За българите, забравени от България, но в челен сблъсък с Брекзит

Г-н Джингозян, според българското Външно министерство, 90% от официално пребиваващите българи в Обединеното кралство, или около 130 000 български граждани, са получили статут на уседналост. Възможно ли е това?

-Няма българска институция или такава във Великобритания, която да разполага с точни данни за броя на гражданите на ЕС във Великобритания, респективно на българските граждани. Последното преброяване на населението във Великобритания бе през 2011 година. Оттогава до днес броят на българите на Острова постоянно се увеличава. Аз бих бил предпазлив с позоваването на конкретни числа.

Несъмнено 130 000 български граждани, получили този статут, е отличен резултат. Според данни, изнесени пред Комисията по политики за българите в чужбина, броят на българите, които са кандидатствали за Национален осигурителен номер във Великобритания е 280 000. Дори и да приемем, че част от тях не са в Обединеното кралство в момента, аз съм убеден, че във Великобритания живеят много повече от 130 000 българи.

В изнесената информация от Министерството на външните работи не се споменава една друга статистика. Според данни, представени от организацията the3million, най-голямата във Великобритания в подкрепа на гражданите на ЕС, над 40% от кандидатстващите за новия статут на уседналост, получават pre-settled status, т.е, след навършване на 5 години престой в страната, ще е необходимо отново да преминат през същата процедура, за да получат статут на уседналост. Освен бюрократичните спънки, неизвестността, породена от Брекзит, тук е необходимо да добавим и факта, че се очаква след напускането на ЕС гражданите на България, които имат статут различен от този за уседналост, да нямат пълен достъп до системата за социално осигуряване.

Преди няколко седмици получихме обаждане от директора на едно от училищата в Едмънтън - Район в Северен Лондон, с много голяма българска общност. 200 български деца учат в това училище. Голяма част от семействата им не са кандидатствали за новият статут на уседналост. Тук е мястото да отбележа, че всички граждани на България, включително децата, трябва да получат статут на уседналост, ако желаят да останат във Великобритания. Опасенията на ръководството на училището бяха, че след Брекзит голяма част от българчетата ще трябва да напуснат страната.

Ние апелирахме многократно за информационна кампания от България с подкрепата на големите медии. Такава не бе осъществена.

Какво е необходимо да предприемат българите във Великобритания, за да осигурят този статут?

-Трябва да кандидатстват, да не отлагат във времето и да не се доверяват на посредници, които не са лицензирани и оторизирани да извършват тази услуга. За съжаление, масова практика е лица и фирми, които не притежават необходимата квалификация, не са регистрирани, да извършват тази услуга. Според действащия във Великобритания закон -Immigration and Asylum Act 1999, предоставянето на имиграционни услуги от нерегистрирани и оторизирани лица се наказва със затвор до 2 години. В социалните мрежи съществуват десетки т.нар. български счетоводители, които предлагат тази услуга в нарушение на закона.

Изчерпва ли се ангажиментът на България към българите във Великобритания с получаването им на този статут на уседналост?

-Българските граждани в чужбина се ползват със същите права и задължения като всички останали български граждани. В момента около четвърт милион българи са изправени пред безпрецедентна ситуация. Живеят в държава, която след седмици напуска ЕС. Всички трябва да преминат през нова процедура за придобиване на нов статут. Една голяма част от тях изпитват определени затруднения в процеса на кандидатстване поради ред причини. Предстои да бъдат изяснени, договорени и много други аспекти, касаещи пенсионно осигуряване, присъединяване на роднини към живеещи във Великобритания български граждани и т.н. Този изключително дълъг и неясен процес изисква максимална подкрепа и разбиране от всички български институции.

Бих искал да подчертая, че разводът с ЕС тепърва започва. Същественият политически разговор за бъдещите отношения тепърва предстои да се случи. За него също няма никакво съгласие. Разделението не е просто за условията на напускане, но и за дълбочината и параметрите на бъдещите отношения.

Във Великобритания съществуват добре обособени групи от български граждани, които изпитват определени трудности в процеса на интеграция. Говорим за големи групи от т.н. уязвими общности. Наложително е България да заеме ясна и последователна позиция по отношение на тези групи и като цяло към големите новосформирани български общности в чужбина.

Според данни на МВнР, публикувани само преди няколко месеца в България, над 2 млн. и 417 хиляди български граждани живеят извън България. Само в Германия те са над 450 000. Според данни също на МВнР, във Великобритания живеят 200 000 българи. България няма визия, нито политическо решение как да се справи с този проблем, но явно и възможност, и капацитет.

А българите в чужбина са и най-големият донор на средства в България. Отново по данни, публикувани в България преди броени дни, над 920 милиона евро са насочени към страната от емигранти за първите 9 месеца на годината. Оказва се, че средствата от емигрантите надскачат значително преките чуждестранни инвестиции.

Тогава възниква логично въпросът: Каква е политиката на България по този въпрос? Искаме ли да се опитаме да привлечем българите в чужбина? Как ще контролираме демографската криза, която вече прераства в демографска катастрофа? Политиците в България не са обединени около една теза и един от най-големите проблеми, които установих през последните години, е тоталната липса на информация по тези въпроси.

Липсва и механизъм за обратна връзка. Бих могъл да изброя на пръстите на едната си ръка имената на български политици, които системно повдигат тази тема и активно работят по този проблем. Бих желал да се възползвам от платформата, която ми предоставяте и да припомня на членовете на Комисията по политики за българите в чужбина, че трябва да посетят Лондон. Такава среща незнайно защо не е организирана, въпреки Брекзит и въпреки факта, че Лондон е може би център на най-голямата българска диаспора в света. Как ще работиш по проблемите на българите в чужбина, ако дори не си организирал среща с тези общности?! ?

Вие сте и един от основателите на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон. Върху какво работите в момента?

-В началото на следващата година започваме нов проект с подкрепата на UK Democracy Fund. Планираме кампания сред българската общност във Великобритания с цел изясняване на правата им като гласоподаватели. За съжаление, според данни на локалните кметства, голяма част от българите на Острова не упражняват правата си, дадени им по закон. Не гласуват на местните избори. Голяма част от тях никога не са срещали техния общински съветник или не знаят какви услуги предлага локалното кметство. Ние ще се опитаме да променим тази тенденция. Паралелно с това активно работим с кметство Енфийлд, депутатите и общинските съветници в тази част на Лондон. Успяхме да изградим и партньорска мрежа от организации, включително училищата в тази част на Лондон. Продължаваме и сътрудничеството си с кмета на Лондон, г-н Садик Кан.

Кои са най-големите проблеми и предизвикателства пред българите във Великобритания? Знаем, че животът им там изобщо не е само в трогателните снимки от фестивалите и народните носии...

-Липсата на представителство на политическо ниво, според мен е най-големият проблем. В Лондон живеят представители на 300 общности. Изключително разнообразие и богатство на култури. Почти всички имат представители на политическо ниво, в местната власт. Ние нямаме свои хора нито в държавните институции, нито в местната власт. Отчасти това е проблем на самата общност. Когато си предприел толкова голяма стъпка и кардинално си променил живота си, живееш в чужда среда, необходимо е да мислиш в перспектива. Никой няма да се бори за правата на българите във Великобритания, ако ние самите не го правим.

Източноевропейският форум, платформата на 45 организации, подкрепящи гражданите на ЕС във Великобритания, която Вие създадохте, планира трета поредна среща. Промениха ли се приоритетите ви след гласуването за Брекзит?

-Планираме трета среща, която се надяваме да се проведе с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в Лондон. Един от въпросите, който ще обсъдим, е стратегията ни след Брекзит. Какво искаме да постигнем?

Във Великобритания още от предишното правителство се прилага т.нар. hostile environment policy, т.е. “враждебна политика”, спрямо бежанци и емигранти. Още със създаването на тази платформа си поставихме за цел обмяна на информация, общи проекти между различните организации, както и защита на правата на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания. Този форум е единствен по рода си във Великобритания и включва представители на 9 общности, 45 организации, политици, представители на неправителственият сектор и мн. др. Следващата година ще регистрираме тази платформа и ще привлечем представители на всички общности от ЕС във Великобритания.

Защо евроскептичните настроения във Великобритания са толкова силни? Бяхте ли изненадан от резултатите от изборите?

-Когато отвориш кутията на Пандора с национализъм и ксенофобия - процеси, които за съжаление се наблюдават и в България - разумните доводи и факти не подлежат на диспут. Сега ще очакваме щедрите обещания, които бяха раздавани от евроскептиците във Великобритания, да бъдат реализирани. 350 милиона лири допълнително на седмица за Националната здравна система, драстичен скок в жизнения стандарт и т.н да бъдат факт час по-скоро. Лекарство срещу популизъм все още не е намерено, а и не се работи по създаването на ваксина.

Абсолютно всички прогнози от водещи експерти, институции, дори докладът, изготвен за правителството на Великобритания, отбелязваха негативни тенденции, забавяне на растежа на икономиката, повишаване на нивото на инфлация и т.н., но въпреки това голяма част от гласоподавателите подкрепиха Брекзит.

Вие работите за две от големите кметства в Лондон. Съвет към новодошлите българи във Великобритания след Брекзит?

-Постарайте се да имате изрядни документи. Не се доверявайте на неквалифицирани, неоторизирани и нерегистрирани организации. Ползвайте услугите предоставяни от локалните кметства. Във всяко кметство ще предоставят информация, която ви интересува. Социалните мрежи не са надежден източник на информация! Наблюдавайте редовно кредитния си рейтинг.

Уверете се, че името ви фигурира в избирателния списък. Това е важно и за кредитния ви рейтинг. Постарайте се да имате договор за наем. Масова практика сред българската общност е наемането на жилище и предоставянето му на други лица. Сигурна и надеждна адресна регистрация е от изключителна важност. Бъдете упорити и оптимисти!

*Нишан Джингозян е българин от Варна, който над 20 години живее и работи в Лондон. Ръководител е на Програмата за интеграция на етническите общности в кметствата Брент и Хартфърдшиър. Основател е на Българския център за интеграция и култура, и чест събеседник на OFFNews за проблемите на българите на Острова. 

Следете новините ни в GoogleNews