Приходите в бюджета нарастват с 16,6% спрямо 2020

Това се дължи на по-високи данъчни и неданъчни приходи, отчита МС. Постъпленията от данъци и осигуровки са се повишили с 13,8%

OFFNews Последна промяна на 10 ноември 2021 в 15:05 906 0

Снимка Александра Маркарян

Въпреки пандемичната година приходите в бюджета към септември 2021 г. нарастват с над 16% в сравнение със същия период за 2020.

Това става ясно от доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2021 г., приет на днешното заседание на Министерския съвет.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2021 г. е положително в размер на 1 млрд. и 67 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1,218 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 150,4 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2021 г. са в размер на 37,840 млрд. лв. или 74,8 % от актуализираните годишни разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към септември 2021 г. нарастват с близо 5,4 млрд. лв. (16,6 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с близо 5,4 млрд. лв., докато постъпленията от помощи са близки до отчетените за същия период на 2020 година.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29,60 млрд. лв., което представлява 75,1% от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3,6 млрд. лв. (13,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,2 % от общите постъпления по КФП за периода.

Приходите от преки данъци са в размер на 5,46 млрд. лв. или 71,1 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 14,10 млрд. лв. (77,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 9,6 млрд. лв. (78,2 % от планираните), от акцизи възлизат на 4,26 млрд. лв. (75,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 204,4 млн. лв. (84,7 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1,09 млрд. лв. или 87,9 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8,93 млрд. лв., което представлява 72,8 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 6,11 млрд. лв., което представлява 90,5% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. През месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2,12 млрд. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2021 г. възлизат на 36,77 млрд. лв., което е 66,6% от актуализираните годишни разчети. За сравнение, разходите по КФП към септември 2020 г. бяха в размер на 31,55 млрд. лева. Значителният ръст на разходите към септември 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато за деветмесечието на 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени 948,6 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до септември. Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година. В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други.

Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други.

Очаква се през последното тримесечие на годината разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социалната подкрепа, изплащането на добавки към пенсиите на всички пенсионери за месеците октомври, ноември и декември в размер на 120 лева, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г.

Нелихвените разходи са в размер на 35,12 млрд. лв., което представлява 68,9% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 32,89 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2,19 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 28,0 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 554,0 млн. лв. (84,3% от планираните за 2021 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 1,09 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2021 г. е 10,12 млрд. лв., в т.ч. 9,97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,15 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови