Обречена ли е на бедност Русия?

До метростанцията в Санкт Петербург 70-годишната Ирина Семьонова продава домашно приготвени консерви от домати и патладжани, за да припечели допълнително към пенсията си, която, по нейните думите, не й стига.

След като си плати сметките и лекарствата, казва, че й остават само 4000 рубли (70 долара или 57 евро) месечно от пенсията, която е 12 000 рубли.

"Може ли да се живее с 4000 рубли, особено в скъп град като Санкт Петербург?", пита тя.

Спасението й е вилата край някогашната имперска столица, където тя отглежда зеленчуци в градината си.

Ходя там през лятото, имам зеленчукова градина и продавам, това, което отглеждам. Това ми помага да оцелея, казва тя.

Владимир Путин, който се готви да спечели четвърти исторически мандат на изборите на 18 март, отчита икономически растеж през първите си два мандата (2000-2008). Икономическият подем повиши личните доходи след финансовата нестабилност през 90-те години, когато много руснаци изгубиха спестяванията си.

През третия си мандат в Кремъл обаче, който започна през 2012 година, след като беше премиер четири години, Путин става свидетел на спад в жизнения стандарт на хората.

Русия отчита непрекъснато понижение на покупателната способност в продължение на четири години, след като икономиката беше ударена от международните санкции, наложени на Москва заради анексирането на Крим през 2014 година. Към това се прибави и последвалият спад на световните цени на петрола през 2016 година.

Равнището на бедност в Русия, което се понижи от 29% през 2000 година до 10,7% през 2012-а, през 2016 година отново нарасна до 13,5 %, според най-новите официални годишни данни.

През ноември Световната банка публикува доклад, според който броят на руснаците, които са предпазени от бедност, представлява по-малко от половината от населението, 46,3% или с 10 процентни пункта по-малко, отколкото през 2014 година.

Ситуацията е особено тежка в руската провинция, където обикновените хора преживяват с изключително ниски заплати, а младите семейства, както често се налага, са подпомагани с мизерните пенсии на пенсионерите.

Цените са невероятни, казва Вячеслав, пенсиониран механик, който живее в Малоярославец, Калужка област, югозападно от Москва.

"Не мога да си позволя нищо," допълва той.

Татяна Кузнецова, на 47 години, която живее в съседното село Илинское, казва, че вече знае, че пенсията й ще бъде под 100 евро, когато се пенсионира след няколко години.

Тя разказва с горчивина, че работи в завод за преработка на риба и никога няма да спести достатъчно, за да смени ръждясалата си стара кола.

Според проучване на банка Credit Suisse най-богатите 10% от руснаците контролират 77% от богатството, като така страната има същото равнище на неравенство, каквото и САЩ в класация на развитите страни.

Между 2000 и 2013 година правителството не трябваше да се тревожи толкова много за икономиката, казва Крис Уифър от консултантската компания Macro Advisory.

Нарастването на петролното богатство всяка година, силният растеж на разполагаемия доход и достъпността на кредитирането стимулираха икономиката без правителството да се намества много, допълни той.

Икономическият модел, при който се разчита на енергиен добив обаче изглежда приключва, каза той.

Макар руската икономика да възобнови растежа си миналата година, средносрочните прогнози за темпа му не надхвърлят един или два процента, което е доста далеч от успехите от началото на хилядолетието.

Не е достатъчно да се подобри стандартът на живот на хората или да се осигурят повече средства за образование, здравеопазване и т.н., казва Уифър.

Бъдещи перспективи

Макар да изглежда, че бедността не е засегнала сериозно популярността на Путин, руският президент посвети част от речта си по-рано този месец именно на този проблем.

Той се зарече да намали наполовина "неприемливото" равнище на бедност до шест години и да ускори растежа до 4%.
Макар да обеща инвестиции в инфраструктура, здравеопазване и жилища, той не даде ясно да се разбере откъде ще дойдат парите и не спомена бъдещи реформи, които биха помогнали да помогнат за преодоляването на структурни трудности, които има страната, като демографията.

През цялото минало десетилетие чувахме тези топли думи за реформи, а това реално не доведе до нищо, каза Нийл Шиъринг, икономист от Capital Economics.

Наталия Орлова, икономист от Alfa Bank, каза, че миналогодишният растеж може да се обясни с мащабно инвестиране в големи инфраструктурни проекти като тръбопровода "Силата на Сибир" и моста, свързващ Кримския полуостров с Русия - фактори, които вече са се изчерпали.

Най-добрата стратегия е съсредоточаване върху бюджетната стабилност, тъй като санкциите пречат на всичко останало, каза тя пред АФП.

Правителството си определи като цел ниската инфлация през изминалите няколко години, докато централната банка поддържа строга фискална и парична политика, която според някои подкопава перспективите за растеж.

Олег Кузмин, икономист от Renaissance Capital, казва обаче, че този силно ограничаващ подход е помогнал да се избегне най-лошото.

Макар стандартът на живот все още да е по-нисък, отколкото беше, икономиката е изправена пред по-малко рискове, каза той, обръщайки внимание на ниската инфлация, слабото изтичане на капитали и прочистването на банковия сектор.
Това би трябвало да допринесе за още по-устойчиво развитие, заключава Кузмин.

Б. ред. - Статията на М. Коренева и А. Палашано от Франс прес препечатваме в превод на БТА. 

Следете новините ни в GoogleNews