Quantcast

Овчаров: Борисов гледаше на "Южен поток" като 4 млрд. за приятелски фирми

Вероника Шербанова Последна промяна на 18 декември 2014 в 15:17 12059 0

На 1 декември руският президент Владимир Путин обяви спирането на проекта "Южен поток" по време на посещението си в Турция, като за виновник за спирането на проекта беше посочена България и конкретно това, че в нашата страна все още няма издадено разрешение за строеж на газопровода. Нито една от страните, включени в проекта обаче, все още не е получила официално уведомление за спирането му. С въпроси за решението за спирането на проекта се обърнахме към Румен Овчаров. 

Румен Овчаров е бивш министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов и министър на икономиката и енергетиката по време на правителството на Третата коалиция. Той е и депутат в 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. От есента на миналата година Овчаров е член на Надзорния съвет на Лукойл Нефтохим Бургас АД.

Г-н Овчаров, каква е според вас причината за спирането на проекта „Южен поток“?

Тази причина според мен е публично известна. Това е отказът на практика на България от изграждането на проекта. Дали категоричен, дали уклончив, но така или иначе достатъчно ясен. Изявленията на министър-председателя на страната, на президента на страната, писмата на министъра, отговарящ за тези неща, са достатъчно като доказателства.

Владимир Путин посочи поименно само България като виновник проектът да бъде провален. Подкрепяте ли това мнение?

Не ми е работа на мен да подкрепям, но е факт, че проектът е спрян. Единствената публично огласена причина за това е, че България не си е изпълнила ангажиментите по споразумението, което тя е подписала с руската страна.

Това ли е действителната причина според вас?

Не знам да има други причини. Тук има доста хора, които обясняват, че настоящото икономическо състояние на Русия е повлияло на отказа от "Южен поток", но фактът е еднозначно ясен - „Южен поток“ даже и да го има, няма да мине през България. И България може да си приказва каквото иска - за всякакви тук хъбове, разпределителни центрове и не знам какви си безмислици, но проектът, който беше структуриран и подготвен, го няма и няма да мине през България. Нашите умни стратези направиха така, че ако го има, проектът ще мине отново през Турция. Точно там, откъдето ще мине и износът на петрол на Русия, тъй като няма да мине по „Бургас – Александруполис“. Точно там, където ще отидат и българските атомни реактори, тъй като няма да отидат в „Белене“.

Решението проектът да бъде прекратен бе обявено на 1 декември, но до този момент нито една от страните, през които ще минава тръбата, не е получила официално уведомление за това прекратяване. Европейската комисия даже изрази увереност, че проектът може да бъде реализиран. Как мислите, „Южен поток” ще бъде ли официално прекратен или замразен?

Последната информация от ЕК е, че Русия официално я е уведомила, че прекратява проекта. Не знам какво друго по-официално от това може да се случи.

Защо според вас Русия насочи газовия си ресурс към Турция?

Защото на Русия такава й беше и първоначалната идея. През 2005-2006 г. Русия предполагаше, че ако има нужда от изграждане на „Южен поток“ - той тогава вече стоеше на проектните дъски на проектантите - то той ще трябва да мине по трасето на „Син поток“: през Турция и оттам вече за Европа. Ние бяхме тези, които успяха да убедят Русия, че България е надеждна страна, бъдещ член на ЕС и е много по-изгодно и по-сигурно за самата Русия вместо да ходи в Турция – една държава, която тогава беше верен сателитет на САЩ - и да прекарва всичките си енергийни ресурси през територии, зависими от Турция, тези потоци да минат през България. И Русия ни повярва, че България няма да води повече войни с руския империализъм, каквито Иван Костов водеше някога през 1998 г.

Същите корифеи, които и днес се изказват, че не може да има „Южен поток“ през Турция, тогава твърдяха, че не може да има изобщо „Син поток“ през Черно море. 2-3 години по-късно „Син поток“ беше изграден. И то изграден с парите, които иначе Русия щеше да плати като транзитни такси. Така че по същия начин с парите, които ние щяхме да получаваме като транзитни такси, не виждам никаква причина да не се изгради този проект. Разбира се, той ще бъде направен на друг принцип, след като ЕК не иска доставката на газ директно до потребителя. Както казва руската страна, ние ще направим магазин - който иска нашия газ, ще дойде да си купува. Как ще се оправя с ЕК, какви газопроводи и тръбопроводи ще строи, това си е вече негов проблем.

ГЕРБ, АБВ, РБ и ПФ имат съществени различия по отношение на проекта. Междувременно бяха обсъдени и някакви други предложения, сред които да се направи хъб във Варна. Нужно ли е България да има една обща позиция по въпроса и какви трябва да бъдат следващите стъпки на България в този момент?

Е, какъв е този хъб?! Понеже Бойко Борисов седял на заседанието на МС, гледал в тавана и решил да направи един хъб. За да има такъв хъб, трябва да има отнякъде едно 30-40 млрд. или 50-60 млрд. куб. метра, които да стигнат до него. Да има тръбопроводи или терминали, по които да дойде. Нещо такова да сте видели, да сте чули? Аз не съм.
Освен това, като ще правите хъб, трябва да има някой, който оттам нататък пък да направи други тръбопроводи, по които този природен газ да стигне до потребителите. И това не съм го забелязал. Това е просто хвърляне на прах в очите на хората, за да направят малко по-лесно преглъщането на провала на „Южен поток“.

Бойко Борисов ще бъде запомнен с провала на четири огромни инвестиционни проекта, за чието създаване няма никаква заслуга, но провалянето им дължим изцяло на него. Става дума за „Бургас – Александруполис“, за АЕЦ „Белене“ и сега - за „Южен поток“, а малко преди това пак негово правителство проспа и спирането на „Набуко“. Не е лошо да има някакво решение, нека се поупражняват, но трябва да ви кажа, че като човек, участвал в създаването на четирите проекта, за които става дума, и за създаването на условия за тяхната реализация – през 2007 г. целият Балкански полуостров и цяла Югоизточна Европа ни завиждаха.

Сега точно как ще стане тази работа, аз лично не си го представям. През България повече няма да мине, в това съм напълно сигурен. Що се отнася до вертикални трансконектори и всякакви такива измислици – какво диверсифицираме, след като през тези газопроводи ще тече руски газ. Кого заблуждаваме, като кажем, че той няма да мине през Украйна, а през Турция. И какво? Ставаме независими ли? От кого ставаме независими? Ставаме независими като, както каза някой, центъра на кръговото движение – никой не минава през него и от него нищо не зависи. Това се случва с България.

Най-добрият начин за държава като нас да гарантира енергийната си независимост и сигурността на доставките си, е на принципа на взаимната зависимост. Ако 30% от износа на руския газ минава през България, ако 10-15% от износа на Русия минава през България, нали и Русия ще зависи от България. Ако към това добавите и независимия източник на природен газ от „Набуко“, както го бяхме предвидили, нали е ясно, че България няма нужда от никакви тръби, които да стоят с десетилетия празни в земята и да чакат да се случи някоя извънредна ситуация. Това е прекалено глупаво и скъпо упражнение. Така че нека да поговорят. Аз съм сигурен, че още известно време ще ги размятаме тези проекти за някакви хъбове, но в крайна сметка те ще си отидат, защото зад тях няма никаква пазарна логика.

Какво ще загуби България, ако проектът не бъде реализиран? По въпроса бяха изказани много различни мнения през последните седмици.

Нещата са много елементарни. България и в момента транзитира природен газ и транзитната такса е ясна. Много е просто да се сметне на какво разстояние ще се транзитира този газ през територията на страната – то е над 500 км. Да се сметне транзитната такса, съществуваща по онзи газопровод, изграден още по социалистическо време, и с тази такса да се сметнат приходите, които България би получавала, ако „Южен поток“ беше реализиран. Елементарна аритметика: умножаване по 1,85 US долара за транзитиране на 1000 кубически метра на 100 км разстояние. Тя показва, че „Южен поток“ в България би създавал приходи от около 600 млн. долара за една година. Същото число, малко по друг начин – в евро, го каза и Димитър Гогов, който е шеф на „Южен поток България“. Разбира се, пропускам тук данъците, които ще се плащат от инвестициите, работните места, които ще се създадат и т.н.

На какво се дължи тогава посочването на други цифри, някои от които са доста различни от тези, които посочвате вие?

То се дължи на много елементарни неща – объркване на приходи с печалбата, с изплащането на инвестицията и т.н. Всичкото това са елементи от целия пейзаж, но чистият приход, който България или дружеството „Южен поток България“ щеше да получава, е 600 млн. долара. От тези приходи, разбира се, ще се плащат заплатите, ще се плащат експлоатационните разходи, инвестициите, но това са 600 млн. долара, а проектът в най-големите си стойности струваше 3,8 млрд. евро. Тоест както и да го смятате, след 6-7 години той щеше да бъде изплатен и България щеше да получава чист доход. Можеше да бъдат и 10-12 години. Но това е въпрос вече на финансов модел, който обаче, за съжаление, така и не беше направен от предишното правителство на Борисов и това е неговият голям провал. Защото то не седна да разглежда „Южен поток” като икономически проект и да го структурира като една ясна финансова схема, а просто го разглеждаше като едни 4 млрд., които трябва да се разделят между приятелски фирми, близки до управляващите.

Губи ли нещо Русия от преустановяването на проекта?

Ще загуби, разбира се, как няма да загуби. Русия е инвестирала над 4 млрд. в трасето на „Южен поток“ на руска територия. Закупени са огромно количество тръби, закупени са земи на българска територия и то не от българо-руското дружество, а от дружеството „Южен поток транспорт“ и то на баснословни цени. Сега голяма част от тези неща ще влязат в действие, разбира се, ако бъде реализиран новият проект, т.нар. „Турски поток“, но така или иначе загубено е и време, и усилия, немалко труд и немалко пари. Но големият губещ е България – в стратегически, финансов и чисто икономически план, защото всичките тези проекти, за които говорих, щяха да изкарат България от кризата много отдавна и щяха да я превърнат в съвсем друга страна на политическата карта на Европа, а и на икономическата.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ЕК напълно поддържа България. На каква подкрепа можем да разчитаме?

Не знам. Това е потупване по рамото. Няма лошо, приятничко е. За съжаление, то няма да ни напълни газохранилищата, няма да ни построи тръбите, няма да ни построи и „Белене“. Така че хубаво е, психологически е добре да те подкрепят поне от време на време. Но няма как да се нахраним с тази подкрепа. Ако от тези проекти, от тези милиарди, които ще раздава ЕК, успеем да се закачим, ще е добре. Няма как да разчитаме на загубени ползи, защото нашето правителство не смята, че сме загубили нещо. Те си приказват някакви фантасмагорични числа, които нямат нищо общо с действителността.