Антикризисните мерки няма да постигнат желания ефект, напротив - предупреждава Фискалният съвет

Те не помагат на уязвимите, а на по-богатите и ще доведат до още по-висока инфлация - смятат финансистите

Александра Маркарян Последна промяна на 16 юни 2022 в 08:00 1583 0

Борис Грозданов

Снимка БГНЕС

проф. Борис Грозданов, председател на Фискалния съвет

Фискалният съвет анализира предложената от Министерството на финансите актуализация на държавния бюджет и разкритикува сериозно антикризисните мерки в нея.

Те бяха представени като насочени към подпомагане на най-уязвимите членове на обществото в условия на непрекъснато увеличаващи се цени, но „техният дизайн въобще не предполага да се постигне желаният ефект. Напротив, част от тях биха повлияли в посока повишаване на потреблението на по-богатата част обществото. Това влияние е в проинфлационна посока и определено не следва да бъде цел на фискалната политика“ – предупреждава ФС.

Мерките не водят до ръст на брутния вътрешен продукт, „а само до неговото преразпределяне“.

Увеличаването на държавните разходи ще стимулира потреблението, което подхранва допълнително инфлацията.

Като основни целеви групи за подпомагане са посочени пенсионерите и семействата с деца, но голяма част от мерките не са насочени към конкретна група потребители и засягат цялото общество – ценовата субсидия за гориво, 0% ставка за ДДС за хляба, 9% ДДС за парно и топла вода, посочва ФС.

Разходните антикризисни мерки са по-мащабни (1,8 млрд. лв.) и 75% от общия антикризисен пакет представлява подкрепата за пенсионерите.

По правило антикризисните фискални мерки имат еднократен или краткосрочен характер и да могат да бъдат преустановени лесно след отпадане на необходимостта от тях. Но голяма част от предложените мерки са с дългосрочен (постоянен) характер. Това означава, че текущите бюджетни разходи ще останат трайно завишени с около 1,5 млрд. лв.

Фискалният съвет смята, че във финансовата обосновка трябва да се съдържа информация за източника на финансиране на тези разходи през следващите години. Но дори през текущата година те не са обезпечени със сигурен източник на средства. Евентуалните грантове по Плана за възстановяване и устойчивост, на които се разчита, нямат сигурен характер и при това имат друго целево предназначение. Средствата по този план са за изпълнение на конкретните проекти, включени в него.

Анализ на Фискалния съвет върху някои от предложените мерки

0% ДДС за хляба – мярката се въвежда за 1 г. и е насочена не към по-високо и ефективно предлагане, а към запазване на потреблението и търсенето на определения вид стока, което я прави противоречива като ефект.

Първо, по-вероятно е тя да повиши рентабилността на производителите, а не да понижи крайните цени.

Второ, тя не таргетира по никакъв начин потребителите.

Трето, създават се условия за злоупотреби от производителите чрез некоректно класифициране на стоките с цел да се възползват от по-ниската ставка.

Четвърто, хлебните производители ще възстановяват ДДС, което обуславя риск от увеличаване на административната тежест.

Пето, ако производителите понижат крайните цени, ще изпитат ликвидни затруднения, защото ще възстановят платения ДДС върху суровини и материали с много голямо закъснение.

Мярката няма въздействие върху малките хлебарници, които и в момента са под прага за регистрация по ДДС, а подпомага промишлените производители на хляб.

Отстъпка от цената на горива – мярката се въвежда до края на 2022 г. Все още не е ясно как ще се администрира. Аналогично на ДДС, акцизът е косвен данък и понижението му не стимулира предлагането, а потреблението. Намеренията са мярката да бъде достъпна само за крайни потребители. Тя не е насочена към уязвими групи.

Понижаването на крайната цена стимулира потреблението, което оказва проинфлационен натиск. Ако мярката се възприеме за подходяща, Фискалният съвет съветва тя да бъде достъпна само за производителите. Така би се очаквало намаление на себестойността, а респективно и на крайните цени. Върху крайното потребление на горива би бил положителен ефектът от „охлаждане“.

Разходите за гориво не са от първа необходимост, а голяма част от крайните потребители в уязвими групи нямат такива разходи. Те биха могли лесно да заменят придвижването със собствен транспорт с алтернатива. Сред добрите практики в други държави например е понижаването на цената на обществения транспорт, за да се насърчи използването му вместо личните автомобили.

Не е уточнено как ще се администрира мярката. Не е ясно защо е необходимо да се ограничава използването на мярката от юридически лица, при положение, че, така или иначе, за тях това е неизгодно. Отстъпката от 0,25 лв. на литър е в приблизителен размер между 7% и 9% при настоящите цени. Нетната цена за по-голямата част от търговците е значително по-ниска предвид ставката на ДДС и размера на корпоративния данък.

Предложението да се изисква талон на МПС, регистрирано на физическо лице, диксриминира определени групи лица – например наелите краткосрочно автомобили под наем; лизинговите автомобили, при които ползвателят не е вписан в талона; ползващите служебни автомобили за лични цели, които са обложили това потребление по съответния ред и т.н. Предоставянето на талона предпоставя и условия, при които на бензиностанциите да се злоупотребява, като се изписва горивото на физически лица.

Повишаване на пенсиите – Фискалният съвет нееднократно е потвърждавал подкрепата си за мерки по посока увеличаване на пенсиите, но счита, че това трябва да се реализира по различен начин, който да не рискува устойчивостта на публичните финанси. Добавките към пенсиите заради пандемията бяха отчетени като еднократна мярка въпреки високата вероятност да бъдат включени в основния размер на пенсиите. Подобен подход позволи „заобикаляне“ на фискалните правила.

Пенсионните доходи се увеличиха с изключително изпреварващ темп през последните 2 г. Такава тенденция застрашава устойчивостта на публичните финанси. Разходите за пенсии вече приближиха 11% от БВП през 2021 г. и са ¼ от всички публични разходи.

Същевременно значителното нарастване на минималната пенсия подкопава принципите на тристълбовия модел и на осигурителния принос.

Повишаването на тавана на максималната пенсия не е мярка в посока уязвими групи. Вероятността повишаването на пенсионните разходи да повлияят в проинфлационна посока е висока.

Цялото становище на Фискалния съвет за предложената актуализация може да видите тук

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови