Бизнесът застана зад гърба на глобените от КЗК Хиполенд

Надяваме се, че санкцията не е свързана с активната гражданска позиция на собственика и служителите на компанията - пише Сдружението за модерна търговия

Александра Маркарян 18 ноември 2020 в 13:33 6251 1

Биткойнът вече гони 100 000 долара

20/11/2024

AI след 10 години – за какво трябва да се подготвим?

Бизнесът застана зад гърба на глобената верига магазини за детски играчки Хиполенд.

В позиция на Сдружението за модерна търговия от днес се посочва, че наложената от Комисията за защита на конкуренцията глоба за "заблуждаваща реклама" повдига важни въпроси за бизнес средата в България.

На 13 ноември КЗК глоби с 124.5 хил. лв. веригата, подкрепила антиправителствените протести, за промоция на продукти Lego от началото на 2020 г. Как става това?

Един "случаен" човек отива в Хиполенд с намерението да си купи шест вида Lego в промоция, но има само пет. В други магазини от веригата го има и шестия, но човекът не е длъжен да обикаля. Почувствал се ощетен и решава да действа. Сезира комисия, но не Комисията за защита на потребителите, както подсказва логиката. Сезира Комисията за защита на конкуренцията. Тя започва производство и го завършва с шестцифрена глоба за веригата бунтар.

Хиполенд е част от Сдружението за модерна търговия, заедно с най-големите търговски вериги у нас: "Аванти 777" ЕООД, "Билла България” ЕООД, „Ван Холдинг“ ЕООД ("Фантастико"), "Дайхман търговия с обувки" ЕООД, "дм България" ЕООД, “Доверие - Брико” АД ("Мосю Бриколаж"), "Кауфланд България ЕООД и Ко” КД, "Лидл България ЕООД & Ко” КД, “Максима България” ЕООД ("Т Маркет"), "Промаркет" ООД, „Хаус Маркет България“ ЕАД (ИКЕА).

Днес те надигат глас срещу решението на КЗК не само за да защитят Хиполенд, а защото глобата повдига сериозни притеснения за условията, при които работят и те.

"С решението КЗК поставя неизпълними изисквания към провеждането на рекламни кампании" - пишат от Сдружението и разясняват: "количествените ограничения, приложими към предлаганите продукти, да бъдат комуникирани в абсолютно всички рекламни материали, независимо дали техните формат и характеристики позволяват това, или да бъде осигурена и гарантирана с цената на последващо налагане на санкции наличност на всички рекламирани продукти във всички търговски обекти и/или онлайн платформи за продажба за целия срок на кампанията.

Нещо повече, решението на КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност дори при изпълнение на непосилните изисквания за всестранна и изчерпателна търговска комуникация, как ще бъдат тълкувани от надзорния орган направените послания към потребителите и дали разбирането им няма да е едностранчиво и в услуга на определена преследвана цел – налагане на санкция на определен търговец.

Подобни изисквания не произтичат от закона и поставят търговците в невъзможност дори и при най-добро планиране да рекламират намаление на цените без риск от санкции. Така конкуренцията не се защитава, а се уврежда, тъй като неоснователно се ограничава рекламата и предлагането на стоки в интерес на потребителите".

От СМТ повдигат още един въпрос - за самосезирането на КЗК по сигнал от потребител.

"Практиката за самосезиране на КЗК по сигнал от потребител е изключително спорна, тъй като потребителските казуси нямат пряко отношение към конкуренцията на пазара и следва да се разглеждат от друг държавен орган - Комисията за защита на потребителите. Смесването или дори изземването на компетентности води до това, че КЗК е в състояние да наложи тежки наказания за практики, срещу които дори няма оплакване от конкурент и които засягат само отношенията между потребител и търговец. Сигналите от потребител също така дават възможност за почти анонимно сезиране на КЗК, което не би трябвало да е възможно, тъй като създава предпоставки за произвол" - пишат от СМТ.

СМТ вече е повдигало въпроса за налагането на глоби, измерващи се в проценти от годишния оборот, за несъществени нарушения, които в повечето европейски държави дори не подлежат на разследване от орган по защита на конкуренцията.

"В България за „заблуждаваща реклама“ се използва същият санкционен механизъм, както за несравнимо по-тежките нарушения картелиране и злоупотреба с монопол, което е явно несправедливо и трябва да бъде променено", посочват от сдружението.

"В заключение изразяваме надежда, че наложената глоба на „Хиполенд“ АД не е свързана с активната гражданска позиция на собственика и служителите на компанията през последните месеци. Ако това не е така, реакцията на държавните органи би представлявала грубо погазване на свободата на изразяване, демократичните принципи и върховенството на закона. Гарантирането на гражданските и икономическите права на всеки е от фундаментално значение за гражданското ни общество, както и абсолютна предпоставка за развитието на инвестициите в страната" - завършва позицията.