Земеделието: На ръба на климатична адаптация

Земеделието е началото. Земеделието е най-основният ни източник на храна, на продукти за дома, за нашето тяло и пълноценен живот. Но земеделието вече не е това, което беше – тракторите сега могат да се управляват сами, а дронове следят реколтата от високо. Науката и технологиите дават шанс на фермерите да работят по-умно, вместо по-тежко – с прецизно напояване, умни сензори и данни в реално време. В бъдеще ще говорим не само за жътва, а за устойчиви практики и адаптиране към климатичните промени. И може би земеделието ще стане не просто поминък, а високотехнологична мисия за изхранване на света.

В този епизод от подкаста звучи мнението на експерти в областта на зърнопроизводството, овощните култури и климата. Как той влияе на земеделието – отговор ни дава Надежда Шопова – асистент в секция „Климат“ в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките:

„Тук добивите бяха повлияни от почвените влагозапаси, както и от преваляванията. Но всичко зависи от съответния регион. С увеличаване на температурата нарастват и стресовите фактори. Без напояване отглеждането на пролетници е силно рисково, да не кажа, че ще бъде и невъзможно в бъдеще. Културите, за които говорим, са със стратегическо значение за нас и следва да успяваме по някакъв начин да поддържаме независимост.“

Български зърнопроизводители напълно подкрепят тази теза – климатът се изменя, добивите намаляват своето количество и качество, а цените стават все по-ниски.

"Цените на международните пазари не са мръднали, дори са паднали. Нямаме обяснение защо това е така. Докато цените за ресурсите, които ние ползваме, за да произведем дадената продукция – гориво, торове, препарати – се увеличават. Всичко върви нагоре, само цената на продукцията, която продаваме, не е адекватна. Именно заради това много колеги, които обикновено са тези с по-малко декари земя, ще се окажат сега в много тежко финансово състояние", подчерта Николай Киров, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургас, който поясни, че откакто е в бранша, не помни по-променливо време. „Измръзнаха есенниците в края на април, когато те вече бяха в определена фаза на развитие… Или пък – голямата суша и високите температури през юли и август, което оказа негативно влияние върху пролетните култури – в нашия регион главно слънчоглед. Годината ни постави пред много изпитания."

Вежди Орманов е един от големите производители на череши в страната. Той, също като колегите си, е пострадал от изменението в климата и по-точно измръзването на овошки тази година:

„Нулева е годината, 100% щета. Спомням си, през 1997 година имаше една ранна пролет, след която последва рязко захлаждане. След -3° вече почти не оцеляват овошките. А тук тази година през април градусите паднаха до -7°.“

Той подчерта, че е нужно страните от Европейския съюз да се обединят, да има общи директиви и решения, които да застраховат производителите, тъй като всички сме един пазар.
В Естония пък вече гледат още по-далеч в бъдещето. Припознава се и изкуственият интелект като помощник в земеделието. Директорът и основател на платформата за управление на ферми „ЕАгроном“ Робин Салуокс коментира пред естонското радио Kuku, че AI спомага за събиране на данни, както и за изпълнение на конкретни задачи.

Подкастите от поредицата "Европа утре" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

Следете новините ни в GoogleNews