Гьобекли тепе: Раждането на цивилизацията

От стр. 1

Раждането на религията

Гьобекли тепе е един от малкото случаи, в които научната теория е по-радикална и по-вълнуваща, отколкото всички конспиративни теории, които обектът ражда.

Ако тя е вярна, би преобърнала цялата ни представа за история, всичко, което досега сме учили в училище.

Досега се смяташе, че цивилизацията се е появила, когато се е натрупал достатъчно излишък на храна.

Ловците-събирачи са били прекалено заети с търсенето на храна. През целия си живот всички хора от племето са били заети да събират храна или в най-добрия случай да изработят сечива за добиването й и някакви най-прости дрехи, с които да се предпазят от студа.

Смята се, че революцията, която е придвижила тези общества до цивилизация, близка до нашата, е одомашняването на пшеницата. Преди около 10 000 години няколко треви, които се срещат и досега, са мутирали в това, което днес наричаме ръж, ечемик и пшеница.

Мутацията е изключително малка – съвсем леко се е удебелила връзката, която придържа зърната към стъблото, така че то по-трудно да се отрони от класа. Резултатът обаче е огромен. Класовете стават достатъчно здрави, за да задържат зърното да узрее на стъблото, а не като падне на земята. И достатъчно здрави, за да бъдат събирани и съхранявани.

От всички безкрайно много видове растения, които съществуват на земята, съвсем малко са тези, които дават достатъчно белтъчини, за да си заслужават отглеждането и да остане излишък от тях. На практика това са само житото, оризът и царевицата и това е причината цивилизации да се развиват и да просъществуват само на места, в които има поне една от тези култури.

Съвсем не са много и животните, които стават за одомашняване. В цяла Южна Америка например има само едно-единствено животно, което става за одомашняване – ламата.

Преди около 10 000 години на територията, наречена Плодородния полумесец, са съвпаднали всички необходими условия – правилните растения са получили правилната мутация при правилния климат, който позволява да бъдат отглеждани. А в същото време в района са бродели правилните животни, които да бъдат одомашнени и да бъдат използвани и за храна, и за работна сила.

Според досегашното ни разбиране за историята тази неолитна революция е осигурила достатъчно храна, за да може част от обществото да бъде осовободена от задачата да търси храна. Така са се появили занаятите, изкуството, религията и в крайна сметка - цивилизацията.

Гьобекли тепе може би разбива този мит.

Според Клаус Шмид на Гьобекли тепе никога не е имало постоянно селище. Той го нарича първото свещено място в човешката история. Тук хората са идвали, за да изпълнят определени религиозни ритуали.

При разкопките са намерени огромни количества кости от животни. Явно ритуалът е включвал обща трапеза. Хранели са се заедно, а костите са хвърляли. Но нито една от костите не е на домашно животно. Всички са на диви животни, най-вече диви кози и газели.

Значи светилището е изградено и ползвано преди одомашняването на животните.

Запазило се е и неголямо количество зърна. Всички те са от дивия вид на пшеницата. Нито едно не е от култивираната пшеница. Значи религиозният комплекс се е ползвал, преди обществото на ловците-събирачи да премине към земеделие.

Трудно е да се опише значимостта на това откритие. То променя разбирането ни не само за човешката история. Променя и разбирането ни за това как е устроен човекът.Различни школи спорят кое е възникнало първо: религията или земеделието. В позитивистката и марксистката исторически традиция, които господстваха и у нас, се твърдеше, че когато човекът е натрупал достатъчно запаси от храна, е придобил достатъчно време да се занимава със занаяти, с изкуство и едва ли не от скука е измислил религията.

Според тази теория най-напред е открито земеделието. То е подтикнало хората да основат селища. Там те са изобретили религията. Построили са храмовете и накрая са построили първите градове.

Гьобекли тепе обаче доказва, че първо е изобретена религията.Нещо повече: Шмит смята, че точно за да подържат религиозните си нужди, ловците събирачи са били принудени е изобретено земеделието, разделението на труда и в крайна сметка - цивилизацията.

Как точно е станало това?

По време на последната ледникова епоха ловците-събирачи са били принудени да следват стадата животни, за да си набавят храна. Преди около 12 000 години, обаче климатът започнал да се затопля. От планините на Анадола по реките Тигър и Ефрат потекли огромно количество води. Образували се нови екосистеми от езера и блата, които привлекли животните. Ловците-събирачи вече нямало смисъл да ходят след стадата. Стадата сами идвали при тези водни басейни – достатъчно било да стоиш край тях и да ги чакаш.

Така се появила уседналостта.

Всичко това се случва точно по времето, в което е построено Гьобекли тепе. Може би малко по-рано, защото някои от поселенията в района вероятно са още по-ранни. В едно от тези малки неолитни селища в района на Горна Месопотамия, недалеч от Гьобекли тепе, е открит първият склад за храна.

Наличието на склад за храна означава 2 неща. Първо – че дори още преди одомашняването на житото има достатъчно храна, за да остава излишък. Уседналостта и излишъкът от храна предполагат увеличаване на населението. От една страна по-голяма раждаемост в общностите, но от друга заселване в района и на други родове, племена и групи, с които трябва да се изградят общи правила за мирно съвместно съществуване.

Общите представи за това кое е добро и зло, общите ритуали, общото разбиране за морал – това е религията. И няма по-добър начин да се изгради доверие между наскоро запозналите се общности от градежа на храм, при който се опираш на съседа си, доверяваш му се, игнорираш това, че е от друг род или племе, защото по-важно е, че е от твоята религия.

Следва на стр. 3

Следете новините ни в GoogleNews