Какво липсва на БГ музикантите за касов успех и световна сцена

Боян Бояджиев, създател на проекта SIMC: Младите сякаш имат посока, но ние трябва да им помогнем

Венци Мицов Последна промяна на 02 май 2021 в 09:20 3713 1

SIMC (Sofia International Music Conference) е първата по рода си музикална конференция за България – платформа за български музиканти, които искат да се развиват международно.

Подкастът, който всеки четвъртък излиза с нов епизод в канала си в youtube, е нещо като ноухау за независимите български музиканти - как могат да превърнат изкуството си в кариера. Зад проекта стои Боян Бояджиев. 

Боян има двайсет години опит в музикалната индустрия като музикант, фестивален продуцент, промоутър и букър на концерти в България, Европа и САЩ, мениджър на артисти и консултант по музикален бизнес. Редовен участник е в международни конференции с фокус върху глобалния музикален бизнес и е често канен гост-делегат. Като мениджър на групата „Ritmos Negros“ е уредил участието им на фестивала „Гластънбъри“. Освен на „Ritmos Negros“ е бил мениджър и на Рут Колева и „Saint Electrics“. Работил е 6 години към „Sofia Music Enterprises“, бил е букинг мениджър на клуб „Joy Station“ и е един от създателите на „GuitArt Fest“ и на чисто новия фестивал „Music Daze“. Член е на Международния форум за музикални мениджъри (IMMF).

С Боян разговарям за проекта SIMC и за това как българския5т шоубизнес може да осъществи така желания пробив на световните и европейски сцени.

- За начало - какво е SIMC (Sofia International Music Conference) и защо тя е важна за българските музиканти, които са решили да се развиват не само у нас?

- SIMC (Sofia International Music Conference) е не само името на платформа, има и игра на думи. Абревиатурата SIMC звучи близо до думата "SYNC", която пък означава "синхронизация". Например синхронизация на авторски права с аудио и видео платформи. Ако вие дадете песента си, например, на някоя телефонна компания, това вече става "синхронизация". Това е един от най-добрите начини да се печели от музика.

- Тоест името ви води до това да бъде напомнено, че музиката на практика е бизнес - нещо, което към днешна дата у нас все още е силно пожелателно...

- Точно така. Ние се опитваме да говорим обективно за музикалната екосистема, опитваме се да разясним всички роли, които играят различните звена в нея - не само музикантите, но и мениджърите, издателите, букинг агентите в музикален аспект. Ние се опитваме да избистрим терминологията на всичките тези хора, защото у нас все още ролите на различните звена в музикалния шоубизнес не са ясни.

- Дълго време у нас музикалната сцена като че ли бе водена от стария принцип на самодейността. Изследвайки краха на контракултурната музикална сцена по време на прехода в България, достигнах до извода, че тя не успява именно защото не се превръща в професионална, а остава полуаматьорска. Днес нещата развили ли са се в това отношение?

- Мисля, че за съжаление и днес са останали соцмеханизми, които продължават да ронят авторитета и самочувствието на по-младите музиканти. Впрочем, да кажем системата с държавно субсидиране на някои места работи добре, макар че като че ли тласка не към по-дейно развитие, а към повече продукция. Например в Холандия, която може би е най-субсидираната държава по отношение на културата в Европа. При нас всеки грант, всяка субсидия не се използва за бизнес начинания, а по-скоро за подкрепа на крехкото его на музикантите. Които пък са объркани и не са сигурни какво точно се случва около тях.

От вече десетгодишния ми опит в работата с български музиканти мога да кажа, че асиметрията на информацията между двата ешелона (родна и западна сцена - б.р.) е голяма. Таланта го имаме, той е на едно и също ниво тук и навън, но някои хора все още не са достигнали до информацията, която е необходима.

Младите сякаш имат посока, но ние трябва да им помогнем, да ги свържем с правилните хора. И тогава нещата могат да се случат.

- Очевидно ситуацията е следната - световната сцена има нужда от нови, свежи попълнения. Таланти у нас има. И тук се явявате вие с платформата си. Как да стигнем до пробив на западната сцена...

- Ние работим на ниво "музикални професионалисти". С други думи, с издателите, мениджърите, букинг агентите на други музиканти. Не работим с музикантите директно. Това, което се опитваме да покажем, е какво се случва зад кулисите. Кой друг работи с определена група, за да я направи успешна. И се опитваме да разбием мита, че една група без екип, без мениджър, без букинг агент може да достигне върха.

- Да кажем, че на практика романтичната история за успеха не е съвсем вярна...

- Да. Макар че това е история, върху която се крепи цялата музикална индустрия. Която е много по-голяма от това, което се вижда на сцената. Музикантът обаче не е необходимо да вижда цялата индустрия. Затова той трябва да има мениджър, който да е достатъчно осведомен, за да може да мисли стратегически и да мисли напред и настрани, така че да реализира един музикален продукт в пълния му капацитет.

- Какво е онова, което най-силно липсва в причинно-следствената връзка на родния шоубизнес? Веднага се сещам за фамозната фигура на музикалния продуцент например...

- Съвременното музициране с всичката достъпност на модерните технически средства може да помогне на музикантите да достигнат дори на средно ниво на звука си и без наличието на музикален продуцент. Средно, защото все пак ние не разполагаме с ресурса на технологиите, с които разполагат други държави.

Това, което обаче безспорно липсва в родния шоубизнес, е човешкият ресурс. Да кажем, че групата "X" записа една песен и тя става малък хит в Спотифай. Оттам нататък накъде се тръгва? Давам пример - тук трябва да има човек, който да направи проучване - къде се слуша тази песен. Ако песента се слуша в Германия, трябва да се направи връзка с немски медии, с немски промоутъри, да се организира турне в Германия.

Ако пък тази песен представлява интерес на някоя телевизионна компания, за да стане фон на реклама, да кажем, на коли, тогава този човек трябва да има достатъчно ноухау как да конструира договора, така че групата му да спечели пари и да извлече максимума от офертата.

По веригата на липсващите звена са мениджърите, букинг агентите, местни промоутъри, които работят с букинг агентите.

За това говорим в нашия подкаст. Всеки един, който гледа нашите епизоди, ще може да види наши колеги, които работят в другите държави и изпълняват тези роли. Така нашите артисти ще видят точно как се случва всичко, какви са изискванията спрямо тях, по какъв начин артистите могат да печелят.

- На практика вашият подкаст дава безплатно ноухау на всички български артисти. Което е много добра новина. Но искам да попитам друго - от опита Ви като мениджър (работил сте с български артисти) можете ли да кажете - какво ни липсва, за да осъществим тоя мечтан пробив на световните сцени?

- Отговорът на този въпрос трябва да е комплексен и на практика това е един от големите въпроси, на които ние се опитваме да отговорим. Дотук осъществихме 22 епизода от нашия подкаст (или нашата конференция). Анализирайки това, което те казват, ние започваме да виждаме какво липсва при нас. На първо място, това е структурата около артиста. Тя липсва. Музикантите пък имат много романтична нагласа за музикалната индустрия и са все още убедени, че тяхната една хитова песен ще ги изведе до Уембли.

Медиите разчитат на нещо готово. На изграден бранд. Никой няма времето да изгражда тепърва брандове. Но ето ви една посока. Showcase фестивалите. Аз лично съм правил няколко участия на български артисти на подобни фестивали. Като Гластънбъри. Там участваше Рут Колева.

Важно е и всяка група, всеки артист да има свой адвокат, който да разбира материята с авторското право. В нашия подкаст имаме цял епизод, който разказва именно за това.

- Един  съвет от вас - в каква посока трябва да мислят младите музиканти, че музиката им да стане световно конвертируема?

- Най-напред младите музиканти могат да гледат всички епизоди на нашия подкаст. Ние няма да им кажем коя музика е добра и коя - не. Ние създаваме контакти с хората. Контактите с хората, които участват в нашите подкасти са налични.

Другото, което бих дал като съвет към артистите, е да се огледат около себе си и да осмислят човешкия ресурс, с който разполагат. На кого могат да разчитат, кой би могъл да задвижи тяхната кариера в друга посока.

Важно е и развитието на публиките. Нашите групи например трябва да впрегнат всичките си усилия, за да разрасне фен базата им. Нещо, което в България в момента никой не прави.

- Да обобщим и философски - какъв трябва да е артистът, който ще има успех навън? Трябва ли да е запазил своята автентичност или пък трябва да се цели в това да е глобален артист?

- Терминът "автентичност" срещам вече само и единствено когато иде реч за глобална музика. Преди тя се казваше "world music", а сега се нарича "global music". Единствено в този свят, който се намира извън поп и рок музиката, се търси автентичност.

Що се отнася до другите жанрове, тук музикантите трябва да мислят като предприемачи. И трябва да мислят обективно за своята музика. Проблемът обаче е, че артистът не може да мисли обективно, защото всяка една песен е негово дете, негово бебе. И именно затова всяка група има нужда от страничен човек. Който не е част от творческия екип, но който има реална преценка и гледа с други очи на нещата.

- С каква честота излизат епизодите на подкаста? В кои дни може да се гледат новите епизоди?

- Всеки четвъртък около 08.00 часа епизодите излизат в youtube канала на Sofia International Music Conference. В последните епизоди говорихме с Ерсин Мустафов от Джереми и Боби Косатката (Дер Хундс, Тангра).

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

3431

1

zuljin

08.05 2021 в 09:43

Пич, 80-те отдавна минаха, влез в 21-ви век! Артистите вече нямат нужда от посредници, хрантутници, санита, авторски права и подобни отживелици, нито от такива като теб, които ги теглят единствено към миналото!!!