Италианката Франческа: Където е най-тъмно, там най-много се нуждаят от светлина (подкаст)

Франческа е италианка от Палермо, израснала в Милано, завършила история на изкуството във Венеция. На пръв поглед би трябвало да е сред онези хора, които никога не напускат орбитата на Средиземноморието – слънце, dolce vita, Вивалди, Микеланджело, Висконти. Но съдбата (или може би любовта) я довежда преди петнайсет години в България. „В началото София ми изглеждаше много сива – казва тя. – Но си казах: където е най-тъмно, там най-много се нуждаят от светлина.“

И остава.

Запознах се с нея на курсовете по италиански език на Италианския културен институт в София. Тя реално преподаваше история на изкуството. Тя е крехка, но твърда; мъничка, но горда; работи на 5 места, като мен; винаги има какво да се научи от нея, чест посетител е на изложби и концерти - изобщо самото общуване с нея си е истинско удоволствие. Вижда се, че е преминала през ада, разказва ми, че е била доброволка, работила е за различни чуждестранни каузи, избрала е да не живее комфортния и уреден живот в Милано, а да пътува... Докато един ден не се установява за постоянно в България.  

От културния шок до културното наследство

Франческа е един от онези редки чужденци, които не само оцеляват в България, но и намират смисъл да останат. В първите години всичко я обърква: „В Италия културата е като кислород – навсякъде. Ходиш на концерт, на кино, в театъра. Тук, в София, първото, което ме впечатли, беше отдадеността на родителите и децата към езиците и извънкласните дейности. Една моя 74-годишна ученичка носеше учебника по италиански на дядо си от XIX век. С бележките на дядото в полетата, на перфектен италиански. В Италия това е немислимо от културна гледна точка - така да се владее чужд език, такава космополитност.“

Днес тя преподава италиански език и история на изкуството, работи в училище, в Италианския културен институт и често води туристи до Рилския манастир и Боянската църква. „Лицето на Десислава в Боянската църква е най-нежният образ, който съм виждала. Оцелял е осем века и пак гледа сякаш в бъдещето.“

Малките стъпки

Франческа вярва, че промяната идва не от лозунгите, а от ежедневието. „Работя в училище, където директорът повтаря всеки ден: нашата цел е да правим добри граждани. Това е идеализъм, но и практика – ремонтират, създават по-красива среда за децата. Виждам, че това работи. Малките стъпки – те са истинската революция.“

Може би затова нейните ученици я наричат „италианската светулка“ – защото внася светлина в обикновените часове по език. „Когато говоря за Данте или за италианското кино, винаги се връщам и към България. Тук хората обичат да се сравняват с другите, често се обезкуражават. А аз им казвам: вижте, вие имате азбука, която е гениално изобретение. Имате история, която заслужава да се разказва.“

Две култури, едно дете

Най-голямото ѝ лично приключение се казва Тиаго – синът ѝ от българин, кръстен на пътешественика Сантяго де Компостела. Пътешествието, на което бащата и майката се срещат. „Исках името му да е мост, да е европейско,“ обяснява тя. Детето се гордее, че е българин, и пее химна, когато самолетът прелита над зелените ни полета.

„Аз самата съм в постоянен превод – между Италия и България, между миналото и бъдещето, между любовта и реалността. Това ме държи жива,“ казва Франческа.

Да останеш по избор

Питам я защо все още е тук. „Защото вярвам, че има смисъл. Виждам светлина. България ме научи на търпение – че нещата не се случват веднага, но се случват.“

Франческа е и критична: „Спортът и културата се оставят на заден план. Хората се уморяват от битки с институциите. Но пак казвам: където е тъмно, там има нужда от светлина. Ако аз мога да бъда малко от тази светлина – оставам.“

В България имате талант и топлина. Тук съм срещнала много светли хора. И това ме държи.

Франческа днес е учител, преводач, гид, майка. Нейният живот тук е някак обнадеждаващ. Сякаш с цялото си присъствие тя ни учи как да вървим, да учим, да споделяме, да търсим и създаваме светлина.

Още по темата

26/08/2025 Лица

Яна от Словакия: Никъде няма такава свобода като в България

Следете новините ни в GoogleNews