Жилищата в България са наднецени по много показатели и e въпрос на време балонът да се спука. Съветът ми към купувачите е: изчакайте, жилищата в България няма да свършат. Винаги в историята е имало и ще има предлагане. Не скачайте с главата надолу без да знаете колко е дълбоко.

Това заяви проф. Красимир Петров, доктор на икономическите науки от Ohio State University, в интервю за BloombergTV и добави, че разумното решение в момента е да се плаща наем, защото рискът при покупка е много голям.

По думите му индикатори като цена спрямо наем, цена спрямо доход и наем спрямо ипотечна вноска показват, че жилищата в България са надценени трикратно, като към това може да си прибави и бързият ръст на жилищното кредитиране напоследък, който изпреварва ръста на брутния вътрешен продукт.

Привържениците на тезата, че в София няма имотен балон, дават пример с увеличението на средната заплата, което в последните 7 години изпреварва поскъпването на имотите. По данни на НСИ от 2015 г. досега средната заплата в столицата се е увеличила с 80% (от 1150 на 2073 лв.), а цените за същия период са нараснали с 57% за новото строителство и с 66% за съществуващите жилища.

„Аргументът е частично валиден. Той показва, че жилищата през 2016 г. са били 3 пъти надценени, а сега са, примерно, 2,8 пъти. Още тогава сме били в зоната на балона. Дори да приемем, че в България има 20-30% сива икономика и че реалните доходи са по-големи от официалните данни, това няма да промени коренно изводите", обясни проф. Красимир Петров.

България често се дава за пример като страна с ниско ниво на задлъжнялост. Общият размер на жилищните кредити в страната по данни на БНБ е 13,7 млрд. лв. към края на октомври т.г., което представлява малко над 10,5% от БВП. За сравнение, в страни като Чехия този показател е около 25%, в Германия – над 40%, в САЩ, Великобритания и скандинавските държави - между 50 и 100%.

„Самият факт, че западняците са задлъжнели „до козирката“, не означава, че и ние трябва да правим това. В България нещата изглеждат така – ипотеките са концентрирани в младите, на възраст от 25 до 40 години, които са свръхзадлъжнели. От друга страна са хората на 50-60-70 години, при които задлъжнялостта е много ниска", каза проф. Петров.

Той определи предупрежденията на БНБ относно бързия ръст на жилищния кредит като „след дъжд – качулка“:

"Централната банка не трябва да приказва, а да действа. БНБ отдавна трябваше да предприеме мерки, да вдигне задължителните минимални резерви и така да затегне жилищното кредитиране и да спре надуването на имотния балон."