Европейската комисия представи днес първия си доклад за общото състояние на върховенството на закона в ЕС, придружен от 27 отделни доклада за всяка от страните членки.

В общия доклад за ЕС основните акценти за България са следните:

- Липсата на прозрачност за собствеността на медиите, за което ЕК изразява загриженост. Мнозина български журналисти твърдят, че е честа политическата намеса в работата на медиите. 

- Пред България остават сериозни предизвикателства пред изграждането на образ на антикорупционните служби като независими, обективни и безпристрастни. ЕК изразява очакване за последователни окончателни присъди за корупция на високо равнище.

- У нас не са приключили законодателните процедури, свързани с ефективната отчетност на главния прокурор. Остават нерешени въпросите, породили тревога при съставянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговия Инспекторат.

В доклада, посветен изцяло на България, основните акценти са следните: 

- Широките правомощия, каквито има българският главен прокурор, се срещат и другаде, но опасенията са свързани с мястото на ръководителя на българската прокуратура във ВСС.

- Липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместници е отдавна отбелязвано обстоятелство не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. ЕК изразява очакване предстоящите законови и конституционни промени в тази посока да бъдат съгласувани с препоръките на Съвета на Европа.

- Социологическите проучванията показват много ниско ниво на обществено доверие в антикорупционните органи. Отбелязва се, че от лятото на тази година в страната са възникнали протести срещу състоянието на борбата с корупцията, които изразяват недоволството от липсата на истински напредък в тази област. Борбата с корупцията в частния сектор може да се определи като задоволителна, пише в документа. Според ЕК формалното прилагане на българското наказателно право създава пречки в разследването и преследването на корупцията на високо равнище.

- Съществуват опасения по отношение на лобизма, който остава нерегулиран от закона. Има опасения и за прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната.

- Липсва прозрачност на собствеността, а разпределението на средства от държавата за българските медии не почива на ясни изисквания, макар да е от съществено значение за дейността на регионалните медии. Акцентира се, че у нас законът не забранява политици да притежават медии.

- Няколко асоциации за свободата на словото са докладвали физически и онлайн атаки срещу журналисти

- Получаването на обществена информация е трудно в България, като някои независими журналисти се налага да използват закона за достъп до информация при работата си с отделни институции. За миналата година Съветът на Европа е регистрирал осем случая от нашата страна, свързани с кампании срещу разследващи журналисти, показали случаи на корупция.