Надуването на фискалния резерв с взети заеми е подвеждащо и недалновидно.

Емитирането на нов дълг и включването му в резерва води до неговото изкуствено повишаване.

По тази причина е коректно тези суми да не се водят към резерва, защото структурата на резерва дава яснота за това колко е всъщност размерът му.

На практика през последните 3 години България емитира нов външен дълг и насочи голяма част от валутните средства към резерва, който нарасна почти с величината на самия дълг.

Поради драстичния спад на инвестициите към момента се оказва, че реално фискалният резерв може да се пълни отново от заеми, като другия източник до 2020 година остават прихващанията от плащанията на фондовете на Европейския съюз.

Добре би било в резерва да не се включват вземанията от фондове на Европейския съюз, като тези суми да не се водят към резерва и да се предприеме друг подход.

Нека за оценяването на фискалния резерв да се приспадат както бъдещите вземания от Европейския съюз, така и сумите, постъпили от емитирането на нов дълг.

Защото фискалният резерв трябва да се пълни основно с приходи от приватизация, концесиониране и бюджетни излишъци, а не с еврофондове и нови заеми.