Нека сме наясно: България се напати от 'лоялни' служители

Докато премиерът Борисов подмята висши чиновници нагоре и надолу като топки за жонглиране, един въпрос стърчи без отговор: Лоялни или компетентни хора трябват за държавната администрация? Лоялни - кому?

“Българската работа”, при която всяка власт сменя кадрите в администрацията със “свои”, произвежда лоялни служители с бързината на фотоснимачка. Затова едва ли ще е проблем да се намери друг антонантонов за мястото на Антон Антонов, престоял само 2 месеца като директор на Националното тол управление в Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ). Или за креслата на другите двама, споделили същата нерадостна съдба - Веселин Давидов, отговорник за електронната система за събиране на такси за републиканската пътна мрежа, и Радослав Николов, съветник в политическия кабинет на регионалния министър.

Ето това е и проблемът за гражданите, потърпевши от все по-ниското качество на услугите, от все по-неработещата, а същевременно множаща се администрация. Смяната на един лоялен, който се е издънил, с друг, не променя типовите характеристики на системата. В нея виреят само типажи, привикнали към средата, както микроорганизмите на дъното на Черно море - към убийствената концентрация на сероводород. И е въпрос на време някой от новите лоялни да се провали.

Достатъчно доказателства има. Неосъщественото е-правителство, в което са заровени, по изчисления на Българската стопанска камара 2 милиарда лева (1.02 милиарда евро) за периода 2002-2016 г., е същият “гьол” като неосъществената АЕЦ “Белене”, за която са похарчени над 3 милиарда лева (1.53 милиарда евро) на българските данъкоплатци.

Колко лоялност е здравословна

Лоялността е важно качество за всеки гражданин - макар светът да познава достатъчно кървави примери на лоялност към нация, но не и към държава.

Важна е за политик - макар българската политика да прелива от прескоци в партии, например от залязваща в управляваща партия, при това с каузален мотив за “десница на идеите, не на личностите”.

Важна е за чиновниците и министрите - за да пазят националните интереси, макар да се съгласяват търговски спорове между българската държавна компания “Булгартрансгаз” и руската “Газпром” да се решават в Руската търговско-промишлена палата в Москва.

Важна е за всяка компания, която произвежда продукти или предоставя услуги, за да успее най-напред да създаде, а впоследствие да задържи лоялните клиенти.

Винаги има нужда от лоялност. Всъщност произходът на думата “лоялен” идва от френската дума loyal, а тя - от латинската lēgālis, което означава “законен”, това е и едно от значенията - склонност да се придържаме в рамките на закона. Не в теснопартийните скоби.

Монтирането на определени места на важни за лидера (и за партията?) хора без необходимата експертиза играе лоши шеги. С такава започна първият мандат на ГЕРБ и Бойко Борисов, в резултат на което в началото на 2010 г. Румяна Желева (българският кандидат за еврокомисар, бел.а.) се отправи с танцова стъпка към изхода на Брюксел, както написа Financial Times. Като външен министър тя също не остави значима следа. Всъщност ето какво остана от политическата й кариера - бекграунд в журналистическа публикация за хора, издигнати чрез лостовете на управляващата партия, но непригодни за заеманите от тях постове.

Засвидетелствана към Лидера и Партията-на-власт лоялност е кариерен парашут не само в източноевропейски демокрации. През юни 2019 г. “тестът за лоялност”, възложен от американския президент Доналд Тръмп на служителка от Бюрото за международни организации на Държавния департамент, предизвика скандал. Мари Стъл, бивш лобист за храни и винен блогър, извършвала проверки в социалните мрежи на дипломати от кариерата, за да установи дали са достатъчно лоялни към президента - да проследи за каквито и да било признаци на политическо несъгласие и да проучи дали са подкрепили политики от епохата на Обама (по информация на Foreign Policy). Същото, което вършеха навремето в аналогова и тоталитарна България доносниците на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.

Прииждат нови...

"Бушон” е рисково занятие. Може да ти докара обвинение, с каквото се сдоби бившият вече заместник-кмет на София по транспорта Евгени Крусев. Младежът, който на 27 години, без сериозна експертиза, оглави един от най-тежките ресори на най-големия град в България - и две години по-късно получи обвинение в длъжностно престъпление заради ремонта на столичната улица “Граф Игнатиев”. Предшественикът му Любомир Христов се измъкна с оставка, след разследване на Нова телевизия, че съпругът на депутатка от ГЕРБ е спечелил обществена поръчка за обновяване на 60 спирки в София. Осветени бяха връзки на Христов с депутатското семейство. “Това беше неговият начин на работа: неспазване на обещания, безотговорност, незаинтересованост и надменност” - така от неправителствената организация “Спаси София” коментираха оставката му през 2016 г.

Друг “бушон” - Филип Златанов, бившият шеф на услужливата към властта Комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, човекът, който не успяваше да запомни “поръчките” и затова записваше в две тефтерчета кой да бъде “ударен” и кой “оправен”, се покри в чужбина. С постановената си присъда от 3 години условно. Преди това изчезнаха и тефтерчетата с инициалите И.Ф., Б.Б. и Ц.Ц., както и името на президента Росен Плевнелиев.

Но прииждат нови... Благодарни на партийните си благодетели, предоставили в услуга на държавата цялата си алчност и некомпетентност.

Горко ни.

Дойче веле

Следете новините ни в GoogleNews