Срамът от Швейцария ще мине, посредствеността продължава

Драго Панков Последна промяна на 16 ноември 2021 в 18:54 2492 0

Българският футбол е в будна кома и диагнозата бе потвърдена в понеделник вечер на китното стадионче в Люцерн. Загубата от Швейцария е логична, защото техният отбор е на 14-то място в ранглистата на ФИФА, а нашият на 70-то и играчите им са много по-добри от скромната ни селекция.

Далеч по-големият проблем е игровата посредственост, която трудно ще се промени в обозримо бъдеще, защото няма никакви изгледи в скоро време български играчи да заиграят в по-сериозни първенства и отбори. Казано с други думи, нашият футбол продължава да произвежда посредственост, която няма как да се пребори за класиране на световни или европейски финали. На терена това означава, че допускаме съперниците ни да създават множество ситуации за гол и почти не достигаме до опасности пред тяхната врата. Така при малко по-лошо стечение на обстоятелствата можехме да загубим в последните си два мача от Украйна и Швейцария с по 7-8 гола разлика...

Пропадането ни в последните двайсетина години има своята логична последователност – ниски амбиции и живуркане в клубовете, лоша селекция, слаба треньорска работа, схемаджийство и на финала десетки играчи на и доста под средното европейско ниво. С тях няма как да победим слабаци като Литва, камо ли европейска сила като Швейцария. По-важното е, че дори понякога да се надскочим и в отделно взет мач да се наложим над отбори като Холандия или Швеция, да направим хикс на Италия, това не е достатъчно за добро представяне в маратона на квалификациите.

Прави впечатление, че затъваме в най-важния показател за нивото на футбола ни – играчите в първенствата от Топ 5. За пореден сезон българските играчи в елитните дивизии на Англия, Испания, Германия, Италия и Франция се движи между 0 и 1. Това важи и за отборите от груповата фаза на Шампионската лига. Само за сравнение Хърватия има 15 национали в Топ 5 и общо 20 играчи в груповата фаза на ШЛ, между които и последният носител на Златната топка Лука Модрич. Може на територия, население и военна мощ в това съперничество Русия да е Голиат, но във футболно отношение е по-малка от Давид, който опълченски се бори за 0:0 в Сплит с един футболист на терена от Топ 5 и един на пейката. Футболът е логична игра и накрая хърватите, актуални сребърни медалисти от световното, побеждават и се класират за финалите в Катар, в руснаците отиват на тежки и почти безнадеждни за тях баражи.

Подобна е ситуацията и в Сърбия – осем титуляри и седем резерви играят в първенства от Топ 5, а капитанът им Душан Тадич е лидер на страховития Аякс, който този сезон гази всичко по пътя си. С подобна селекция да победиш драматично с 2:1 звездния тим на Португалия на Роналдо (с 21 играчи в Топ 5) е изненада, но не и чудо.

На ръба на силите си за баражите се класира и Северна Македония. С двама играчи от Испания, един от Италия и двама от редовния участник в групите на ШЛ Динамо Загреб, тимът има гръбнак, способен да се противопостави дори на Германия. Това важи и за Турция с петима играчи в Топ 5, трима от които са деца на гастербайтери и са продукт на футбола в Германия и Холандия. В застой са Гърция и Румъния, с по един играч в големите първенства и много национали от домашните им шампионати. Логично те остават извън битката за класиране в своите групи. В отстъпление е отборът на Босна и Херцеговина, който преди 4-5 години имаше по 7-8 играчи в Топ 5, а сега, за жалост на българския треньор Ивайло Петев, те намаляха до трима. Контузията на голмайстора Един Джеко в дербито на Милано остави тима без мощ в атака за важните квалификации с Финландия и Украйна и предреши отпадането от борбата за баражите. Украйна показа силата си срещу нас в Одеса, но това не е случайно с играчи от Ман Сити и Аталанта, както и с национали от Шахтьор и Динамо, редовни участници в групите на ШЛ и ЛЕ.

Снощи Унгария победи Полша в протоколен мач, в който домакините дадоха почивка на суперзвездата си Роберт Левандовски. В крайното класиране в тази група първи завършва Англия (с 11 титуляри от Висшата лига и общо 22-ма играчи в Топ 5), на плейоф отива Полша (с 16 играчи в Топ 5) и на трето място остава Унгария (с 3-ма играчи в Бундеслигата). Въпреки щедрото държавно спонсориране от страна на Виктор Орбан, в Будапеща не са празнували класиране на финали на Световно първенство от вече доста далечната 1986 г. Потвърждение за максимата, че без пари не може, но само пари не стигат.

Подобна пауза от две – три десетилетия извън големия футбол се заформя и у нас. Причината е, че нямаме 5 – 6 играчи, които да имат сериозна роля в клубове от Топ 5 или поне отбори, които играят редовно в груповата фаза на ШЛ. По-интересно и важно е да се види какви са причините за причините, защо нашите клубове не успяват да селектират, подготвят и изградят футболисти на най-високо европейско ниво.

Накратко това са бавният, накъсан и подчинен само на преследването на резултати, победи и класирания сив стил на игра, който се практикува в повечето детско-юношески школи. Играта на дълги топки и залагането предимно на физически по-силни или по-рано пораснали деца обрича тези играчи на футболна посредственост. Те не са практикували бързо, агресивно и офанзивно притежание на топката шест – седем или девет – десет години в школите и след това няма как да го покажат на професионално ниво.

Това е и най-съществената разлика между футболът в България и този в Хърватия и Сърбия. Там децата и юношите играят по-бързо, агресивно и нападателно в сурова среда, в която се поощрява смелостта, жертвоготовността и непримиримостта. Tака се възпитава и пословичната за тях подплатена самоувереност, която води и до полезната (в разумни граници, разбира се) футболна арогантност. Трите първенства са на сходно ниско ниво, но техният футбол произвежда топ играчи в продължение на десетилетия, а нашият продължава да бълва посредственост. И докато те имат по 15 – 20 играчи в Топ 5 ние се надяваме младата ни надежда Мартин Минчев да повлече крак и премине от Спарта /Прага/ в Айнтрахт Франкфурт.

Ако в следващите 5 – 10 години си подготвим 10 – 15 футболисти, които да играят сериозна роля във водещи отбори от Топ 5 или ШЛ, ние ще успеем не само да се противопоставим на отбори като Швейцария, но и редовно да ги побеждаваме. Само така бихме могли в обозримо бъдеще да се класираме за финалите на Световно или Европейско първенство, да имаме нови звезди и солидни приходи от футбол, които да подпомогнат развитието на великата игра у нас.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови