Неадекватното и остаряло образование и архаичният трудов кодекс са сред основните причини за разминаването между търсене и предлагане на кадри на пазара на труда.

Нова и съвременна законодателна рамка на мястото на писания през 70-те години на миналия век Трудов кодекс и адекватно и модерно образование на младите хора трябва да бъдат основните дългосрочни политики и мерки, които ще решат проблема с безработицата сред младите.

Това са основните изводи на кръглата маса Chivas 12 Chairs на тема "Човешки ресурси".

Участие в нея взеха шестима утвърдени и шестима млади представители на бранша.

100 милиона евро са договорените европейски средства, с които България възнамерява да се бори с един от основните си социални проблеми - тежката безработица сред младите, която пълзи към тревожните 30%.

“А когато изхарчим и тези пари, какво правим?”, попита Ивайло Славов, мениджмънт консултант в Easy Consult.

Парите, които налива ЕС в Българи по програми, не са инструмент за дългосрочно справяне с проблемите на безработицата и качеството на кадрите, беше категорична Елка Димитрова, директор на дирекция "Политика на пазара на труда" в Министерството на труда и социалната политика.

“Един ден те ще свършат и тогава ще се окажем в положението на Гърция - 30 години европейски средства и програми и въпреки това катастрофална безработица особено сред младите”, допълни тя. 

"Макар и да е над 28% сред младите хора изобщо, сред младежите с образование безработицата дори и в момента е под 10%. Кадри се търсят и то много. Въпросът е, че те трябва да бъдат подготвени и достатъчно мотивирани да работят и да градят кариера", сподели Таня Пейчинова, директор човешки ресурси в "Пикадили".

Към сегашния момент българският пазар на труда търси и има капацитет да наеме още 100 000 души програмисти, което е повече от наетите в момента българи в бранша (около 70-80 хиляди души), коментира Ивайло Славов.

И тъй като не ги намираме тук, наемаме индийци и румънци, уточни той.

Въпреки тази чудовищна липса на IT кадри младите хора продължават да учат и специализират по неконкурентни специалности като "Бизнес администрация" или "Управление на железопътен транспорт", коментира Елка Димитрова.

Тя уточни, че преподава в универститет и по думите ú дори във втори курс студентите не са ориентирани какво искат да работят, а в другите европейски страни човек се ориентира към специалността си още в училище.

"Часове по кариерно ориентиране и развитие трябва да има още в 4-ти клас в училище”, смята Димитрова.

"Не е тайна, че редовните лекции в УНСС се посещават от по-малко от 20% от записаните редовни студенти. И всичко това е възможно, защото отпаднаха заверките на присъствие по време на семестъра, а трудовият закон позволява на студентите да работят колкото искат часове през седмицата.

За сравнение в САЩ, ако си редовен студент, законът позволява да работиш максимум 20 часа, защото се предполага, че през останалото време посещаваш лекции. Вместо да учат в България студентите работят и то неща, които нямат нищо общо със специалността им. И какво очакваме от тях, след като завършат?, пита Ивайло Славов.

Кръглата маса набеляза няколко мерки, които незабавно трябва да бъдат приложени като държавна политика, за да се регулира дългосрочно пазара на труда.

Сред тях са въвеждане на задължителен час по кариерно развитие в училище след 4-ти клас, създаване на нова, съвременна и гъвкава законодателна рамка, създаване на държавно ниво на работещ механизъм за взаимодействие между висшите училища и браншовите организации и работодателите, поощряване на публично-частните партньорства.

Меморандум с набелязаните мерки от кръглата маса Chivas 12 Стола ще бъде връчен на Министерския съвет, социалното министерство и в Народното събрание.

Идеята на формата Chivas 12 стола е да сблъска гледните точки на професионалистите и начинаещите в дадена област по важни теми и въпроси.

Сред досега обсъдените теми от поредицата са "Туризъм", "Реклама", "Икономика", "Журналистика", "Архитектура", IT и други.