Интервю с Джора Мормон от "Игра на тронове": Заточен съм от човека, с когото най-много искам да бъда

ОFFNews Последна промяна на 08 май 2015 в 16:32 13390 1

Иън Глен в ролята на сър Джора Мормон в поредицата

Снимка Wikimedia.

Иън Глен в ролята на сър Джора Мормон в поредицата "Игра на тронове".

Иън Глен е британски актьор, който нашумя през последните години с ролята си на сър Джора Мормон в супер продукцията на HBO - "Игра на тронове".

HBO България
 ни предостави ексклузивно интервю с актьора, което родната публика ще има възможност да прочете само в OFFNews.


Опишете ситуацията, в която се намира сър Джора в началото на пети сезон.

Предполагам, че фактът, че съм тук и разговарям с Вас доказва, че не съм изчезнал напълно от поредицата - както може би са си помислили много хора в края на миналия сезон, когато Денерис ме изрита! Не, Джора е заточен за втори или трети път през живота си, като този път е заточен от човека, с когато най-много иска да бъде. Това значи, че неговият свят в пети сезон е много, много по-различен от този в първите 4. Вече не се намирам в орбитата на Денерис. Вече не я съветвам и напътствам, не съм близо до нея. Всъщност аз се радвам на този развой на събитията, защото колкото и да ми липсва Емилия Кларк (Денерис), беше страхотно да се премине към една много по-различна динамика на действие в този сезон.

Можете ли да опишете какво се случва с Джора?

Най-вече се случват чудесни неща с Питър Динклидж (Тирион), с когото тръгваме на едно фантастично пътешествие право през основната нишка на поредицата.

Как се работи с Питър Динклидж?

Според мен това е едно от истински страхотните качества на сериала - той е пълен с коренно различни нишки на история, които по всяко време може да започнат да се пресичат, и героите, които винаги си свързвал със съвсем различни светове, изведнъж започват да се припокриват и да играят един с друг. Поздравления за сценаристите - понякога трябва да чакат 30, дори 40 часа, за да се стигне до тези точки, но според мен това е много, много интересно за публиката.

Иначе Питър е голям сладур и с него се работи много приятно. Също като мен и той се радва, че може да играе в различен тип сцени, както всички актьори, така че това е същинска одисея за нас. Ту сме във водата, ту сме на брега, в началото се противопоставяме един на друг - все пак той току-що е бил отвлечен от мен, а аз имам доста мрачно и мълчаливо присъствие, като не съм склонен да разкрия каквато и да е информация за себе си, за това какво правя или защо го правя. С течение на сериите обаче се опознаваме и между нас възниква взаимно уважение.

Какво вижда Тирион в Джора?

Мисля, че той вижда лоялността у Джора и причините тези лоялност да бъде спечелена, той вижда защо си заслужава да следваш Денерис. Джора се намира в ничия земя и се нуждае от място, където да се установи, и човек, когото да следва. Той е загубил своето семейство и се нуждае от друг фокус на действията си. По време на пътуването ни с Тирион не ставаме големи приятелчета, но мисля, че накрая се уважаваме взаимно и даже държим един на друг по някакъв начин.

Що за човек е Джора?

Той винаги е бил в изгнание и смятам, че това е допринесло за способността му да се адаптира към каквито и обстоятелства да се намира. Донякъде това си личи и по облеклото му - когато за пръв път го срещнахме, той беше възприел до голяма степен външния вид на дотраките, за да може да се пригоди към това общество и да не изглежда като външен човек. Досега "Игра на тронове" го представя като доверен лейтенант и съветник на Денерис. Вече не е така - сега го виждаме като самотна фигура, виждаме неговата решителност и способност да оцелява в дивото. Той има цел, която е да отведе Тирион като подарък за Денерис и начин да спечели отново благоволението ѝ - защото Тирион е много ценна стока.

Интересно е, че въпреки че Денерис го прогони, той все още не ѝ е обърнал гръб.

Това е, защото дълбоко в себе си той чувства силна вина за това, което първоначално е сторил. Той е прям, откровен човек, затова смятам, че част от него чувства, че цялото му държание откакто срещна Денерис би трябвало да ѝ е доказало, че първоначалната причина за това да се присъедини към нея, е било, за да може Робърт Баратеон да премахне заточението, в което Джора се е намирал.

Да, той е постъпил подло и не е бил честен към нея, но според мен той смята, че постъпките му впоследствие би трябвало да са изкупили това и да са го показали в различна светлина. Дълбоко в себе си обаче рицарят все още чувства ужасна вина. Сложно е. Животът е такъв - нашите истории са опетнени от различни събития. Според мен онова време за Денерис беше свързано със загубата на голямата ѝ любов, загубата на нейното дете, и в конкретния случай тя отново си спомни за тези моменти. Това е отвращението и неприязънта, която тя има към онзи период.

Факт е, че сър Джора няма нищо общо с тези ужасни събития, но въпреки това тя го асоциира с този период от живота си - и затова до някаква степен блокира факта, че той е спасявал живота ѝ много, много пъти. Отговорът на въпроса Ви е, че той има остатъци от вина за това, което се е случило преди. Абсолютното му обожествяване на Денерис, любовта му към нея и вярата му, че тя е бъдещата кралица, не може да изчезнат току-така.

Какъв е той всъщност по душа - човек, който се грижи за себе си, или наистина вярва в правото на Денерис да управлява?

Той определено има вяра в себе си и може да оцелява чудесно, но според мен в света на Вестерос всичко се свежда до това кой ще седне на трона - натам води всичко. Джора винаги я е смятал за доброкачествен владетел, за някой, който винаги се опитва чрез действията си да създаде по-мирно и добро общество - а не да покорява и управлява чрез терор. Така че той вижда добротата в нея, но също така и силата, вижда качествата ѝ. Освен това чувства, че нейното потекло ѝ дава истинското право върху трона.

Кой беше най-приятният момент за Вас по време на снимките на пети сезон?

Бих казал Испания и снимките в арената за корида в Осуна - беше просто фантастично. Прекарахме там 8 или 9 дни, снимайки голяма битка. Отне дълго време за заснемане, но атмосферата беше невероятна. Статистите, които взеха участие в снимките там, бяха сред най-добрите, които сме имали - бяха страшно отзивчиви. А феновете бяха нереални - когато пристигнахме, всичко беше толкова странно. Не можехме да помръднем, почувствах се като някой от Бийтълс! Мислех си, че отиваме в някое заспало градче в покрайнините на Севиля, което е известно с коридата си, но се оказа, че попаднахме в огромна туристическа атракция. Оказа се, че не можем да мръднем на никъде, беше невъзможно. Аз отидох там със семейството си и накрая си наех колело, за да мога да надбягам крещящите фенове. Беше нелепо.

Участвалите сте в много популярни продукции - бихте ли казали, че "Троновете" е отвъд всичко досега?

Напълно, без съмнение. Мисля, че за всеки един актьор в "Троновете", без значение колко известен е бил преди, изживяването е напълно различно. То е глобално, може да отидеш във всяка една страна и отзвукът да е масивен. Снимах в Мароко, където пак получихме голямо внимание. Няма значение в коя страна или на кой континент се намираш. В Испания ни се прииска да се поразходим из това спокойно малко градче, да си намерим приятно заведение... такова нещо изобщо не се случи. Но тогава ми стана ясно, когато видях всички статисти на огромната снимачна площадка. Доста трудна задача е да се опиташ да организираш толкова много хора, да ги накараш да викат и да се радват, да бъдат разочаровани, да дават гласност на чувствата си. Освен това съществува и езиковата бариера, и въпреки това статистите бяха брилянтни. Мисля, че всеки един режисьор ще Ви каже, че това беше най-добрата група от статисти, които сме имали, те се вписваха в сцената и всички до един бяха фенове.

Как намирате физическата работа сравнена с по-диалогичните сцени?

Обожавам я, тя е нещо, на което винаги съм се наслаждавал още от дните ми в RADA (The Royal Academy of Dramatic Art, бел. прев. - Кралската академия за драматично изкуство). Ралф Файнс и аз бяхме луди по въоръжените двубои. В RADA имахме нещо, наречено "трофейни битки", където всички студенти трябваше да се разделят по двойки и да изпълнят двубой от всеки един период на историята с всяко едно оръжие. Повечето студенти - типично по студентски - оставяха тези дуели за последния възможен момент, като накрая се опитваха да скалъпят нещо. Ралф и аз работихме по нашите боеве в продължение на година и половина, толкова ни беше забавно! Използвахме рапира и кама, невероятно беше.

Кой победи в битката?

Радвам се да кажа, че Ралф и аз спечелихме състезанието. Иначе за най-добро индивидуално представяне го победих съвсем с малко, въпреки че според мен това се дължи на факта, че аз бях победителят в хореографията на демонстрирания тогава от нас бой. Както и да е, аз винаги съм обичал тези сцени и съм гледал да ги играя на сцената, когато изпълнявам Шекспир или нещо такова - но там винаги се биеш с меч. В "Троновете" също ползваш меч, но са се изхитрили да ги направят по-леки и маневрени отколкото са били в оригинал, очевидно.

Изтощавате ли се физически?

О, да. Въпреки че оръжията са по-леки, когато облечеш бронята под горещото слънце и повтаряш сцените отново и отново, и отново - изтощаващо си е. Въпреки че бях в грижовните ръце на режисьора Дейвид Нътър, който е обичан от целия екип - толкова е организиран. Той никога не снима нищо, което не му е нужно. В случаите с бойни сцени това си е благословия.

Играли сте Шекспир, работили сте в Кралската шекспирова компания, вършили сте какво ли не - с какво може да сравните "Игра на тронове"?

Не подценявайте какво постижение е да участваш в една от най-успешните телевизионни поредици на всички времена. В края на кариерата си може спокойно да седнеш и да си кажеш - "е, участвах в това и това, които бяха супер популярни". Но доста често нещата, които са толкова известни, може да са скапани понякога. Особено що се отнася до телевизията. Най-гледаните продукции не е задължително да са най-оценяваните от критиката поради някакви причини. Но "Игра на тронове" е намерил Светия Граал на това хем да е световноизвестен, хем да е одобрен от критиката, което е фантастично. Мащабите на продукцията... са все едно да отиваш на най-голямата филмова площадка на света всеки ден и на мен никога няма да ми писне от чувството на превъзбуда, което имам.

Тя е изградена от огромен брой хора с различни умения и отдели, които се опитват да направят случващото се на снимките реално. Аз все още съм шокиран как за Бога са успели да сглобят всичко, как са го организирали - как са успели да подберат и подготвят локациите за снимки, как са подбрали екипите от хора, как са построили снимачните площадки, как са подготвили филмовите грим и протези, костюмите, електричеството. Всичко, свързано със сериала, е толкова фино и добре направено, че аз се чувствам като много малък елемент от една прецизна машина, което е голяма тръпка. Според мен с течението на сезоните сериалът се рафинира все повече и повече.

Хората там се учат, те са много досетливи по отношение на това от какво имат нужда и от какво не, и така сезон по сезон поредицата се прави с повече сръчност. Вътре в самите истории се сблъскваш със смесица от политиканстване и дипломация, персонажите са доста изразителни и това, което се обсъжда, е често твърде заплетено.

Така се получава тази великолепна интрига на диалога, която въпреки това на места става доста проста и брутална - има си от всичко. Не може да бъде сравнено с нищо, което съм снимал преди, а аз съм се снимал в известен брой екшън филми..., но нищо като "Троновете". Освен това съществува и дълголетието му - за някои от нас, които участват от пилотния епизод досега вече шеста година, чувствата стават по-силни, по-богати с времето, в което продължава продукцията.

Кой аспект от "Игра на тронове" бихте искали нашият свят да притежава в момента?

Какво ще кажете за ръкопашни схватки като начин за решаване на проблемите? Това би било добре.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

08.05 2015 в 23:15

за протокола: интервюто е с актьора, а не с героя.
с героя е все едно да правиш интервю с Мики Маус.