Технически България е в еврозоната. Въпросът е политически: къде искаме да бъдем

"Ние технически сме в еврозоната. Политически все още не сме там. Решението не е толкова техническо. Нещата са въпрос на политика - къде се виждаш, какъв искаш да бъдеш и как искаш да изглеждаш и да продължиш" - коментира Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. Двамата с друг бивш зам. финансов министър - Георги Кадиев, влязоха в спор след снощния коалиционен съвет по темата.

Според Кадиев не е реалистично България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. по две причини: инфлацията и липсата на готовност на икономиката ни. Той смята, че самото влизане в еврозоната предполага увеличаване на инфлацията, с което Дацов категорично не се съгласи. Той е убеден, че ако има политическо съгласие, до 2024 г. може да бъде свършена много работа. За него проблемите също са два, но не са посочените от колегата му.

Първият е посланието, което политиците отправят към обществото и партньорите на България в ЕС. Дацов ги определи като "стъпки напред-назад" и "ажиотаж, който не е положителен от гледна точка на това, че не знаем какво правим политически". За него е било адекватно разговор "за" и "против" еврозоната да се е водел преди 15 години, а не сега, защото още с присъединяването си към ЕС България по договор се е задължила да приеме еврото.

"Еднозначно това, което се случва като разговор на политическо ниво, изпраща лош сигнал, грешен сигнал първо към нашите партньори и отваря темата за дъвкане. Никой не казва, че няма рискове, но на политическо ниво тези рискове отдавна трябва да са прочетени, осъзнати и да има яснота какво се прави", каза той по-късно днес пред БНР.

Вторият е, че "не може с мерки, които в голямата си част помпат бюджетни разходи или намаляват данъци и създават допълнителен дефицит, да твърдиш, че правиш антиинфлационна политика". Повечето обявени от правителството мерки оказват натиск върху инфлацията, а не са антиинфлационна политика и това е проблем".

"Еврото предполага да има антиинфлационна политика. Политика, която е в полза на българските граждани и потребители – обратното на това, което едни хора говорят – че еврото ще донесе по-висока инфлация.", каза Дацов и призова на управленско ниво да се прави разлика между антиинфлационна политика и политика на подпомагане.

За него твърдението, че от еврозоната бихме понесли повече негативи, отколкото положителни неща, е плод на страхове. Например опасението, че влизането в еврозоната означава повече инфлация той оборва с думите, че закръглянето при превалутирането би добавило от 0.5% до 1% максимум. За друг аргумент - че криза с външни дългове в държави членки на еврозоната би "повлякла" останалите, включително българската централна банка, той посочва съществуващия механизъм в рамките на Европейската централна банка.

По въпроса за обсъждания национален план той каза пред БНР, че става въпрос за "технически документ, който указва как ще стане обмяната на лева с купюрите за евро, кой каква кампания трябва да направи, в какви срокове, как ще стане технически самата обмяна, как ще бъдат изземвани левовете през магазинната мрежа, евентуално в какви срокове ще става обмяната в банките. Това е абсолютно технически документ, който породи за пореден път политическа дискусия знаем ли къде отиваме и каква ориентация имаме".

"Противоречието е в нас, в България. Ние трябва да се договорим къде искаме да бъдем. Присъединяването към еврозоната е абсолютно политическо решение", каза Дацов. Според него не е необходим референдум по въпроса, защото "още когато сме влезли в ЕС, ние сме се съгласили", задължени сме да приемем еврото.

Според него "всичко опира до това дали ние сме готови да вървим по-бързо от другите. Ако искаме да кретаме и да вървим едвам-едвам, Жоро (бел. ред. Георги Кадиев, който застъпва тезата, че България не е готова и не бива да се бърза) е прав. Но ако имаме стремежа да вървим по-бързо и да правим структурни реформи, тогава нещата стоят по друг начин".

Пред БНР Дацов коментира снощния коалиционен съвет с думите, че ни управлява ново поколение, което схваща света по различен икономически и политически начин, но и не помни грешките от миналото, например 1996-1997 г., "когато инфлацията изгори много неща, би трябвало този урок да е научен – какво не бива да правим".

Ако голямата инфлация е от началото на годината, преди есента не бива да има актуализация на доходите, за да не влезем в проинфлационен цикъл, поясни финансистът. "Компенсацията, която се дава, не бива да е цялостна, а частична – 50-60% от това, което реално се губи. Това са уроците, които са научени и са написани в добри практики за бюджетиране", добави той.

Според него предложеното преизчисляване на пенсиите допълнително ще създаде дефицити, освен чисто ценовите инфлационни ефекти. Дацов прогнозира допълнителни проблеми за пенсионния фонд.

Следете новините ни в GoogleNews