''И тук ще гори'' - на Лесбос не искат втори лагер

Deutsche Welle (DW) Последна промяна на 13 септември 2020 в 14:36 2979 0

Снимка АП/БТА

Мория

Мория - най-големият бежански лагер в Европа - изгоря до основи. Близо 13 хиляди бежанци останаха без подслон. Европа е шокирана, но гледа безучастно. На острова са против възстановяването на лагера, пише в репортаж на Дойче веле.

“В огъня изгубих малкото вещи, които притежавах”, разказва Патрик. От 11 месеца 42-годишният анголец живее на остров Лесбос. По-рано през седмицата пожар изравни със земята намиращия се там бежански лагер Мория. “Правителството трябва да ни помогне”, казва Патрик, “трябва да ни закарат в Атина, в Германия или в друга европейска държава”.

От Върховния комисариат на ООН за бежанците изграждат палатки на Лесбос. За Патрик това не е решение. "Същото ще се случи след две седмици. Те отново ще запалят огън", убеден е той. Неговото семейството е било преследвано и убито в родината му. "И мен биха убили. Ето защо съм тук. Имам нужда от защита". Но не я намира в Гърция. "Нямам бъдеще тук”, казва анголецът.

Без храна и подслон

Съвсем наблизо са разположени бронираните бусове на полицията. Зад тях, покрай бордюрите на пътя, водещ към главния град на острова Митилини, са насядали хиляди бездомни. Сред тях семейства, майки с деца, дори новородени. Слънцето пече безпощадно, по пладне става горещо - над 30 градуса по Целзий. Някои от бездомните имат палатки, раздадени им от неправителствени организации. Други сами са изградили малки колиби от бамбук и големи листа. Бягството и дългогодишният престой в лагера в Мория са ги научили да импровизират. Въпреки милиардите, които текат от Брюксел към гръцкото правителството, те са свикнали да се справят сами.

От един пробит маркуч тече вода. Пред него се извива огромна опашка от хора, въоръжени с пластмасови бутилки. Жени са завързали клонки и листа и с тях метат пода пред временния си подслон. Тоалетни няма. Властите и доброволци раздават вода, но не и храна. 

"Военните идват тук в 14:30 ч. и носят храна“, разказва доброволка, докато раздава порции на паркинг на голям магазин. „Няма достатъчно за всички. Храната се раздава напълно неорганизирано. Не е достатъчно да се яде само веднъж на ден. Те (б.р. - гръцките власти) трябва най-накрая да се задействат и да направят нещо”.

Неправителственият сектор – обект на агресия и омраза

За неправителствените организации ситуацията също е тежка. След като напрежението между местните и служители на НПО-та и журналисти излезе извън контрол миналия март, много представители на гражданския сектор напуснаха острова. И натискът срещу “Лекари без граници” е нараснал. Наскоро местните власти затвориха клиника за Ковид-19 за бежанци, която беше изградена в близост до лагера. На организацията беше наложена и глоба от 35 хиляди евро, защото клиниката се намирала в индустриална зона.

След пожара положението е критично, разказва Фарис ал-Джавад от “Лекари без граници”. “Точно сега хората се нуждаят от нас. Те зависят от нас”. Но напрежението с местните не стихва. “Преди пет минути покрай нашата клиника мина човек с мотоциклет и започна да ни крещи”, разказва Ал-Джавад.

Зеленият евродепутат Ерик Маркард не толерира проявите на омраза, но разбира, че Европа е претоварила хората на Лесбос. “Добре си спомням 2015 година, когато тукашното население беше готово да помага”, разказва той. “Европейският съюз не съумя да изгради система, която да гарантира подслон, образование и прехрана, но също и противопожарна защита”, признава той.

Европа не трябва да повтаря грешките си

Изграждането на нов лагер на Лесбос не решава проблема, смята германският евродепутат. “Трябва да спечелим малко време, за да не страдат хората повече. В това време е необходимо да намерим политически решения на базата на анализ, който показва, че препълнените лагери на външните граници вещаят катастрофи”, казва Маркард.

За да се ограничи разпространението на Ковид-19, той предлага да се обособят стаи в круизни кораби, които в момента стоят празни. В същото време обаче европейските държави трябва да поемат своята отговорност, смята германският евродепутат. В това число и Федералната република: “Германското правителство се съгласи в коалиционното споразумение, че между 180 хиляди и 200 хиляди души ще бъдат приемани годишно. Вече две години то не изпълнява ангажимента си. Миналата година имаше 139 000 молби за получаване на убежище, тази година дори по-малко”, обобщава Ерик Маркард.