Днес се навършват 40 години от смъртта на пилота от Формула 1 Рони Петерсон. Макар никога в кариерата си да е ставал шампион, шведът е считан за най-доброто, което скандинавската страна е предлагала в автомобилния спорт.

До ден днешен Супершведа е считан за един от най-силните пилоти, които не са печелили световната титла редом до състезатели като Лоренцо Бандини, Жил Вилньов и сър Стърлинг Мос.

Роден в Йоребо на 14 февруари 1944 година, Бенгт Рони Петерсон още от малък започва да се състезава в картинг надпревари. С течение на годините шведът бързо си пробива път сред най-добрите картинг състезатели в Европа изобщо. След успехите си там логичната стъпка са едноместните болиди.

Благодарение на баща си, който работи като пекар и Свен Андерсон, Рони влиза в шведската Формула 3 със самостоятелен бодид – Свебе който е променен 1-литров Брабам. Още в началото той показва скорост и умения, които карат италианския конструктор Текно да го привлекат за сезон 1968. Партньорството е успешно и Рони взима на два пъти титлата в Швеция. През 1969 година печели и поддържащата Ф1 надпревара в Монако.

Рони влиза във Формула 1 през 1970 г. и още на следващата завършва втори с неособено конкурентния болид на Марч. През същата година е шампион и в европейската Формула 2. През 1973 година преминава в Лотус и след 4 победи е 3-и в общото класиране, само на 3 точки за съотборника си Фитипалди.

Петерсон решава да премине в Марч за 1976 и след това в Тирел за 1977 година, където кара 6-колесния болид на тима. Там няма особени успехи и се връща в екипа на Колин Чапман.

През 1978 година на Монца за Гран при на Италия обаче е замесен в масова катастрофа на старта и има тежки контузии на краката. По-късно през нощта умира, след като получава асимптоматична мастна емболия.

Още по темата

04/09/2018

Други

Да мразим или обичаме Макс Верстапен