Референдумът отнема монопола на партийния картел

Бавно и мъчително духът на пряката демокрация излезе от партийния похлупак на прехода. Като автор и вносител на първия законодателен опит да се прокара гражданска инициатива за национален референдум през 2002 г., свидетелствам лично за ожесточената съпротива на статуквото срещу пряката демокрация още в онзи период, когато темата се изведе на преден план в обществените дебати. И леви, и десни забравят клетви в гражданското общество, щом трябва да се отнеме монопола върху политическите решения, който е в ръцете на капсулираната разноцветна партокрация. През 2009 г. най-после гражданите получиха възможност да предизвикват референдуми без да зависят от благоволението на партийните велможи. Възможността чрез подписка да се задължи парламента да насрочи допитване или да обсъди даден въпрос е модерен инструмент за влияние на гражданското общество върху управлението. Превключването в режим „пряка демокрация” е нужно, когато партийното статукво и институциите блокират решаването на важен въпрос или нямат управленски сетива да чуят общественото мнение.

У нас през годините партиите бягаха и продължават да бягат от допитванията. За партийните апаратчици гласът на хората е като тамян за дявола, щом не е свързан с избирането в креслата на властта по чинно подредените от самите тях партийни листи. Е, има и малки изключения. Например БСП, но само един път - с референдума за АЕЦ „Белене“. Но се питам дали ако не бяха интересите на определени червени кръгове в енергетиката, социалистите щяха да потърсят мнението на "незрелия" и "неподготвен" народ. В сегашния референдум единствено АБВ и Калфин участват в пълна подкрепа на гражданските искания.

Чест прави, разбира се и на партията на Татяна Дончева, че участва с ясна позиция в кампанията за референдума. И дотук. Останалите партии мълчат и бойкотират пряката демокрация.

Истината е, че референдумите отнемат монопола на партийния картел върху политическите решения. Затова е и тази истерична кампания срещу него и срещу гражданските инициативи. Шарените политбюра се лишават от част от властта си, която консумират алчно и на тъмно. С леви или десни аргументи, но всички по същество елитаристки, през годините народът беше обявяван за „неподготвен” и „неспособен” да се произнася по сложни въпроси. Интересно как никой не се притеснява, когато гражданите решават най-сложния възможен въпрос – кой да управлява държавата и на базата на какви управленски приоритети и програми.

Слави Трифонов и неговия екип, чрез своята мащабна трибуна, дадоха възможност да се случи първият граждански референдум. И то по въпроси, които удрят родната партокрация право в сърцето. На 6 ноември ще се реши бъдещето развитие на партийната система. В досегашния си вид тя докара държавата до плачевното състояние, в което се намира след 25 години партийни грабежи, партийно кадруване и корумпиране на държавния апарат и публичността. Защото не друг, а същите тези партии, които по-шумно или под сурдинка мърморят срещу референдума, носят пряката и непосредствена отговорност за всичко, което се случи в годините на прехода. И няма невинни!

Референдумът може да промени най-малко три неща – да разбие финансовата мощ на партийния картел, да създаде условия за нормализация на кадровата селекция в политиката и да намали в известна степен тежестта на купения и контролиран (пак от същите партии!) вот.

Ето как. Ключов въпрос в референдума е намаляването на гигантските партийни субсидии. Действащият Закон за политическите, партии от 2004 г., сред чиито автори и вносители бях, предвиди в първоначалния си вид един разумен размер на държавно субсидиране от около 1 лев на глас. С основен аргумент - да се намали влиянието на бизнес кръгове върху партийните субекти. Дотук добре. Но Тройната коалиция реши да увеличи десет пъти размера на партийните субсидии. После ГЕРБ добави отгоре още малко. През 2013 г. Движение "Модерна България" проведе национална протестна кампания срещу гигантските партийни субсидии, която започна с прожектиране на надписа "600 милиона за партии и подслушване - не ви ли е срам?" върху фасадата на Народното събрание и продължи с флашмобове и публични прояви в 21 областни града. Това направи темата незаобиколима, но току що сформираното мнозинство на БСП и ДПС, излъчило кабинета "Орешарски" замете под килима въпроса, като намали субсидиите само около лев. И така, България е най-бедната държава в ЕС с най-високите партийни субсидии. За този 4-годишен мандат възлизат на близо 150 милиона лева. Но, забележете, това е само част от гигантския публичен ресурс, който потъва в партийните каси. Освен него, партиите ползват за жълти стотинки хиляди държавни и общински офиси. Често ги дават под наем на пазарни цени за кафенета и кръчми, от което печелят под масата, вместо да ги ползват по предназначение за развитие на партийна дейност. Отгоре на това, парламентарните партии получават стотици хиляди безотчетни пари по линия на парламентарните групи и безплатно гориво за служебни автомобили. Към това да прибавим и десетките хиляди, с които всеки евродепутат разполага за плащане на апарат, ПР и мероприятия... Е, да сте видели в държавата да кипи партийна и политико-просветителска дейност?! Гигантските субсидии превърнаха партиите в корпорации, а политиката в средство за препитание за хиляди апаратчици, вместо за борба в името на кауза и идеи.

Гигантският финасов ресурс позволява на партиите да си купуват избори, да плащат на симпатизанти и да си осигуряват медиен комфорт. Всичко това изкривява политическия процес. Затова субсидиите трябва да се сведат до разумен размер. Не слушайте тези, които казват, че със субсидия от 1 лев на глас, нямало да могат да се издържат. Ами няма да държат по 200 души на заплата в централите си. Тогава ще има имат за мероприятие, за материали, за експерти и скромен административен апарат. И ще започнат да събират членски внос, наистина, а не фиктивно, за да оправдаят черните каси по време на избори. Който иска да се занимава и прави политика, ако наистина го иска в името на идеи, а не за заплата, то да бъде така добър да го прави не само за сметка на данъкоплатците, но и за своя сметка.

В референдума гражданите ще трябва да се произнесат и за въвеждане на мажоритарна система в два тура при избора на депутати. Пропорционалните листи отвратиха хората от политиката и доведоха до устойчиво влошаване на качеството на парламента. Опитът с въвеждането на гъвкави партийни листи, които могат да се преподреждат от избирателите, също беше опорочен от партийните апарати. Истината е, че партийците просто не броят преференции или издават партийни директиви да не се гласува преференциално, за да не се били объркали „мъдрите“ сметки на съответната партийна канцелария. И пак си редят послушковци, които „да слушкат и папкат без много да мислят“ на парламентарните банки. Референдумът дава възможност да сменим този порочен модел. Но, както е известно дяволът е в детайлите. Затова е много е важно, ако хората отговорят с „да“ на въпроса за мажоритарната система, каква точно мажоритарна система ще се възприеме в изборното законодателство. Някои често цитират известния „закон на Дюверже“, но забележете – цитират го само наполовина. В пълния си текст той гласи, че мажоритарната система по англо-американски модел стимулира двупартийна система, а пропорционалната и мажоритарната система по френски модел създават условия за многопартийност. Французите и в момента с мажоритарна система имат девет партии и коалиции в Националното събрание и дузина независими депутати. При тях на втори тур не отиват само първите двама, а всички кандидати, които са получили повече от 12,5%. Ако България бъде разделена на 240 малки едномандатни райони, това ще дава възможност и на по-малки партии и граждански структури да имат свое представителство. Не винаги, но когато политическите условия позволяват. Мажоритарната система по естествен път ще принуди партиите да не издигат безименни некадърници, каквито сега се промушват, скрити зад анонимността на партийните листи. Онези пък, които се опасяват, че при мажоритарна система можело някой местен феодал да си купи изборите, ще кажа само – човешкият фактор може да изврати всяка система. Това, че някой свири фалшиво не означава, че трябва да забраним музиката. А нима сега не си купуват места в листите на килограм?! Нима сега Ценко Чоков е спуснат от космоса, а не е издиган от същите тези партии (СДС, ГЕРБ, ДПС), които сега вещаят как парламента щял бил да се напълни с ценкочоковци при мажоритарна система. Ами, уважаеми партийци, недейте повече да издигате ценкочоковци и подобните им, и няма да ги има нито в парламента, нито в местната власт. Проблемът на е в избирателната система, а в морала на партиите.

И третият въпрос е за задължителния вот. Не е панацея, но нека опитаме. Може пък наистина да се увеличи трайно избирателната активност и така да се намали тежестта на купения и контролиран вот. Но трябва да се има предвид и една конституционноправна особеност - подкрепата на референдума по този въпрос ще има само консултативна стойност. Защото за разлика от другите два въпроса - за субсидиите и за избирателната система - този изисква промяна в Конституцията. Нещо повече - промяна, която може да се направи само от Велико народно събрание. Защото всяка трансформация, ограничаване или отмяна на едно основно право, каквото е активното избирателно право, засяга конституционния принцип на неотменимост на основните права. А този принцип подлежи на промяна само от ВНС.

Най-важното обаче е да се гласува масово в референдума. Всеки според разбиранията си. Защото това ще приучи оядената партокрация, че трябва да се съобразява с гражданите!

Публикацията е част от информационно-разяснителната кампания за националния референдум

Още по темата

03/11/2016 Избори

Петър Кичашки, „Модерна България“: Партийното задкулисие е в общ фронт срещу референдума

Следете новините ни в GoogleNews