Как България помогна на Лукойл и оттам, на Русия, да спечели 3 млрд. долара?

Това впечатляващо число е от доклада на Центъра за изследване на демокрацията “Избягване на санкциите и дерогацията от петролното ембарго срещу Русия” от 9 ноември (линк в коментар). Докладът получи силен политически и международен отзвук и насочи вниманието към безконтролно използваната дерогация за внос на руски нефт в България за нуждите на Лукойл Нефтохим. Той стига до изводи и разкрива данни, които вече породиха интерес на чуждестранни правителствени служби и международната преса.

Ето основните от тях:

1. За периода на дерогацията от около 18 месеца преработката на руски нефт в Бургас се е увеличила ТРИ пъти като обем. Заводът вече преработва изключително само руски петрол, като е вдигнал производството от 60% в началото на дерогацията до 100% от капацитета си по-късно. Това е очаквано, тъй като това е единствената руска рафинерия в ЕС, която може да работи с руски нефт. Преди войната в Украйна процентът на руския нефт е бил около 50% по официални митнически данни. След началото на войната руският нефт става почти 100% от доставките за рафинерията;

2. Разликата между цената на нефта сорт брент и цената на руския нефт за този период, умножена по преработения обем, формира печалба (произтичаща от ненаправени разходи) за Лукойл в размер на 3 млрд. долара. Ако носи над милиард долара данъци за руския държавен бюжет;

3. Увеличеният обем на преработка в Бургас не може да се обясни с увеличено потребление на горива в България, нито с увеличен пазарен дял на Лукойл в страната. Следователно поне голяма част от тези обеми рафинирани продукти са експортирани в трети страни;

4. Изключението (дерогацията) за България предвижда възможност за експорт на рафинирани продукти от руски нефт само за Украйна. Украйна обаче спря да купува горива от България още миналата година, именно защото са руски. Явно купувачите са други;

5. Има „вратичка“ в условията на изключението (явно договорена нарочно), която позволява експорт на рафинирани продукти от Бургас само в случай на сериозен екологичен риск в следствие на невъзможност за съхранение на продукти на територията на рафинерията. Възможно е този фалшив аргумент да е използван за разрешение за експорт. Не се знае кой орган в България преценява наличието на такъв риск и кой разрешава такъв експорт;

6. България е поела ангажимент за докладване към Европейската комисия на всеки 6 месеца на състоянието на дерогацията – какви обеми руски нефт са внесени, какви обеми рафинирани горива са произведени от тях и къде са продадени. Няма информация такива доклади да са изготвени и изпратени;

7. Има засечени конкретни кораби, които са натоварени в Бургас с рафинирани продукти от Лукойл Нефтохим и директно акостирали на европейски и американски пристанища. Лукойл твърди, че му е позволено по принцип да изнася определени продукти (например, нискооктанов бензин), но няма гаранция, че тези кораби са съдържали такъв продукт, независимо какво е декларирано по документи. Също така е спорно дали това е разрешено по принцип в рамките на дерогацията. Обаче огромният обем експорт се предполага, че е ставал чрез претоварване на кораби на море, т.нар. ship-to-ship transfer, при който кораб с преработените в Бургас продукти се претоварва на друг в открито море, сменят се документите за произход на стоката и другият кораб акостира в ЕС или трета страна за разтоварване. Също често продуктите се смесват и с други при такова претоварване, за да не може да се проследи лесно произходът по химическия състав;

8. Правителството изглежда не е следило по никакъв начин обемите на преработка на руски нефт и на износ на рафинирани продукти с руски произход. Или го е правило абсолютно формално, без реален физически контрол. Нито една държавна служба (Митници, НАП, ДАНС, Гранична полиция) не е била определена като отговорник за този процес на мониторинг и контрол, за който България е поела ангажимент пред ЕК.

От сегашна гледна точка, и вземайки предвид изводите и данните от доклада, ситуацията с дерогацията изглежда така:

Единственият печеливш от дерогацията е Лукойл (Руската държава). Печалбата се измерва в милиарди долари. България и българският потребител не получи нищо - нито по-евтини горива, нито повече пари в хазната. Лукойл и до ден днешен не плаща данък печалба в България. Всички печалби от тази дерогация, остават извън страната в полза на Лукойл и вероятно на руския държавен бюджет.

Дерогацията не намали цените на горивата в страната. Цените на горивата в България(без акцизи и ДДС) са близки до средноевропейските и са по-високи от цените в 12 държави в ЕС, които спазват санкциите и не купуват руски нефт, включително Германия.

Дерогацията не помогна за плавен преход към неруски енергийни източници, нито намали зависимостта ни от руски енергийни източници, напротив увеличи я трикратно. Нефтохим винаги е работил и с неруски нефт. По официални данни преди войната в Украйна процентът на руския нефт е бил около 50%. След началото на войната руският нефт става почти 100% от доставките за рафинерията, която вече работи, забележете, на пълен капацитет.

Отмяната на дерогацията няма да причини сътресение на пазара на горива в страната, защото, първо, нефтът е борсова стока и Нефтохим може да го закупи на спот пазара от стотици търговци, а ако иска, може и да прави суапови договори – да им доставя руски нефт срещу карга с неруски нефт за рафинерията. Второ, България, като част от ЕС, има 120 дни задължителни запаси от нефт и нефтопродукти, които гарантират пазара в случаи на срив на доставките. Трето, при евентуален недостиг или непазарно увеличение на цените от рафинерията, вносителите на рафинираните продукти с радост ще увеличат вноса им и ще завземат от пазарния дял на рафинерията.

В заключение, ултимативното налагане на дерогацията беше грешка, която трябва да бъде поправена час по-скоро. Апелирам към моята политическа сила Да, България да прекрати подкрепата си за тази неудачна и вредна мярка.

Б. ред. - Авторът Калоян Янков е политик от Демократична България. Позицията му е публикувана на страницата му във фейсбук. Заглавието е на редакцията.