Българите увеличават консумацията на месо, колбаси и яйца и ограничават потреблението на хляб, плодове и зеленчуци. Това показва сравнението между новите данни на Националния статистически институт (НСИ) за доходите и разходите на домакинствата у нас през четвъртото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г.

Потреблението на месо средно на човек се увеличава от 9,5 на 10,1 кг, на месни произведения - от 3,5 на 3,9 кг, на яйца - от 38 на 40 бр., а на захар - от 1,6 на 1,7 килограма.

Същевременно намалява консумацията на хляб и тестени изделия - от 20,5 на 19.6 кг, на кисело мляко - от 7,2 на 6,9 кг, прясно мляко - от 4,9 на 4,8 л, плодове - от 13,6 на 13,3 кг, и зеленчуци - от 16,7 на 16,6 килограма.

Без промяна остава потреблението на сирене, олио, зрял фасул и картофи.

Общият доход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 2037 лв. и нараства с 12,8% спрямо същото тримесечие на 2020 година.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (55,7%), следван от доходите от пенсии (31,3%) и от самостоятелна заетост (4,9%). Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. относителният дял на дохода от работна заплата нараства с 1.6 процентни пункта, а на доходите от пенсии - с 1,2 процентни пункта. Делът на доходите от самостоятелна заетост намалява с 1,3 процентни пункта, показват данните на НСИ.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. относителният дял на паричния доход на домакинствата в общия доход е 99,4%, а делът на дохода от натура - 0,6%.

Общият разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2021 г. е 1885 лв. и се увеличава с 12,1% спрямо същото тримесечие на 2020 година.

В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (29,3%), следвани от разходите за жилище (19,2%), данъци и социални осигуровки (12,6%) и транспорт и съобщения (11,3%).

Спрямо четвъртото тримесечие на 2020 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки нараства с 0,5 процентни пункта, а на разходите за жилище - с 1,0 процентни пункта. Делът на разходите, свързани със свободно време, културен отдих и образование, намалява с 0,6 процентни пункта, а на разходите за здравеопазване - с 0,3 процентни пункта.