Политиките в аграрния сектор трябва да съхранят дългогодишните традиции на българския земеделски производител, да гарантират целостта на сектора чрез запазване на единството му в Министерство на земеделието. Адекватните и съобразени с националния интерес секторни политики ще поставят началото на решаването на въпросите, свързани с демографската катастрофа в малките население места, посредством създаване на условия за конкурентно производство на земеделската продукция в малки и семейни ферми.

Това, което се случва в българското земеделие през последните три десетилетия силно се разминава с необходимостта да развиваме аграрен сектор чрез обоснована, последователна и дългосрочна секторна политика. Разбира се, към това следва да добавим и задължителното условие тя да бъде съобразена с динамично променящите се социално-икономически условия.

Стремежът ни трябва да е свързан с най-добрите световни и европейски практики в сектора, а именно създаване на устойчиво и конкурентоспособно производство при запазване на природните ресурси и среда.

Предпоставките за реализация на всичко това у нас са налице, поради много добрите условия за производство на растителни и животински продукти, а именно:

- Богат природен ресурс;

- Силни традиции в растениевъдството и в животновъдството;

- Наличие на много добре развита селскостопанска наука(все още);

- Високи вкусови качества на българската селскостопанска продукция.

Ето, защо ние от „ЛЕВИЦАТА!“ считаме за задължително, развитието на сектора да бъде поставено сред приоритетните за страната ни, наред с енергетиката, туризма и високите технологии.

За да постигнем тези цели предлагаме да бъдат реализирани следните конкретни мерки:

1. Изработване на национална стратегия и програма за развитие на българското земеделие;

2. Преоценка на държавната политика по ползване на обработваемата земя, като национално богатство и преструктуриране на аграрното производство, чрез отчитане на климатичните и почвените характеристики;

3. Диверсификация на субсидирането на земеделските практики- зърнопроизводство, маслодайни култури, трайни насаждения, интензивно земеделие и биоземеделие;

4. Диверсификация на субсидирането на животновъдните подотрасли и задължително намаляване на изискванията за брой отглеждан добитък;

5. Национална политика и стимули за кооперирането на местни производители в клъстери;

6. Приемане на закон за браншовите организации и изграждане на единен браншови съюз;

7. Разработване на програма за развитие на земеделската инфраструктура - хидромелиоративни съоръжения, пътища, напоителни системи (довеждаща инфраструктура), водоеми, напоителни канали и др.;

8. Създаване на Гаранционен фонд в сектора в размер на 500 млн. лв. за гарантирано обезпечаване на възможността за равен достъп на всички производители до структурните и кохезионните фондове на ЕС;

9. Създаване на тържища за реализация на земеделска продукция, без посредници;

10. Възстановяване на Националната ветеринарномедицинска служба, като основен компетентен орган, гарантиращ здравното осигуряване на продуктивните животни у нас;

11. Разработване на изцяло нов Закон за горите.