Няма да има единна минимална заплата за Евросъюза

Последна промяна на 14 януари 2020 в 18:40 1182 0

Европейската комисия ще започне консултации с работодателите и профсъюзите за справедливото минимално заплащане на труда и необходимостта от въвеждане на минимални заплати в държавите, където такива няма. Със сигурност обаче няма да има единно минимално възнаграждение за всички членки на Общността. Това съобщиха от Брюксел във вторник, след като Еврокомисията представи съобщение на своя председател Урсула фон дер Лайен относно изграждането на силна социална Европа за справедливи промени.

С него се предлагат действия за идните месеци и се търси мнението на заинтересованите страни на всички равнища относно по-нататъшните действия в областта на заетостта и социалните права.

Освен какви да са справедливите минимални заплати за работниците в ЕС,през настоящата година ще се обсъди със социалните и бизнес партньорите приемането на европейска стратегия за равенство между половете и задължителни мерки за прозрачност при заплащането. Планира се актуализация на младежките програми, стратегия за включването на хората с увреждания в трудовия пазар и прилагането на европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица.

"Няма да има една-единствена минимална заплата, приложима за всички", заявяват от пресслужбата на ЕК. "Всяко евентуално предложение ще отразява националните традиции, независимо дали става въпрос за използването на колективни споразумения или правни разпоредби. Някои държави вече разполагат с отлични системи. Комисията желае да гарантира, че всички системи отговарят на нуждите, имат достатъчно покритие, включват задълбочени консултации със социалните партньори и разполагат с подходящ механизъм за актуализиране", допълва се в съобщението от Брюксел.

"Европа преживява изключително важен преход. Във време на екологични и цифрови промени и застаряване на населението Комисията иска да гарантира, че хората продължават да бъдат в центъра на вниманието и че икономиката работи в техен интерес", коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората.

"Трудовият живот на милиони европейци ще претърпи промяна през идните години. Трябва да предприемем стъпки, така че бъдещата работна сила да може да преуспее", заяви на свой ред Никола Шмит, комисар по въпросите на работните места и социалните права. По думите му "новаторската и приобщаваща социална пазарна икономика на Европа трябва да работи за хората: да им осигурява качествени работни места с подходящо възнаграждение". "Нито една държава членка, регион или човек не могат да бъдат изоставени. Трябва да продължим да се стремим към най-високите стандарти на трудовите пазари, така че всички европейци да могат да живеят достойно и с амбиция", допълва той.

От Еврокомисията посочват, че макар европейците да имат "едни от най-високите стандарти на живот, най-добрите условия на труд и най-ефективната социална закрила в света", те са изправени пред редица промени, като прехода към неутрална по отношение на климата икономика, цифровизацията и демографските промени.

"Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда ще изискват от нас да адаптираме нашата икономика, промишленост, начина ни на пътуване и работа, какво купуваме и какво ядем. Очаква се, че през следващите 5 години само изкуственият интелект и роботиката ще създадат почти 60 милиона нови работни места в световен мащаб, а много работни места ще се променят или дори ще изчезнат", отбелязва се в съобщението..

"Но действията само на равнище ЕС не са достатъчни. Ключът към успеха е в ръцете на националните, регионалните и местните органи, както и на социалните партньори и съответните заинтересовани страни на всички равнища", допълва се в него. 


Скандинавски държави от ЕС, в които има силни профсъюзи и високи доходи, са против плановете за въвеждане на минимална заплата в целия съюз. Причините са, че те се опасяват да не бъде застрашена традицията им на колективно договаряне на заплащането и условията на труд, според "Гардиън".

От 28-те страни членки само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат задължителна минимална заплата. Но в страни като скандинавските, включително Дания и Швеция, профсъюзите подкрепят политиците да се противопоставят на инициативата. Според тях крайният резултат при тях може да се окаже понижаване на заплатите.

Петер Хумелгор, датският министър на труда, коментира пред "Гардиън", че по принцип подкрепя най-ниско платените в Европа да получават повече, но "средствата за постигането на тази цел трябва да се съобразяват с националните традиции и установени добре работещи модели". Той припомня, че в страната му заплатите се договарят между профсъюзите и сдружения на работоделите и така е повече от 100 години.

В Дания през 2018 г. е било най-високото средно почасово заплащане в ЕС - 43.50 евро на час, а дори най-ниско платените получават около 15 евро на час. За сравнение, в България по същото време е била най-ниската почасова заплата в съюза - 3.5 евро.

В момента минималната в България е 286 евро, а в Люксембург - 2071 евро.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !