В академичните среди могат да правят докторантури на тема как ще се разпадне Еврозоната, но това са академични хипотези, които служат за развитието на финансовата наука. Те не са за споделяне с полуграмотното простолюдие. Съжалявам, просто има разлика. В държавата милион и половина са функционално неграмотни, което означава, че не могат да осмислят прочетеното. Такива хора не може да решават дали да сме в Еврозоната или не.

Това заяви банкерът Левон Хампарцумян пред Euronews Bulgaria. По неговите думи към днешна дата влизането на България в Еврозоната е придобило и особен геополитически смисъл.

„Ние искаме да сме членове на ЕС и НАТО. Искаме да принадлежим към европейската цивилизация, а не към някакви азиатски военнолюбиви орди“, категоричен е банкерът.

Чуваме аргументи против еврото от хора, които са били начело на държавата в катастрофални събития за българската икономика и сега ни дават акъл какво да правим оттук нататък. Те имат два проблема – първо, че техният жизнен цикъл е към края си и второ, че са били на високи изпълнителни позиции в правителството при катастрофалното рухване на България през 1997 г.

Хампарцумян посочи, че тенденцията е да плащаме по-високи лихви по държавните дългове, когато сме по-нестабилни и по-трудно предсказуеми, защото възможните рискове за българската икономика са увеличават. Банкерът не смята, че има опасност да сме в състояние да не можем да погасим държавните си дългове.

Относно повишаването на лихвените проценти, Хампарцумян коментира, че ефектите от решението няма да бъдат видими в следващите седмици.

„75 базисни точки не е много плавно, но пък всички са обезпокоени от увеличаващата се инфлация. Това повишение не е достатъчно, но ще забави темпа на нарастване на инфлацията. Целта е инфлацията да падне до 2-3%, което може да отнеме повече от година“, анализира банкерът.

Той прогнозира по-дълъг период с относително високи лихви.

Инфлацията е неизбежна, за да могат да се балансират нещата в икономиката. Тя означава, че на пазара има повече парични средства, отколкото стоки и услуги, които някой иска да купи с тези парични средства.

„Обикновено в инфлационен период губят хората с фиксирани доходи. По принцип заплатите също растат, макар и с известно закъснение. Инфлацията за икономически активните хора е по-малко опасна, отколкото за хората с фиксирани доходи“, отбеляза банкерът.

Енергийната криза, войната в Украйна, нарушените вериги за доставки заради Ковид ускоряват инфлационни процеси и тенденции, които иначе биха протичали години, а сега се случват в рамките на месеци, смята Хампарцумян.