"Ние технически сме в еврозоната. Политически все още не сме там. Решението не е толкова техническо. Нещата са въпрос на политика - къде се виждаш, какъв искаш да бъдеш и как искаш да изглеждаш и да продължиш" - коментира Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. Двамата с друг бивш зам. финансов министър - Георги Кадиев, влязоха в спор след снощния коалиционен съвет по темата.

Според Кадиев не е реалистично България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. по две причини: инфлацията и липсата на готовност на икономиката ни. Той смята, че самото влизане в еврозоната предполага увеличаване на инфлацията, с което Дацов категорично не се съгласи. Той е убеден, че ако има политическо съгласие, до 2024 г. може да бъде свършена много работа. За него проблемите също са два, но не са посочените от колегата му.

Първият е посланието, което политиците отправят към обществото и партньорите на България в ЕС. Дацов ги определи като "стъпки напред-назад" и "ажиотаж, който не е положителен от гледна точка на това, че не знаем какво правим политически". За него е било адекватно разговор "за" и "против" еврозоната да се е водел преди 15 години, а не сега, защото още с присъединяването си към ЕС България по договор се е задължила да приеме еврото.

"Еднозначно това, което се случва като разговор на политическо ниво, изпраща лош сигнал, грешен сигнал първо към нашите партньори и отваря темата за дъвкане. Никой не казва, че няма рискове, но на политическо ниво тези рискове отдавна трябва да са прочетени, осъзнати и да има яснота какво се прави", каза той по-късно днес пред БНР.

Вторият е, че "не може с мерки, които в голямата си част помпат бюджетни разходи или намаляват данъци и създават допълнителен дефицит, да твърдиш, че правиш антиинфлационна политика". Повечето обявени от правителството мерки оказват натиск върху инфлацията, а не са антиинфлационна политика и това е проблем".

"Еврото предполага да има антиинфлационна политика. Политика, която е в полза на българските граждани и потребители – обратното на това, което едни хора говорят – че еврото ще донесе по-висока инфлация.", каза Дацов и призова на управленско ниво да се прави разлика между антиинфлационна политика и политика на подпомагане.

За него твърдението, че от еврозоната бихме понесли повече негативи, отколкото положителни неща, е плод на страхове. Например опасението, че влизането в еврозоната означава повече инфлация той оборва с думите, че закръглянето при превалутирането би добавило от 0.5% до 1% максимум. За друг аргумент - че криза с външни дългове в държави членки на еврозоната би "повлякла" останалите, включително българската централна банка, той посочва съществуващия механизъм в рамките на Европейската централна банка.

По въпроса за обсъждания национален план той каза пред БНР, че става въпрос за "технически документ, който указва как ще стане обмяната на лева с купюрите за евро, кой каква кампания трябва да направи, в какви срокове, как ще стане технически самата обмяна, как ще бъдат изземвани левовете през магазинната мрежа, евентуално в какви срокове ще става обмяната в банките. Това е абсолютно технически документ, който породи за пореден път политическа дискусия знаем ли къде отиваме и каква ориентация имаме".

"Противоречието е в нас, в България. Ние трябва да се договорим къде искаме да бъдем. Присъединяването към еврозоната е абсолютно политическо решение", каза Дацов. Според него не е необходим референдум по въпроса, защото "още когато сме влезли в ЕС, ние сме се съгласили", задължени сме да приемем еврото.

Според него "всичко опира до това дали ние сме готови да вървим по-бързо от другите. Ако искаме да кретаме и да вървим едвам-едвам, Жоро (бел. ред. Георги Кадиев, който застъпва тезата, че България не е готова и не бива да се бърза) е прав. Но ако имаме стремежа да вървим по-бързо и да правим структурни реформи, тогава нещата стоят по друг начин".

Пред БНР Дацов коментира снощния коалиционен съвет с думите, че ни управлява ново поколение, което схваща света по различен икономически и политически начин, но и не помни грешките от миналото, например 1996-1997 г., "когато инфлацията изгори много неща, би трябвало този урок да е научен – какво не бива да правим".

Ако голямата инфлация е от началото на годината, преди есента не бива да има актуализация на доходите, за да не влезем в проинфлационен цикъл, поясни финансистът. "Компенсацията, която се дава, не бива да е цялостна, а частична – 50-60% от това, което реално се губи. Това са уроците, които са научени и са написани в добри практики за бюджетиране", добави той.

Според него предложеното преизчисляване на пенсиите допълнително ще създаде дефицити, освен чисто ценовите инфлационни ефекти. Дацов прогнозира допълнителни проблеми за пенсионния фонд.