Интервю с Евелина Славкова, социолог, съосновател на Изследователски център „Тренд“
Всъщност, ако говорим в брой гласове, а не в проценти, на каква подкрепа в момента могат да разчитат основните политически формации?
Много трудно е да говорим в настоящия момент за брой гласове на отделните политически формации за предстоящия вот. Би било несериозно. Колко гласове и кои политически партии ще преминат 5.88% и ще изпратят евродепутати зависи от много неща. От една страна - от това колко души ще отидат да гласуват. Данните на „Тренд“ посочват, че 55% от българите декларират, че ще отидат да гласуват, което е около 3 милиона гласа. Трябва да имаме предвид, че декларативната заявка е винаги по-висока от реалната. Нека припомним, че 2014 г. действителните гласове бяха 2 милиона и 200 хил. души. Трябва да имаме предвид, че евроизборите са на дата, която е в една поредица от почивни дни. Това също ще окаже влияние.
От друга страна е трудно е да се прецени тежестта на корпоративен вот, купен вот и не на последно място - тежестта на наказателния вот. Ще има ли нови политически играчи? Също през каква призма ще премине самата кампания, като мисля, че малко хора вярват, че темите ще са европейски. Видно е, че евроизборите ще минават най-вече през призмата на вот на доверие към ГЕРБ и вот на недоверие към правителството от страна на БСП. С инструментите на социологията ще следим в следващите месеци как ще се подрежда картината и на по-късен етап можем да говорим за приблизителни брой гласове за отделните партии.
Подредбата на листите за евровота в момента е един от най-дискутираните въпроси. При кои формации очаквате най-оспорвана надпревара?
Сега започва битката с подредбата на листите. Две са към настоящия момент интересните вътрешни битки – едната в Обединени патриоти, другата - в БСП. Коя личност от политическите формации ще надделее в избора на водач за листата. Тук може да наблюдаваме и интересна преференциална битка.
По отношение на БСП темата за подредбата на листата също е много интересна. Темата е деликатна в контекста на това, че Сергей Станишев все пак е бил председател на партията и начело на ПЕС, а според социологическите данни на "Тренд" около 65% от заявилите, че ще гласуват за БСП, имат положително отношение към него. Всъщност и по данни назад във времето Сергей Станишев е възприеман във висока степен положително от електората на партията. Ще наблюдаваме с интерес и тази тема. Разбира се, дали от настоящите евродепутати някой няма да намери място в листите на партията, от която е издигнат.
Доколко личният рейтинг може да пренареди партийната листа в деня на вота? При кои формации можем да наблюдаваме подобен феномен?
Така наречените преференции създадоха много интересни феномени. Два примера наблюдавахме на евроизборите през 2014 г. – технологичния феномен 15/15, а такива феномени наблюдавахме и на местни, и парламентарни избори, както и битката за преференции, в която Светослав Малинов измести Меглена Кунева.
Не само личния рейтинг, но и силна мобилизация може да доведе до промяна на местата в листите. Реално при всяка формация може да се наблюдава - да кажем така - „феноменът 15/15“.
Нека припомним още един факт, който мисля, че ще наблюдаваме и при тези избори, например ДПС не толерират преференциите. През 2014 г. изключиха двама депутати, които са водили кампания чрез преференции. Да кажем, че и това ще е интересно.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10571
1
28.01 2019 в 14:37
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара