Промените по история далеч по-смислени, отколкото по литература

Последна промяна на 21 юни 2013 в 18:19 9038 14

Учебници Снимка: БГНЕС
Учебници Снимка: БГНЕС

Проектите за нови учебни програми по история на Министерството на образованието и науката са далеч по-смислени, отколкото тези по литература, показва сравнение между сегашните и предложените програми.

Не е ясно обаче дали те някога ще видят бял свят. Заради гафовете по литература с изваждането на ключови произведения за българската и световната литература всички програми бяха свалени от сайта на МОН. От противоречивите оправдания на министърката Анелия Клисарова не стана ясно каква точно е позицията на министерството - вчера тя подкрепяше махането на емблематични произведения на Ботев, днес вече беше категорично против и се заканваше да уволнява виновните. Тя така и не отговори на съществения въпрос дали програмите остават или МОН ги оттегля и дали ако остават, предложените промени по литература ще бъдат преосмислени.

В предложените нови програми на МОН по история, които предвидливо свалихме от сайта вчера, се въвежда логически ясната хронологична подредба на изучаваните периоди. Логиката, по която те са разпределени по класове сега е малко неясна - в шести клас например се учат от Българско възраждане до периода след 1989 г., а в седми клас изведнъж учениците се връщат в праистория и античност.

Новата програма за задължителна подготовка по история и цивилизация отново обхваща от V до X клас.

Ето и основните теми в предложената нова програма по история по класове:

5-и клас

Праистория;

Древен Изток;

Древна Елада;

Древен Рим.

За задължителната подготовка (ЗП) са предвидени 68 часа годишно. 41 часа от тях трябва да са за преподаване на нови уроци, 9 да са за упражнения, 6 за практически дейности, 5 за обобщение, 4 за контролни, входни и изходни тестове и 3 ч. за преговор. 50% от оценката се формира от текущи оценки (устни, писмени и практически изпитвания) и по 25% - от контролни работи и от работа в час, домашни и работа по проекти.

6-и клас

Въведение в Българското средновековие;

Българските земи и държавност VII-XI век;

Второ българско царство XII-XIV век;

Българите - поданици на Османската империя XV-XVII век.

За ЗП са предвидени 68 часа годишно. 41 часа от тях трябва да са за преподаване на нови уроци, 9 да са за упражнения, 6 за практически дейности, 5 за обобщение, 4 за контролни, входни и изходни тестове и 3 ч. за преговор. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% - от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

7-и клас

Българско възраждане XVIII-XIX век;

България от Освобождението до края на Втората световна война 1878-1945 г.;

България след Втората световна война 1945-1989 г.;

България след 1989 г.

Годишният брой часове за изучаване на предмета е 51. 31 от тях трябва да са за новите уроци, 6 - за упражнения,  по 4 - за тестове и за обобщение, по 3 - за преговор и за практически дейности. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% - от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

8-и клас

Въведение в Европейското средновековие;

Раждането на Средновековна Европа ( V- средата на ХІ в. );

Разцвет на Средновековието (ХІІ-ХV в.);

Европа на прага на Новото време (ХV - ХVІІ в.)

Годишният брой часове за изучаване на предмета е 72. 43 от тях трябва да са за новите уроци, 9 - за упражнения, по 4 - за тестове и практически дейности, 8 - за обобщение, 5 - за преговор. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% - от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

9-и клас

Въведение в Модерната епоха;

Векът на Просвещението - XVIII век;

Векът на национализма – XIX век.

Предвижда се предметът да се изучава в 72 часа годишно. 43 от тях трябва да са за новите уроци, 9 - за упражнения, по 4 - за тестове и преговор, 8 - за обобщение, 5 - за практически дейности. 40% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 30% - от контролни и 30% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

10-и клас

Въведение в Съвременността - от началото на ХХ до началото на XXI в.;

България и светът от началото на ХХ в. до 1945 г.;

България и светът след 1945 г. до началото на XXI век.

Годишният брой часове за изучаване на предмета е 126. 76 от тях трябва да са за новите уроци, 16 - за упражнения, 12 са за практически дейности, 10 - за обобщение, 8 - за предговор, 4 - за контролни работи и тестове за входно и изходно ниво. 45% от крайната оценка се формира от писмени, устни и практически изпитвания, 25% - от контролни работи и 35% от работа в клас, работа по проекти, домашни работи.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

01.07 2013 в 19:54

Аз искам да Ви обърна внимание на един друг момент. На някого прави ли му впечатление, че в горен курс липсва САМО цикъл История на България? Българската история се предвижда да се изучава на фона на Общата история, но не и като отделен цикъл, в отделен клас. И сега в 8, 9 и 10 клас изучават уроци, свързани с нашата история, вмъкнати на фона на Общата, но така не се придобива добра и цялостна представа за миналото ни.

01.07 2013 в 19:46

Нещо смислено и което адмирирам,виждам в програмата за 7 клас.Моето мнение е,че изпитът за НВО,трябва да бъде върху българска история,а не върху старата обща история,както беше до сега.И ако отпадне тази академичност и скучноватост,с която се пишат учебниците по история и те станат по-антрактивни и интересни,учениците ще имат и по-голяма успеваемост!

22.06 2013 в 23:06

Ясно е какъв авторитет е имал!Какво повече да спорим?Стига това да не е демагогия от негова страна,комунистическо долно и мръсно протеже!За благото си,би продал и.............../сложете каквото си искате на мястото на многоточието/!

22.06 2013 в 22:07

Абе хора, абе българи, вижте само какво ще изучават в 6 клас „Българите – поданици на Османската империя XV-XVII век.“!!!Т.е. - три века! А къде са останалите два? И това го има и в учебниците „Човек и общество“ за 3 клас, написани от българките Мария Радева, Мария Манева и Милка Мандова! В трети клас - три века, в шести клас - три века, ха иди после им говори за 500 години! Особено като прочетеш колко добре са живеели българите и как самочувствието им през 17 век нараснало.
Не само уволнение, а да се предвиди и отнемане на българското им гражданство!

22.06 2013 в 08:11

Г-н Йончев, добре сте се мотивирал, но ми се ще да опитате да си отговорите на въпроса:

Ако беше възможно да се допитате до Великите БОТЕВ, ЛЕВСКИ, РАКОВСКИ и още цяла плеята българи от техния ранг и калибър, дали щяха да се съгласят с Вас.

Или може би ако можехте да попитате българите живели по него време...

Българите са живели под робство. Да, именно - под робство. Може би ще трябва да научите каква е разликата между "черно робство" и "бяло робство".

22.06 2013 в 02:10

Преди да се възмущавате, попрочетете малко книги от онова времи - Иван Богоров, Петко Славейков, историческите трудове на Вера Мутафчиева за османското владичество и ще получите доста по-истинска представа . Няма сега да ви образовам! Бас държа, че доста ще се учудите.

22.06 2013 в 00:14

Бе, той лесно ще иде, ама ...
Когато ти започнеш да знаеш една десета от това, което тоя Йончев - ще започнеш сам да си говориш на Вие. Ама не се шашкай - като гледам - не те заплашва.

21.06 2013 в 23:26

Малко ми идваш в повече. Ходи се *ибай.

21.06 2013 в 23:01

г-н Йончев,

За да говорим за поданичество то първо трябва да бъде установено (или наложено). Използването на обобщаващото поданици е неточно (това е определение по презумпция, но далеч неточна класификация). Българите са "рая", което все още не значи роб (кул, кули, купули). Робът има права и трябва да е приел исляма, може да расте в обществената йерархия, но все пак има господар. Раята е всъщност е най-ниският социален статус в империята (букв. значи ято, стадо), тя няма права (освен с някои изключения). Това е европейската интерпретация за робство, но в рамките на социалната йерархия в империята означава нещо различно (може би дори по-лошо).
Второ, за да имате поданици (както е възприето от европейската историографска традиция) трябва да имате установена административна структура, небунтуващо се население и подчиненост (заклета или придобита) спрямо определен суверен (сеньор). Също така трябва да има приемане на социалния ред и закони. Първо трябва да станеш лоялен поданик, за да съществува възможността да се превърнеш в нелоялен.
Трето, в периода 15-17 век има редица въстания + една "война на кръвта" + един кръстоносен поход и възникването на различни форми на разбойничество и хайдутство. Въпреки че империята се разширява, известни части от населението не приемат установения ред, т.е. не са поданици.
И нещо в допълнение, българите не са направили нещо значително през периода, защото съвкупността им от етнически определящи се като българи единици (хора) е съкратена с над 60% и повече (има изследвания за етническото разчистване на българската територия- може да започнете с проф, Христо Гандев и да свършите до проф. Трендафил Митев). Според вас колко е необходимо на един народ да се възстанови от това, може би 2-3 века...
Не ме разбирайте погрешно, не ми се влиза в безсмислени историографски спорове, но бях възмутен срещу реакцията ви към вашия читател. Мъж с вашата ерудиция, възпитан в традицията на Класическата гимназия не трябва да подхожда толкова грубо, надменно и остро.

С уважение...

21.06 2013 в 20:33

"Българите – поданици на Османската империя XV-XVII век."

Madness..........