Орхан Мурад: В България нищо не се оценява по достойнство, за песните си получавам по-малко от 100 лв. на година

Орхан Мурад е роден на 27 януари 1967 година в област Кърджали. Завършва с отличие Българската консерватория със специалност "Класическа китара" и е съосновател на рок групата „Лотос“, с която създават и албума „Апокалипсис“. В средата на деветдесетте Мурад става съосновател на дуото „Южен полъх“, а от 1996 година стартира самостоятелна кариера. Негови са едни от най-емблематичните поп-фолк балади като „Обичам те още“, „Хиляди слънца“, „Две сърца“, „За майката на моето дете“ и много други. Албумите му достигат милионни продажби и печелят всички музикални награди за своето време. Орхан Мурад пише музика и текстове в различни жанрове и аранжира песните и на много други изпълнители. Той има и кариера в Турция, където също жъне големи успехи. Той е новият събеседник в рубриката "Вдъхновяващите българи с увреждания".

Коя беше музиката, в която протичаха първите ви съзнателни години, и как тя формира вашия вкус?

Първите ми спомени, свързани с музиката, са от моето родно село Безводно. Може би съм бил на около 4 или 5 години. Имах силно влечение към барабанчето, което дядо ми беше стегнал от едно старо сито и кожата на агне. Събирах децата от махалата и шествахме по улиците – аз най-отпред като глашатай барабанчик. Отвличах ги от ежедневните им задължения – тютюн и гледане на домашните животни.

Тогава децата от малки имаха такива задължения. И по този повод получавах упреци от родителите. А за шума, който произлизаше от нашите походи по улиците, да не говорим! Нито едно бебе не можеше да спи. И да, разбира се, пак имаше караници. Другото, което помня като че днес е било, е това, че никой не можеше да ме отдели от музикантите, които идваха да свирят по празници.

Те бяха с акустични инструменти, понеже ние още нямахме електричество в моето родно село. Тъпан, кларинет, акордеон, а може би и саксофон. Бях плътно залепен до тях – най-отпред и слушах в захлас. Забравях за храна, вода и развлечения. Това са ми първите спомени. После, разбира се, още в първи клас на училището за деца с увредено зрение във Варна, учителят ни по пеене Борис Флоров отличи мен, Данчо и Николайчо Жужутката като деца с музикален слух и ни записа в неговите следобедни извънкласни занятия по пиано. Бяхме на 7-8 годинки. Така започнахме да се докосваме истински до великия Космос наречен музикално изкуство.

Доколко липсата на зрение дава насока към музиката и смятате ли, че е мит музикалността на незрящите?

Незрящите възприемат околната среда като се осланят в по-голяма степен на слуха си, тъй като им липсва зрение, или то е силно увредено. Слухът им се развива до такова ниво, че чуват много по-фрагментирано, по детайлно и аналитично от виждащите хора. Но е абсолютен мит това, че са по-музикални от другите хора. Нищо подобно. Процентът на музикалност е същият като в цялото общество. Друг е въпросът, че музикално надарените слепи хора нямат същите условия и начини за развиване на дарбата си. Не говорим за гении като Стиви Уондър. Той наистина е бог.

Като автор на едни от най-обичаните фолк балади, имате ли обяснение защо днес не се създават и предпочитат такива песни?

Днес, особено младите хора, имат съвсем друг начин на живот. Те не се интересуват от нищо. Нито от музика, нито от театър, нито от книги. „Мажат“ по цял ден по телефоните и е научно доказано, че нищо не може да им задържи вниманието повече от 15 секунди. Това постигна неолибералната философия. хората днес не общуват помежду си. Само чрез социалните мрежи. Не си говорят и не се изслушват. Как си представяте някой 19-годишен наперен младеж с телефон за 3 бона и маратонки за 1000 лева да чете Дамян Дамянов например? Цивилизацията отива към своя край за пореден път. Нищо чудно. Така си обяснявам защо днес не се слушат и не се правят такива песни като преди 30-40 години. Затова хитовете от онези времена още се слушат и се харесват от малкото оцелели романтични и културни душици.

Разкажете малко за ролята на композитора. Мислите ли, че трудът на авторите се оценява и заплаща адекватно в България?

В никакъв случай. За всичките си песни получавам по-малко от 100 лева на година като автор – композитор, текстописец и аранжор. В България нищо не се оценява по достойнство, освен ако не си преуспял крадец в политиката. Разбирате ме, нали? Иначе слава Богу, че YouTube не е български и оценява нещата по достойнство!!

От всички успехи, които сте постигнали в музиката, кои са най-специалните за вас?

Разбира се, обичта и признанието на хората. Вече повече от 30 години ме подкрепят и топлят душата ми и самочувствието ми на успял музикален деец. Това, че продължавам и в днешните безпросветни времена да концертирам и да гостувам на хората по всякакви празнични поводи... Наградите, които съм получавал като композитор на годината, албум на годината, хит на годината и за цялостно творчество, също съм ги заслужил с директно гласуване от хората. Затова и с тях се гордея. Сега не е така. Сега музикалната компания решава коя певачка да лансира и я обявява като певица на годината, дебют на годината и прочее.

Имало ли е случаи, в които зрителното увреждане ви е карало да се чувствате неравностоен в личен и професионален план?

На нас, хората с някакво увреждане, самочувствието и гордостта не ни позволяват да си признаем. Но ние имаме много неравностойно положение спрямо другите хора и това е съвсем нормално. Ние полагаме стократно повече и по-големи усилия, за да успяваме в професиите си и в ежедневието като цяло. Много са нещата, които са ни липсвали, за да се развиваме като музиканти – липса на брайлови ноти например.

И отношението на обществото също. Аз бях много добър китарист в консерваторията и след това, но колегите не искаха да работят с мен по турнета и в чужбина, защото си мислеха, че ще трябва да ми перат чорапите и гащите и да ме водят до тоалетната. Те откъде да знаят, че ние от малки си перем сами дрешките и си ги гладим и винаги сме прилежни и отговорни към външния си вид. И това го постигаме съвсем сами. Още много примери могат да се дадат по този въпрос.

Какво казвате на днешните хитови певци, които се радват на голяма популярност? Какво бихте казали и на младия Орхан от днешния си опит?

Не давам съвети без някой да ми е поискал. Живея на принципа „не прави непоискано добро“. Няма кой да те оцени. Младият Oрхан направи много и фатални грешки. Това много го спъна в неговото развитие и като личност, и като кариера... И все пак съм благодарен на съдбата, че се съхраних като човек и като музикант - с хубави песни и многобройни концерти и участия в родината и чужбина.

Естествено, че от висотата на всичките си години бих искал да не се бяха случили много неща в младостта и да не бях правил всичките тези компромиси в личен план с хората, които бях допуснал до себе си. Но в живота е така. Изпити, изпити, много изпити, които трябва да спечелиш или да загубиш. Аз ги спечелих...

Вие сам изсвирвате и записвате своята музика. Кои са най-големите предизвикателства за един незрящ човек в аранжирането и звукозаписа?

Това е най-голямото ми удоволствие през последните 15 години, тъй като вече благодарение на говорящите програми станаха достъпни някои звукозаписни софтуери... това ме кефи повече и от участията даже. Да седна в домашното си студио и да програмирам и изсвиря всичко това ,което е в главата ми и сам-самичък да изградя докрай една песен.

В моя YouTube канал имам много нови песни. За съжаление, само оттам могат да се видят и чуят моите песни - и старите, и новите, понеже не съм към нито една музикална компания. Е, независим съм, а независимостта в България се наказва с отричане и лишаване от достъп до медиите в нашия случай.

Доколко музиката, която създавате, е отражение на лични преживявания?

В песните си не отразявам лични моменти, чувства или емоции. Не ги посвещавам на никого, с изключение на 2-3 лични такива като например песента „Няма ли кой“. И не обичам въпроса „Тази песен на кого или на коя е посветена“.

Извън музиката, вие преживяхте няколко трудни раздели. Кое е най-ценното, което си взехте като опит?

Той житейският опит си се трупа от само себе си. Стига човек да може да анализира и да си вземе поуки, да възкръсне като феникс от пепелта и да тръгне напред. И аз така. Сега съм най-щастлив от всякога и се радвам на живота. За нищо не съжалявам. Гледам само напред.

С какво се занимавате в последно време и какво да очакваме като музикални проекти?

Както вече стана дума, правя песни в домашното си студио, Качвам ги в YouTube, където вече имам над шейсет хиляди абонати, за което благодаря на всички мои почитатели. Непрекъснато съм по пътищата в България и чужбина.

Скоро гостувах в Испания и Чехия на нашите сънародници там. Правя много успешни участия и концерти. Щастлив съм и нищо не ми липсва и само се моля на Бог за здраве. Като ме питат „как си“, аз отговарям: „Никого не мога да зарадвам, защото съм много добре.“

Следете новините ни в GoogleNews