Златните момичета за златото в Токио: Космическа емоция - няколко секунди, които няма да можем да опишем до края на живота си

Усложнихме съчетанията 20 дни преди олимпиадата - рискувахме и спечелихме. Отидохме в Токио с нагласата ''всичко или нищо'' - споделят гимнастички и треньорки

OFFNews Последна промяна на 12 август 2021 в 12:29 3938 0

Снимка БОК, Костадин Андонов – Start-Photo

До последния момент не вярвах, че нещо толкова велико може да се случи на нас. Очаквах за Русия пак да се изпише първо място. През цялото време си казвах: "Сребърен медал, нали?". Когато видяхме, че Русия са втори, беше една космическа емоция, която трае само няколко секунди, но която сигурно до края на живота си няма да можем да опишем с думи. Бяхме там, една до друга, и се радвахме като деца.

Това сподели едно от българските "златни момичета" в националния ни отбор по художествена гимнастика - Стефани Кирякова - в интервю за БНТ тази сутрин.

Ансамбълът ни спечели златните медали за пръв път в историята ни на Олимпийските игри в Токио.

Момичетата и треньорките им признават, че са тръгнали за японската столица с нагласата "всичко или нищо" и че рискът от един ход, направен в последния момент, се оказал печеливш.

"Направихме един много сполучлив ход - усложнихме съчетанията 20 дена преди олимпиадата" - разказва треньорката Весела Димитрова и признава, че това е можело да струва "дори медала, да не говоря за златния".

"Две от средните части на двете съчетания бяха абсолютно заменени за това да получим повече точки. Рискувахме и спечелихме."

За момичетата обаче е било трудно - нямахме толкова време да ги изработим, признават те. В началото нещата не се получавали. "Казвахме: "Госпожо, изчакайте, няма как да стане сега!", но получили отговор: "А кога?". Слава Богу, успели да намерят начин.

Една от съотборничките в златния ни ансамбъл - Мадлен Радуканова - играе контузена, със силна болка в десния крак. "Болеше ме страшно много, но просто мислех елемент по елемент за цялото съчетание и това какво трябва да направя, а не какво ме боли", разказва тя как е преминала пред това препятствие.

Момичетата отдават заслуженото и на поколенията гимнастички преди тях, които не успяват да достигнат до златни медали.

"Беше доста трудно. Стигнахме дотук с много усилия и всекидневна работа в залата. Поколенията гимнастички преди нас в историята на гимнастиката утъпкаха нашата пътека, по която да вървим, така че точно ние да можем да седим днес тук", казва Стефани Кирякова.

Постигнатото носи "огромно щастие, огромно удовлетворение, огромна радост", споделя Весела Димитрова. "Един успех, постигнат с много труд, упоритост, отдаденост и желание за победа." За острата, дори груба, реакция на Русия тя казва, че дори не са обърнали кой знае колко внимание. "Бяхме щастливи, че победихме" - това е надделяло над жилещите думи от най-високия пиедестал в руската федерация.

За ансамбъла сега предстои световно първенство отново в Япония, след което някои или всички състезателки прекратяват спортните си кариери. "Аз лично ще прекратя спортната си кариера. Мисля, че трябва да се откажеш, когато си на върха. Ние взехме максималното от спорта", казва Симона Дянкова. "Аз също смятам, че отказването на върха е най-добрият вариант", допълва Лаура Траатс.

Момичетата от отбора обаче са "изключителен мотиватор" за всички гимнастички и е много възможно да ги наследи ново талантливо поколение. "Има огромен интерес към това да постъпят гимнастички в националния отбор. Пристигнаха и селектирахме 14 момичета, изключително мотивирани и талантливи. Надявам се да бъдат достойни техни заместнички, както те в началото се надяваха да бъдат достойни заместнички на нашите златни момичета, в частност - на Михаела Маевска", казва по този повод Весела Димитрова.

Михаела - бронзова олимпийска медалистка - която е част от треньорския щаб, споделя, че златото от Токио е за сбъдната мечта, която тя, като гимнастичка, не е успяла да постигне. "Сега вече мога да кажа, че съм част от този успех и наистина съм много горда", казва тя.

Боряна Калейн - която бе класирана пета в индивидуалната надпревара - определи мястото като голямо постижение, но не скри, че е разочарована, че не е спечелила медал. "Тръгнах с амбиции точно за такъв. Имам амбиция да спечеля медал и се надявам в Париж (където е следващата олимпиада - бел. ред.) да успея. Всичко се случва в професионалния спорт, но искам да постигна мечтата си и ще направя всичко възможно, за да стигна дотам."

Гимнастичките ни бяха посрещнати много топло на родна земя вчера. Боряна споделя днес, че това е породило увереността в тях, че всички усилия, лишения, труд са си стрували:

"Чувството е невероятно. Докато сме на терена, забравяме, че ни гледат и подкрепят толкова много хора. Кацайки на родна земя и излизайки, посрещайки ни така топло, толкова много малки деца, за които ние сме пример, е нещо уникално. Казваш си: "Имаше смисъл всичко това, което направих само заради тези деца!".

Момичетата от отбора също благодариха за подкрепата, макар да е липсвала емоцията от присъстващата в залата публика.

"Със сигурност емоцията от олимпийски игри с публика е по-различна, но това беше достатъчно отговорно състезание. Ние усещахме подкрепата, вълнението на хората, също разбрахме, че нашите близки и приятели, съотборнички са се били събрали в залата и са гледали заедно. Усещахме тяхната подкрепа. Много благодарим на всички за положителната енергия, която ни изпращаха", казва Лаура Траатс.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови