди мача той е твърде напрегнат и не може да заспи, а на сутринта след това съжалява, че не е вкарал, макар да е имал добри шансове. Все пак неотдавна гледах отново този мач с нов поглед след всичко, научено през годините, и бързо забелязах, че слабичкото момче в торбеста фланелка, макар и без нещо зрелищно, инжектира малко живот в иначе доста скучната нощ в Португалия, страна, която не е особено прочута със създаването на тръпка. Замислих се какво би станало, ако беше играл по-дълго, та дори още от самия начален удар.

Тъй като повечето от титулярите са с националните си отбори този следобед, Франк Рийкард изважда доста необичаен състав. Хоркера – на вратата, Олегер, Маркес, Наваро, Габри, Шави и Луис Енрике са известните имена, а останалите играчи идват от младежките отбори. През второто полувреме е направена обичайната за приятелски мач поредица от смени – всеки трябва да получи шанс за изява – и най-накрая настъпва 74-тата минута, началото на началата, Алфата, златното кръщение – Меси прави първите си крачки, след като се появява на терена вместо Фернандо Наваро. Той е с номер 14 на гърба, истинско кройфианско пророчество. Докато се насочва към зоната от полето, която му е посочил треньорът, португалският телевизионен коментатор произнася: „В Каталуния казват, че той им напомня за Марадона.“

Подобно твърдение днес изглежда доста уместно, дори предсказуемо, но навремето навярно е прозвучало съвсем пресилено. Меси е на шестнайсет години, четири месеца и двайсет и три дни. Той е третият най-млад играч, дебютиращ за първия отбор, след Харуна Бабангида – дебютирал при Ван Гаал на петнайсет години, девет месеца и единайсет дни, – и легендарния нападател Паулино Алкантара – вкарал три гола при дебюта си през февруари 1929 г., когато е само на петнайсет години, четири месеца и осемнайсет дни. Този рекорд – един от многото в кариерата на Меси – може би засенчва други, по-поразителни страни на неговия дебют. Миналото сякаш си прави шеги с настоящето, защото треньор на „Порто“ по онова време е Жозе Моуриньо, а капитанът на „Барса“ за този мач – Луис Енрике, играе като централен нападател. Меси заема позиция в средата на терена – или ролята на „плеймейкър“, както обича да казва той – и в 80-ата минута получава дълъг прострелен пас от Луис Енрике и едва не го превръща в гол. Няколко минути по-късно открадва топката от вратаря и изглежда, че ще вкара, но той избира да подаде на съотборник и акцията се проваля. Би могло да се каже, че Меси е извлякъл максималното от своите двайсет минути, участвал е във всички атаки, настойчив и опасен. На следващата сутрин в рубриката „Един по един“ на в. „Мундо Депортиво“ му дават три звезди, определят го като „техничен“ и казват: „Игра като Роналдиньо. Обувките му можеха да вкарат два гола”.

В този ден още млади надежди от „Миниестади“, игрището на втория отбор на „Барселона“, дебютират заедно с Меси и всички те се стремят към своя миг в светлината на прожекторите. Там са Ориол Риера, който сега вкарва голове за „Уондърърс“ в Сидни, Тиаго Калвано, който играе за „Барса“ Б, а след това в Германия, Швейцария, Австралия и Съединените щати, Манел Еспосито, друг търкалящ се камък (Rolling stone), който също стига до Австралия, а сега играе в белгийската втора дивизия, също и Жорди Гомес, юноша като Меси, който скоро заминава за Англия, а после играе в „Левски“ (София). Всички те сега са около трийсетте и кариерите им не са толкова забележителни, както на Меси, но можете да се обзаложите, че си спомнят следобеда, когато са дебютирали за първия отбор. Казвал ли съм ти как двамата с Меси играхме за първи път за „Барса“? – ще попитат те и ще знаят, че са спечелили цялото ви внимание за следващите десет минути.