СУ строи нов научен център, свързва екологията с кръговата икономика

Последна промяна на 05 юни 2018 в 16:22 3148 0

Снимка OFFNews

Проф. Топалова представя амбициозния проект в аулата на СУ

Нов научен център за чисти технолологии и устойчива околна среда ще бъде построен на територията на Софийския университет, между Химическия и Физическия факултет, с лаборатории в още няколко университета.

Той е част от мащабен проект "Чисти технологии за устойчива околна среда - води, отпадъци, енергия за кръгова икономика", финансиран от европейски фондове. Целта е чрез нови технологии и изследвания да се търсят иновативни екорешения - например как отпадъците вместо в замърсители да се превърнат в полезни продукти.

Проектът с работно заглавие Clean&Circle e на стойност над 23 млн. лева. От тях 20,1 млн. са европейско финансиране, а остатъкът е национално съфинансиране. Той трябва да бъде завършен до края на 2023 година. Бенефициент е Софийският университет, а партньори УАСГ, Лесотехническият университет, Бургаският университет, БАН, фондация "Клийнтех България". Асоциирани партньори са Столична обшина, "Софийска вода" АД, Интерпласт БГ - ЕООД, Енергойна Агенция - Пловдив, университетът Модена (Италия).

Идеята за новия Център за компетентност е вдъхновена и от посещение на български учени в сходно съоръжение на "Веолия" (част от чиято международна група е "Софийска вода") в чужбина, разказа на пресконференция ръководителят на проекта проф. Яна Топалова, която представи неговите цели.

Научният център ще работи по три направления: води, твърди отпадъци и транфер (в енергия). 

Втори живот за отпадъците

Ще бъдат създадени например електронни карти на замърсени райони и замърсители, които ще са достъпни в електронен облак. Ще бъдат разработени методи за контрол на замърсяванията и сензори за експресна детекция на замърсени води. 

Ще бъдат разработени технологии за повторно оползотворяване на твърди отпадъци - като пепели от ТЕЦ-ове, строителни материали, както и технологии за получаване на биогаз от отпадъчни материали като царевична слама. Различни видове отпадъци могат да влязат в повторна употреба под формата на компост, биоторове, енергия, композитни материали, горивни елементи за получаване на въглерод, производство на гипс, фосфор, добив на енергия от утайки.

Проектът има и важно медицинско измерение, посочи проф. Христо Найденски от Института по микробиология към БАН. Той пропомни, че се очаква резистентността към антибиотиците да стане водеща причина за човешката смъртност, а тъй като трансферът на гени става чрез околната среда, научните изследвания в тази облст ще бъдат особено ценни.

Не на последно място, новата база ще даде възможност за професионална кариера на хората, привлечени от науката.